Ми-8
| Мил Ми-8 | |
Ми-8 на индийските ВВС |
|
| Описание | |
|---|---|
| Тип | многоцелеви вертолет |
| Производител | ОКБ Мил |
| Произведен | 1961 — днес |
| Произведени бройки | + 12 000 |
| Единична цена | $5-8 млн. (2006) |
| Първи полет | 9 юли 1961 |
| Използван от | Военновъздушни сили на СССР над 80 държави |
| В експлоатация от | 1967 |
| Състояние | в експлоатация |
Мил Ми-8 (название на НАТО: Hip) е съветски многоцелеви хеликоптер (наричан още вертолет, според приетото от производителя название на такива летателни апарати след 1959 г.). Разработен е през 60-те години на XX век. Ми-8, заедно с износния му вариант Ми-17, е най-разпространеният хеликоптер в света, използван от близо 80 държави. Това е един от най-произвежданите хеликоптери.[1]
Съдържание |
[редактиране] История
Ми-8 е разработен от Московския вертолетен завод (ОКБ Мил) в началото на 1960-те години. Първият прототип (с 1 двигател) полита на 9 юли 1961, а вторият (с 2 двигателя) - на 17 септември 1962 г. Започва 5-годишен период на доработки.
Хеликоптерът е приет на въоръжение през 1967 г. Докато е все още в производство, конструкцията му е модернизирана няколко пъти.
Приет е на въоръжение в над 80 страни (считайки и износния вариант Ми-17), и е най-масовият многоцелеви хеликоптер в света заедно с американския Бел UH-1 (използван от над 50 държави).
[редактиране] Използване
[редактиране] Бойна употреба
- Съветска война в Афганистан (1979-1989) - от СССР
- Войната в Залива (1991) - от Ирак
- Първа чеченска война (1994-1996) - от Русия
- Сенепска война (1995) - от Перу
- Втора чеченска война (1999-2000) - от Русия
- Война в Ирак (2003) (2003-2004) - от коалиционните сили (предимно Полша)
[редактиране] АЕЦ Чернобил
След Чернобилската авария много от тези машини са били използвани през април - май 1986 г., за да хвърлят след експлозията радиационно абсорбиращи материали над 4-ти реактор на Чернобилската атомна електроцентрала. Повечето от тях са силно облъчени и изоставени в гигантски склад за отпадъци (наречен "машинно гробище") близо до гр. Чернобил. Вертолет от тях се разбива в близост до централата, всички на борда загиват.
[редактиране] Варианти на модели
[редактиране] Прототипни и експериментални модели
- В-8 (по НАТО Hip-A) — първи едномоторен прототип
- В-8А — втори прототип, двумоторен
- В-8АТ — прототип на Ми-8Т
- Ми-8 (по НАТО Hip-B) — основен прототип
- Ми-8ТГ — преустроен за използване на газ като гориво
- Ми-18 — издължен прототип, използван от СССР в Афганистан и по-късно за тренировки
[редактиране] Основни военни варианти
- Ми-8Т (по НАТО Hip-C) — първи серийно произвеждан модел. Има 4 гондоли за ракетни установки с ракети С-5, и е въоръжен с една картечница ПК.
- Ми-8ТВ — въоръжен с ракети вариант на Ми-8Т.
- Ми-8ТВГ (по НАТО Hip-E) — вертолет за огнева поддръжка, с две допълнителни гондоли за неуправляеми ракети, управляема картечница КВ-4 на носа, две 250-кг бомби и възможност за пренасяне на 2 ракети 3М11 Фаланга.
- Ми-8ТБГ (по НАТО Hip-F) — износен вариант на Ми-8ТВГ с 6 гондоли само за ракети Фаланга.
[редактиране] Варианти за радиоелектронна борба
- Ми-8ИВ (по НАТО Hip-G) — въздушен команден пост с антени и доплеров радар на опашката.
- Ми-9 — износно означение за Ми-8ИВ.
- Ми-8ППА (по НАТО Hip-K) — въздушен радио и радарен заглушител с 6 Х-образни антени, само за износ.
- Ми-8ПД — полски въздушен команден пост.
- Ми-8ПС (по НАТО Hip-D) — въздушна радиостанция и команден пост.
- Ми-8СМВ (по НАТО Hip-J) — въздушен радарен заглушител за защита на щурмови самолети и вертолети от вражески зенитни системи.
- Ми-8ВПК (по НАТО Hip-D) — въздушен комуникационен пост.
[редактиране] Други военни варианти
- Ми-8АВ — минополагащ вертолет
- Ми-8ВТ — минопочистващ вертолет
- Ми-8МБ — въздушна линейка
- Ми-8Р — разузнавателен вариант
- Ми-8К — вертолет за артилерийско разузнаване
- Ми-8ПТ — вертолет за офицерски транспорт
- Ми-8СКА — фоторазузнавателен вертолет
- Ми-8ТК — фоторазузнавателен вертолет
- Ми-8ТЗ — вертолет-цистерна
[редактиране] Граждански варианти
- Ми-8Т (по НАТО Hip-C) — базов граждански вариант без оръжия
- Ми-8П — подобрен транспортен вертолет с места за до 32 пътници и с два двигателя Климов ТВ2-117А от по 1700 к.с.
- Ми-8С "Салон" — официален транспорт с места за 9 до 11 пътници, с тоалетна.
