Чертеж
Чертежът е документ, съдържащ графичното изображение на дадено изделие и други данни, необходими както за производството (физическото възпроизвеждане) на изделието, за неговия контрол и идентификация, така и за операции със самия документ. Чертежите намират широко приложение в архитектурата и машиностроенето.
Видове линии [редактиране]
Стандартът БДС ISO 129 въвежда девет вида линии, чиято цел е максимална изразителност на чертежа:
| Означение | Линия | Наименование | Приложения |
|---|---|---|---|
| A | Дебела непрекъсната линия |
|
|
| B | Тънка непрекъсната линия |
|
|
| C | Тънка непрекъсната вълнообразна линия |
|
|
| D | Тънка непрекъсната линия с чупка | Същите като C, но се използва при компютърния CAD софтуер. | |
| E | Дебела прекъсната линия |
|
|
| F | Тънка прекъсната линия | Същите като Е | |
| G | Тънка прекъсвана с точки линия |
|
|
| H | Тънка прекъсвана с точки линия, комбинирана в краищата и при смяна на посоката с къси дебели отсечки |
|
|
| J | Дебела прекъсвана с точка линия |
|
|
| K | Тънка прекъсвана с две точки линия |
|
Чертожен лист [редактиране]
Чертежите се изработват върху листове със стандартни размери, наречени хартиени формати. Основните формати, използвани в чертежите, са A0, A1, A2, A3 и A4.
| Формат | Размери (mm) |
|---|---|
| А0 | 1189x841 |
| A1 | 594x841 |
| A2 | 594x420 |
| A3 | 297x420 |
| A4 | 297x210 |
Всеки чертеж се състои от две части - гранична ивица и чертожно поле. Граничната ивица е празна рамка, обхващаща чертожното поле, върху която да станат всички евентуални намачквания и повреди по ръбовете и краищата на листа, без да развалят самия чертеж. При форматите A0 и A1 граничната ивица трябва да бъде не по-малко от 20 mm, а при A2, A3 и A4 - не по-малко от 10 mm. В миналото лявата част на рамката се е била с 10 mm по-голяма, за да остане място за перфорация на листа, но в днешно време това не се използва, тъй като чертежите се поставят в найлонови пликове (джобове).
Чертежът може да бъде разположен по два начина - тип X и тип Y. При разположение тип X дългата страна на листа е хоризонтална, а при тип Y - дългата е вертикална. И в двата случая информационната табличка се поставя в долния десен ъгъл. Ако се наложи лист тип X да бъде използван за чертеж, който ще бъде по-добре разположен върху тип Y и табличката няма как да бъде преместена (например ако чертожният лист е шаблонно напечатан), той може да бъде завъртян така, че табличката да отиде в горния десен ъгъл.