Хеликоптер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Хеликоптерът е летателен апарат по-тежък от въздуха, който може да излита и каца вертикално, да увисва във въздуха и да се движи във всички направления. Необходимите за полет подемна сила и тяга се създават от един или няколко носещи винта задвижвани от двигател (двигатели). Опашният винт служи за уравновесяване на реактивния момент на носещия винт и за управление.

История[редактиране | edit source]

Наименованието на летателния апарат[редактиране | edit source]

Поради особения характер на летателната машина, хеликоптер е термин създаден като са използвани понятия (от старогръцки: хеликс/хелик- (ἕλιξ) „нещо, което е усукано, завъртяно, особено по спирала“ и птерон (πτερόν) „крило“). Думата хеликоптер е въведена като понятие hélicoptère и адаптирана във френски език от Gustave Ponton d'Amécourt през 1861 г.

В СССР първоначално е възприет термина хеликоптер. Първият проект на такъв летателен апарат Ми-1, при техническото задание и конструирането си е регистриран като ГМ-1 (Геликопте́р Миля-1). През 1959 г. съветска делегация, в състава на която е включен и авиоконструктора Михаил Леонтиевич Мил (конструктор на Ми-1), получава образци на вертолети на американската фирма Сикорски. Така в СССР с появата на образеца на американската хеликоптерна техника Vertol V-44, [1] думата «вертолёт» измества думата хеликоптер, макар да се отнася за едни и същи летателни апарати и за използването на един и същ принцип на летене. Произвежданите в СССР летателни апарати, за различие от западните производители са с наименованието "вертолёт" (от «вертится» и «летает»)

В България са популярни и се използват и двете наименования. Поради първоначалния внос на такива летателни апарати от СССР, е възприето наименованието на производителя и доставчика вертолет. [2] [3] Понастоящем летателните апарати с носещ винт от този вид в учебната литература за подготовка на кадри с висше образование, се наричат хеликоптери [4] а въоръжените с такава авиационна техника - авиобази с хеликоптери. [5]

Развитие на идеята и създаване на летателния апарат[редактиране | edit source]

Първият засвидетелстван исторически документ на идеята за витлов полет от древността е на една китайска рисунка от 4 век пр.Хр. На нея са изобразени деца, държащи играчка наподобяваща хеликоптер – пръчки със закрепени на върховете им листа, които се въртят като витлата на съвременните хеликоптери.

През 2 век пр. Хр. Архимед от Сиракуза създава опитна система с въртящи се, под въздействието на слънчевата светлина, витла.

Най-ранният известен чертеж на хеликоптер, е направен от Леонардо да Винчи през 1483 г. По чертежа е създаден модел, който в момента се намира в Природо-научния музей в Лондон.

Първият патент на хеликоптер е регистриран в Англия през 1859 г. от Хенри Брайт. Състои се от два противоположно въртящи се аксиално разположени винтове, на които едно над друго са закрепени витлата. В средата на 19 век такава машина не може да полети, поради липсата на подходящ по мощност и тегло двигател.

Най-ранният полет с хеликоптер е извършен през 1907 г. от французина Дюи. Малко по-късно братята Луис и Жак Бреге създават жироплан с двигател, движещ четири независими един от друг винта. Полетът е неконтролируем, като за запазване баланса на машината са използвани четири въжета, придържани от асистенти. Полетът трае около 1 мин. и е достигната височина 60 см.

Първият свободен контролируем вертикален полет с хеликоптер, без да има връзка със земята, е осъществен от французина Пол Корню на 13 септември 1907 г. Година по-късно, през 1908 г., братята Бреге създават нов модел на хеликоптер с монтиран двигател “Рено” (55 к.с.) и два противоположно въртящи се винта. Полетът е извършен на 22 юли 1908 г., като е постигната височина 4,5 м.

Първият успешен полет е извършен на 9 януари 1923 г. в Испания с автожир “С-4” конструиран от Хуан де Ла Сиерва и пилот Алесандро Спенсър. Машината се издига на няколко метра и успешно се приземява. Малко по-късно със същата машина е извършен първия полет по маршрут с дължина 4 км и средна скорост 60 км/ч.

На 18 септември 1928 г. за първи път е направен полет над Ламанша с автожира “С-8”, пилотиран от конструктора Хуан де Ла Сиерва.

През 1939 година руският имигрант - авиоинженер Игор Сикорски конструира първообраза на съвременния хеликоптер - „Vought-Sikorsky 300“, трилопатен носещ винт, разполагащ с двигател с мощност 75 к.с. Първият от трите успешни полета е извършен на 26 май 1940 година.

Принципно устройство[редактиране | edit source]

Летателни характеристики[редактиране | edit source]

Класификация[редактиране | edit source]

Развитието на хеликоптерите преминава през няколко етапа, като в зависимост от монтирането на по-съвършени двигатели, електронно оборудване и използването на различни възли и агрегати могат да се обособят няколко поколения.

Бел 407
  • Първо поколение. Хеликоптерите от първо поколение се появяват в 1950-те години. На тях са монтирани бутални двигатели, развиват неголяма скорост, имат ниска товароподемност и малка далечина на полета. Към това поколение могат да бъдат включени следните модели: S-51, S-58, HTK-1, Bell-47, HSL-1, Ми-1, Ми-4, Ка-10, Ка-18 и др.
Сикорски S-65
  • Четвърто поколение. Хеликоптерите от четвърто поколение се появяват в средата на 1970-те години. При тях широко е застъпено използването на композитни материали, монтира се усъвършенствано електрооборудване, позволяващо им да извършват полети в сложни метеорологични условия и нощем. Към това поколение спадат моделите EC-120, S-76S+, Ка-27, Ка-29, Ка-31, Ка-32, Ми-26 и Ми-34.
  • Пето поколение. Хеликоптерите от пето поколение се появяват в началото на 1990-те години. Те са напълно компютъризирани, като при управлението им се използват многофункционални дисплеи, усъвършенствана система за управление на полета и цифрова система за управление работата на двигателите. Към това поколение могат да бъдат включени моделите RAH-66, EH-101, NH-90, V-22, Ec-135, Eurocopter Tiger, Ми-38, Ми-46, Ка-50, Ка-62, Ка-226 и много други.

Приложение[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. История появления в СССР образцов американской вертолётной техники от компании И. И. Сикорского «Vertol».
  2. Българските военновъздушни сили
  3. Музей на авиацията
  4. Илиев, Валентин. Летателни апарати. Конструкция и якост, Катедра "Въздушен транспорт", ТУ -София, 2002,
  5. [1]

Вижте също[редактиране | edit source]