Ми-2

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мил Ми-2
Krzesiny 106RB.JPG
Описание
Националност Flag of the Soviet Union.svg CCCP
Тип многоцелеви хеликоптер
В експлоатация от 1965 г.
Тактико-технически данни
Екипаж 2
Дължина 17,42 m
Височина 3,7 m (до главата на нос. винт)
Тегло (празен) 2 350 kg
Тегло (пълен) 3 500 kg
Товароспособност 800 kg
Двигател 2 x ГТД-350
Мощност 2 x 400 к.с. ( 300 kW)
Крайсерска
скорост
200 km/h
Максимална
скорост
210 km/h
Далечина на полета
без допълнителни резервоари
350 km
Далечина на полета
с допълнителни резервоари
720 km
Таван на полета 4 000 m
Скороподемност 7 m/s
Ширина 1,4 m
Диаметър на нос. винт 14,5 m
Диаметър на опаш. винт 2,7 m
Въоръжение
Ракети 16 х 57 мм НУРС “С-5”; 4 х ПТР “Стрела-2”
Мил Ми-2 в Общомедия
Оператори на Ми-2

Многоцелевият хеликоптер Ми-2 е произвеждан в СССР и Русия през периода 1965 - 1992 г. като за това време са произведени над 5250 машини. Машината е експортирана в много държави по света - Алжир, Армения, Азербайджан, България, Джибути, Естония, Етиопия, Германия, Грузия, Гана, Ирак, Куба, Латвия, Лесото, Либия, Литва, Мексико, Мианмар, Никарагуа, Полша, Румъния, Словакия, Сирия, Украйна, Унгария и Чехия. По класификацията на НАТО машината е обозначена като "Hoplite".

История[редактиране | edit source]

Ми-2 е първия съветски хеликоптер с два газотурбинни двигателя. През май 1960 г. започва разработването на модела, а през януари 1961 г. е изработен първия макет на хеликоптера, получил индекс „В-2“.

Първият полет на пътническия вариант на Ми-2 е през септември 1961 г., а на селскостопанския през декември същата година. След продължителни полетни изпитания през септември 1963 г. е взето решение за серийното производство на Ми-2. През януари 1964 г. е сметнато за по-целесъобразно производството да бъде прехвърлено в Полша със съответния лиценз за производство. Първият произведен в Полша хеликоптер Ми-2 лети за пръв път през декември 1965 г. Серийното производство на машината продължава до 1992 г., като за 27 години са произведени общо над 5250 машини с военно и гражданско предназначение. Голяма част от тези хеликоптери са експортирани в много страни по света Германия, Унгария, Египет, Ирак, Либия и др.

Явявайки се заместник на Ми-1, новият хеликоптер съществено го превъзхожда по скорост и товароподемност.

Тактико-технически характеристики[редактиране | edit source]

Хеликоптерът Ми-2 е изпълнен по едновинтова схема с рулев винт, с два газотурбиннии двигателя и триопорно колесно шаси.

Фюзелажът е от типа монокок, състоящ се от три части: кабина за екипажа, салон за пътници и опашната конзола и управляващите стабилизатори. Кабината за екипажа е двуместна, в учебно-тренировъчния вариант пилотът и инструкторът седят един до друг, а управлението е дублирано. Корпусът е с размери: дължина – 17,42 м, ширина – 1,4 м и височина до главата на носещия винт – 3,7 м. Пътническата кабина е с размери 2,27 х 1,2 х 1,4 м. и побира 8 пътници на два реда седалки. Кабината е оборудвана с климатична инсталация.

Шасито е триопорно, неприбиращо се по време на полет. Колелото на носовата опора е двойно, самоориентиращо се. Задните главни опори са снабдени с маслено-въздушни амортизатор. По едно от колелата им е снабдено със спирачки.

Носещият винт е трилопатен с диаметър 14,5 м., снабден е с хидравлични демпфери и е с шарнирно закрепване на витлата към главата. Лопатите на носещия винт са изпълнени от метални сплави и имат правоъгълна форма, погледнати фронтално. Рулевият винт е двулопатен, с диаметър 2,7 м. Направен е изцяло от метални сплави и за първи път са монтирани торосиони. Лопатите на носещия и рулевия винт са снабдени с електронна противообледеняваща система.

Силовата система на Ми-2 се състои от два турбовални газотурбиннии двигателя “ГТД-350” с мощност 400 к.с. (300 kW) всеки. Разположени са над фюзелажа, пред редуктора и са покрити с общ обтекател, под който са разположени въздухозаборниците и вентилаторите за охлаждане на маслените радиатори на двигателя и редуктора.

Трансмисията се състои от тристепенен главен редуктор “ВР-2” с муфа за свободния ход, междинен редуктор и редуктор на рулевия винт. Главният редуктор е с предавателно съотношение към вала на носещия винт 1:24,6, а към редуктора на рулевия винт – 1:4,16.

Горивната система включва един резервоар с вместимост 600 л. монтиран под пода на кабината. Има възможност за монтирането на два допълнителни резервоара с вместимост 238 л. Смазочната система има резервоар с вместимост 25 л. и маслен радиатор с вентилатор за по-добро охлаждане.

Системата за управление е бустерна, с хидроусилватели с работно налягане 66 кг/см2 (6,5 мПа). Спирачките се управляват от пневматична система.

Електрическата система работи с променлив ток и се състои от два стартер-генратори “СТГ-3” всеки с мощност 3 kW. Стартер-генераторите обслужват главния генератор на двигателя с мощност 16 kW и напрежение 208 V . Постоянният ток се осигурява от два акумулатора всеки по 26 Ач.

Летателното оборудване е стандартно и включва радиокомпас, жирокомпас, радиовисотомер и СВ и КВ радиостанции. На военните варианти в носовата част е монтиран приемник за предупреждаване за радиолокационно облъчване.

При военните модели въоръжението се състои от разположени на пилони 16 бр. 57 мм НУРС „С-5“ и 4 бр ПТО „Стрела-2“ (9М32).

Модификации[редактиране | edit source]

  • Ми-2 – пътнически хеликоптер с места за 8 пътници.
  • Ми-2Т – транспортен хеликоптер за превоз на товари с тегло до 700 кг. В кабината и до 800 кг. на вънщното окачване.
  • Ми-2Р – патрулно-спасителен хеликоптер с електрическа лебедка за с товароподемност 120 кг.
  • Ми-2УПР – противотанков хеликоптер въоръжен с четири противотанкови ракети “9М14М” монтирани на пилони.
  • Ми-2УПН – разузнавателен хеликоптер въоръжен с два блока ( по 18) 57 мм неуправляеми артилерийски реактивни снаряди С-5.
  • Ми-2УС – хеликоптер за огнева поддръжка въоръжен с 23 мм оръдие.
  • Ми-2РМ – палубен многоцелеви хеликоптер.
  • Ми-2М – Модернизиран вариант на Ми-2. Снабден е с 2 газотурбинни двигателя “350П” с мощност 450 к.с. (331 КВ). Произвеждан е в четири модификации: селскостопанса, учебно-тренировъчна, за аерофотоснимки и за контрол на околната среда.
  • PZL "Kania" – Модернизиран вариант на Ми-2. Снабден е с 2 газотурбинни двигателя “250-С20В” (компанията “Allisson”) с мощност 426 к.с. (314 КВ). Има увеличени размери на кабината, усъвършенствано полетно оборудване, подобрени летателни характеристики. Полетна маса до 3550 кг. Произвеждан е в седем серийни варианта: пътнически, транспортен, селскостопански, санитарен, патрулен, спасителен и разузнавателен.

Виж още[редактиране | edit source]