- Ми-8МПС — вертолет за спасителни операции
- Ми-8МА — вертолет за полярни изследвания
- Ми-8МТ — въздушен кран
- Ми-8АТ — граждански транспортен вертолет
- Ми-8АТС — селскостопански вертолет с пръскачки
- Ми-8ТЛ — вертолет за разследване на въздушни инциденти
- Ми-8ТМ — транспортен вертолет с метеорологичен радар
- Ми-8ТС — транспортен вертолет, пригоден за пустинни условия
- Ми-8ВИП — луксозен транспорт за 7 до 9 пътници
- Ми-8ПА — пригоден за работа по японските държавни стандарти, 1 произведен и използван до 1993 за пренасяне на тежки товари.
[редактиране] Оператори
вкл. Ми-17
[редактиране] Военни
Азербайджан — 13
Албания — 1
Алжир — 33 Ми-8 и 82 Ми-17
Ангола — 47 Ми-8 и 10 Ми-17
Армения — 9 Ми-8 и 3 Ми-17
Афганистан — 15 Ми-8 и Ми-17
Бангладеш — 43 Ми-17 и Ми-8
Беларус — 98
Босна и Херцеговина — 3
Буркина Фасо — 5 Ми-8 и Ми-17
Бутан — 7
България — 18 Ми-17
Венецуела — 2 Ми-17, планове за покупка на още
Виетнам — 30
Гана — 4 Ми-17
Гвиана — неизв. брой
Гвинея-Бисау — 1
Грузия — 18
Джибути — 3
Египет — 42 Ми-8 и 20 Ми-17
Еритрея — 2 Ми-8 и 1 Ми-17
Естония — 2
Етиопия — 12
Замбия
Индия — 220 Ми-8 и Ми-17
Индонезия — 10 Ми-17
Ирак — 30 Ми-17
Иран — 52 Ми-8 и Ми-17
Йемен — 40
Казахстан — 45
Камбоджа — 6
Канада — 8
Киргизстан — 8
Китай — 250 Ми-8 и Ми-17
Колумбия — 10 Ми-17МД
Коста Рика — неизв. брой
Куба — 8 Ми-17
Лаос — 9 Ми-8 и 12 Ми-17
Латвия — Ми-17
Литва — 9 Ми-8МТВ
Мадагаскар — 5
Малайзия — 2 (още 8 поръчани)
Малдиви — неизв. брой
Мали — 1
Мексико — 11 Ми-8 и 23 Ми-17
Мианмар — 12
Мозамбик — 6
Молдова — 8
Монголия — 32
Непал — 2
Никарагуа — 5 Ми-8 и 15 Ми-17
Пакистан — 4
Перу — 14 Ми-17
Полша — 12 Ми-8 и 3 Ми-17, още 4 Ми-17 са поръчани
Република Македония — 6
Руанда — 3
Русия — 221 Ми-8МТ, 34 Ми-8МТВ-5, 28 Ми-8АМТШ
САЩ — неизв. брой, за тренировки
Северна Корея — 15
Сиера Леоне — неизв. брой
Сирия — 55 Ми-8 и 45 Ми-17
Словакия — 1 Ми-8 и 12 Ми-17
Судан — 6-9
Сърбия — 15 Ми-8 и 2 Ми-17 + още 2 поръчани Ми-17
Таджикистан — 14 Ми-8 и Ми-17
Туркменистан — 8
Турция — 18
Уганда — 7 Ми-17
Узбекистан — неизв. брой
Украйна — 140 Ми-8 и 100 Ми-17
Унгария — 20
Финландия — 2
Хърватия — 14 Ми-8 и 7 Ми-17, още Ми-17 са поръчани
Чад — 2 Ми-8 и 2 Ми-17
Чехия — 37 Ми-17
Шри Ланка — 10
[редактиране] Граждански
Азербайджан
България
Виетнам
Германия
Естония
Индия
Китай
Кения
Колумбия
Куба
Малта
Непал
Нова Зеландия
Русия
САЩ
Сиера Леоне
Словакия
Туркменистан
Южна Африка
Южна Корея
[редактиране] Тактико-технически характеристики (Ми-8Т)
източник[2]
[редактиране] Габаритни характеристики
- Екипаж: 3 (пилот, втори пилот и бордови инженер)
- Капацитет:
- 24 пътници или
- 12 носилки и място за медик или
- 3000 кг въоръжение
- Дължина: 18,17 м
- Диаметър на витлото: 21,29 м
- Височина: 5,65 м
- Дискова площ: 356 кв. м
- Тегло—празен: 7260 кг
- Тегло—пълен: 11 100 кг
- Макс. летателно тегло: 12 000 кг
- Силова установка: 2х Климов ТВ3-117МТ, 1950 к.с. всеки
- Макс. горивен капацитет: 3700 л
[редактиране] Допълнителни характеристики
- Макс. скорост: 260 км/ч
- Далечина на полета: 450 км
- Обсег на полета: 960 км
- Таван на полета: 4500 м
[редактиране] Въоръжение
- до 1500 кг оръжия на външните гондоли, вкл. 57-мм неуправляеми ракети С-5, ПТУР 3М11 Фаланга или 250 кг бомби.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Други вертолети Ми
[редактиране] Подобни вертолети
[редактиране] Източници
- ↑ MIL Moscow helicopter plant website: "Concerning the number of machines built, the Mi-8 has been surpassed only by the Bell 204/205/212 family of light utility helicopters"
- ↑ Jane's All The World's Aircraft,1992-93. COulsdon, Surrey, UK, Jane's Information Group, 1992. ISBN 0-7106-0987-6.
[редактиране] Външни препратки
|
|||||