Картечница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Картечница „М2 Браунинг“

Картечницата е автоматично огнестрелно оръжие, ръчнопреносимо или монтирано на специална опора, което обикновено е създадено да изстрелва куршуми в бърза последователност от патронна лента или касета за муниции, обикновено възпроизвеждат по няколко стотин изстреа в минута.

Картечниците често се категоризират като картечни пистолети, шмайзери или малокалибрени автоматични пушки. Подаването на мунициите се осъществява посредством пълнител или лента, а скорострелността достига до няколко стотин изстрела в минута. Картечните пистолети са проектирани да бъдат преносими автоматични оръжия за лична отбрана или за близък бой и са предназначени за ръчна употреба. Картечните пистолети използват куршуми с малък калибър. Картечницата често е преносима до известна степен, но обикновено се използва, като се монтира на стойка или се стреля от земята с бипод. С леките картечници може да се стреля от ръка, като пушка, но оръжието е по-ефективно, когато се стреля от легнала позиция. Същинските картечници стрелят с куршуми с по-голям калибър. Тежките (големокалибрени) картечници изтрелват куршуми с калибър до 12-13 mm. Използват се за поражение на лекобронирани цели и транспортни средства. Малко видоизменени пехотните тежки картечници се използват и като оръжия в бронетранспортьори, танкове, кораби и като зенитни за поражение на въздушни цели. Разликата между картечници и автоматичните оръдия, се основава на калибъра — автоматичните оръдия използват калибър по-голям от 16 mm.[1]

Друг фактор определя дали оръжието изстрелва конвенционални или или експлозивни патрони. Оръжия, изстрелващи едрокалибрени взривни патрони по принцип се считат за автоматични оръдия или автоматични гранатомети. За разлика с другите две категории (картечни пистолети и автоматични пушки), картечниците (също като пушките) имат голямо съотношение между дължината на цевта към калибъра (голяма дължина на цевта за малък калибър); наистина, истинската картечница по същество е автоматична пушка и границите между двете често се размиват. Често, за определянето на оръжието като картечница, за разлика от автоматичната пушка, се счита наличието на бързо подменяема цев или друга или друга система за охлаждане (виж по-долу).

В Закона за оръжията на САЩ, картечница е строго дефиниран термин, за напълно автоматични огнестрелни оръжия, а също и за всеки компонент или част, които променят дадено огнестрелно оръжие, с цел да функционира като напълно автоматично огнестрелно оръжие.[2]

Преглед на съвременните автоматични картечници[редактиране | edit source]

За разлика от самозарядните оръжия, които изискват едно дърпане на спусъка за възпроизвеждане на един изстрел, картечницата е проектирана да възпроизвежда изстрели, докато е задържан натиснат спусъка. Днес терминът е ограничен до относително тежките оръжия, които стрелят от някакъв вид стойка, отколкото "от ръце", която е в състояние да осигури непрекъснат огън или бързи откоси, до приключване на боеприпасите. Картечниците обикновено се използват срещу незащитен или леко защитен персонал, или за осигуряване на прикриващ огън.

История[редактиране | edit source]

Ранни скорострелни оръжия[редактиране | edit source]

Митральоза от 1865 г.

Първият известен предшественик на многоизстрелните оръжия е патентовано на 15 май 1718 година от английския адвокат Джеймс Пъкъл. То представлява револверно оръдие с калибър 1 инч, което може да направи 9 изстрела без презареждане и е предназначено за флота. Изпреварило с много времето си, това оръжие не получава практическо приложение.

През 1777 година, по време на Американската война за независимост, оръжейникът Джоузеф Белтън предлага на Континенталния конгрес подобрена пушка, която може да прави автоматично двадесет изстрела за пет секунди и може да бъде зареждана с хартиени патрони. Първоначално Конгресът възлага на Белтън модифицирането на 100 мускета, така че да могат да правят по осем изстрела, но впоследствие се отказва, поради високата цена.[3][4]

До средата на 19 век се появяват още бързострелящи оръжия, произвеждащи поредица от изстрели, както и няколко полуавтоматични оръжия. Многоцевните оръжия, като митральозата, и двуцевните пистолети се базират на мултиплициране на всички компоненти на оръжието. При пистолетите пепърбокс е направена крачка напред, като се запазват множеството цеви, но се използва общ изстрелващ механизъм, а при револверите вече и цевта е обща. Въпреки това начинът на действие на тези оръжия остава полуавтоматичен.

