Правоъгълник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Правоъгълник с диагонали

Правоъгълникът е равнинна (двуизмерна) геометрична фигура. Правоъгълникът се дефинира като успоредник с прав ъгъл. -теорема 1: ако три ъгъла на четириъгълника са прави, то той е правоъгълник;

-теорема 2:

диагоналите на правоъгълника са равни;

ако диагоналите на един успоредник са равни, то той е правоъгълник.


Свойства[редактиране | edit source]

  • В правоъгълник срещуположните страни са равни.
  • В правоъгълник срещуположните ъгли са равни.
  • В правоъгълник диагоналите се разполовяват от пресечната си точка.
  • В правоъгълник диагоналите са равни.
  • В правоъгълник ъглите са по 90 градуса.
  • В правоъгълник пресечната точка на диагоналите е център на описаната окръжност.

Квадратът е частен случай на правоъгълник с равни страни.

Правоъгълник със свойството:

a/b = b/(a - b)

се нарича "златен правоъгълник" - вж. златно сечение.

Периметър и лице на правоъгълник[редактиране | edit source]

Разглеждаме правоъгълник със страни а и b и дължина на диагонала d.

Лицето на правоъгълника е S = a.b

Периметърът на правоъгълника е P = 2a + 2b = 2.(a + b)

За диагонала d на правоъгълника имаме d^2 = a^2 + b^2. -теорема 1: ако три ъгъла на четириъгълника са прави, то той е правоъгълник;

-теорема 2:

диагоналите на правоъгълника са равни;

ако диагоналите на един успоредник са равни, то той е правоъгълник.

Вижте също[редактиране | edit source]

Успоредник

Квадрат

Ромб