Картечницата на Гатлинг[редактиране | edit source]

Картечница на Гатлинг от 1876 г.

Важен тласък за развитието на автоматичните оръжия дава Американската гражданска война. През 1861 година Уилсън Агар демонстрира пред президента Ейбрахам Линкълн своята картечница на Агар. Тя получава популярното наименование „оръжие кафемелачка“, тъй като се зарежда автоматично с амуниции поставени в бункер над самото оръжие. Тя има една цев и стреля чрез ръчното завъртане на манивела. До края на войната американската армия купува общо 54 такива оръжия.

По същото време Ричард Джордан Гатлинг патентова своята многоцевна картечница на Гатлинг, първата, която извършва контролирана последователна стрелба с автоматично зареждане. Стрелбата и при нея се задейства с ръчна манивела, но зареждането става с предварително подготвени пълнители. По време на Американската гражданска война картечницата на Гатлинг намира ограничено приложение, но впоследствие подобрени нейни варианти са използвани във Френско-пруската война и по време на Северозападното въстания. Голям брой от тези оръжия са продадени на различни армии в края на 19 век и продължават да се използват и в началото на 20 век, докато са постепенно изместени от картечницата на Максим.

Ранните многоцевни оръжия са с размери и тегло, близки до тези на артилерийските оръдия, и често се използват като заместител на артилерийската стрелба с картеч,[5] откъдето идва и наименованието „картечница“. Големите колела, необходими за придвижване на тези тежки оръжия, налагат използването на висока огнева позиция, което увеличава уязвимостта им за неприятелски огън, а непрекъсната стрелба с барутни патрони създава облак от дим, което прави прикриването им невъзможно до появата на бездимните барути в края на 19 век.[5] Така картечниците на Гатлинг се превръщат в лесна цел за артилерията, която остава извън техния обсег, а стрелящите с тях — и за снайперистите.[5] По тези причини те намират най-голямо приложение при бойни действия в европейските колонии, където противникът не разполага с адекватно огнестрелно оръжие.[5]

Картечницата на Максим[редактиране | edit source]

Първата самозадвижваща се картечница е изобретена през 1885 година от Хайръм Стивънс Максим. Вместо да се задвижва с манивела, картечницата „Максим“ използва енергията на отката от предходния изстрел, за да зареди следващия патрон, което дава възможност за много по-голяма честота на стрелбата, отколкото при предходните модели. Друго важно нововъдение при „Максим“ е използването на водно охлаждане чрез водна риза около цевта, за да се избегне нейното прегряване.

Картечницата „Максим“ намира широко приложение, а основани на нея варианти се използват от всички страни по време на Първата световна война, най-вече по време на позиционната война след битката при Сома. Тежките картечници, базирани на „Максим“, като „Викерс“, са последвани от поредица модели от началото на 20 век, като серията „Хочкис“. Макар най-голям брой жертви по време на Първата световна война да е предизвикан от артилерията, картечниците, в съчетание с телени заграждения, придобиват страховита репутация.

Наред с широката употреба на тежки картечници, по време на Първата световна война се появяват и първите леки картечници, като френската „Шоша“, както и първите картечни пистолети, като германския MP 18. По това време за пръв път картечници са монтирани и на бойни самолети, като са разработени първите системи, позволяващи стрелба през задвижващото витло на самолета.

След Първата световна война[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Marchant-Smith, C.J., & Haslam, P.R., Small Arms & Cannons, Brassey's Battlefield Weapons Systems & Technology, Volume V, Brassey's Publishers, London, 1982, p.169
  2. In United States law, a Machine Gun is defined (in part) by The National Firearms Act of 1934, Шаблон:Uscsub as "... any weapon which shoots ... automatically more than one shot, without manual reloading, by a single function of the trigger."
  3. ((en)) Peterson, Harold L. Arms and Armor in Colonial America, 1526-1783. Courier Dover Publications, 2000. ISBN 048641244X. с. 217–218.
  4. ((en)) United States Continental Congress. Journals of the Continental Congress. USGPO, 1907. с. 324, 361.
  5. а б в г ((en)) Emmott, N.W. The Devil's Watering Pot. // United States Naval Institute Proceedings. September 1972. с. 70.