Тежка картечница Викерс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Vickers IWW.jpg
Тежка картечница Викерс
Националност Англия
Тип Картечница
Изобретател
Дата на създаване 1912
Продължителност на обслужване до 1968, Първа световна война, Втора световна война, Корейска война
Боеприпаси .303 инча (7,69 mm)
Действие газово-възвратно
Скорострелност от 450 до 600 изстрела/мин
Начална скорост
Ефективна стрелба 740 м
Маса незареден 33 кг
Маса зареден 50 кг
Дължина 1100 мм
Цев 720 мм
Вместимост на пълнителя лента с 250 патрона
Мерни прибори
Варианти
Произведени броя

Тежка картечница „Викерс“ или просто картечница „Викерс“ е името на .303 инчовата картечница с водно охлаждане, произвеждана първоначално за Британската армия от „Викерс“ ООД. Картечницата обикновено изисквала екип от 6 до 8 човека за нормално опериране. Един е стрелял, един е подавал амунициите, а останалите помагат при преноса на оръжието, амунициите и резервните части.

Картечницата има репутация на изключително здрава и надеждна. В книгата Weapons & War Machines Йан Хог описва действията настъпили през август 1916 г., по време на които 100-на рота от картечния корпус стреля с техните десет тежки картечници Викерс непрекъснато в продължение на 12 часа. През това време те изстрелват един милион патрона и използват сто нови цеви без нито една засечка. "Именно тази надеждност прави Викерс толкова обичан сред всички британски войници, които го използват."[1]

История[редактиране | edit source]

Викерс е базирана на успешната картечница Максим от края на 19 век. След като закупуват компанията Максим през 1896 г., Викерс вземат дизайна и го осъвършенстват, намаляват теглото и подобряват действието на газово-възвратния механизъм.

Британската армия приема формално картечницата Викерс като стандартно въоръжение на 26 ноември 1912 г., като я изполва наравно с наличните модели Максим. Когато започва Първата световна война все още има голям недостик от нея и британския експедиционен корпус е екипиран и с Максим, когато е изпратен във Франция през 1914 г. Всъщност компанията Викерс е заплашвана с съдебни действия заради спекулиране по време на война, поради прекомерно високата цена, която изискват за картечниците. В резултат на това цените са намалени. С напредването на войната и нарастване на наличните бройки, тя се превръща в основна картечница на британската армия и служи на всички фронтове по време на конфликта. Когато се появява леката картечница Люис и се изпраща на въоръжение към пехотата, Викерс започва да се определя като тежка картечница. Тя се изважда се от употреба от страна на пехотата и се формират новия картечен корпус, който я използва (при появата на картечници с калибър 0.5 инча, монтирани на триножник, картечниците от типа на Викерс с калибър .303 инча се превръщат в среден клас). След края на войната картечния корпус е разпуснат и Викерс се връщат при пехотните части. Преди Втората световна война има планове за замяната и. Един от претендентите е 7.92 мм картечница Беса (чешки дизайн), която впоследствие се превръща в стандартната монтирана на танкове картечница за британската армия. Въпреки това Викерс остава на въоръжение в британската армия до 30 март 1968 г. За последен път е използвана в бой при Радфан по време на бунт срещу британските сили в Йемен. Неин наследник е картечницата L7.

Викерс се превръща в стандартно въоръжение на всички английски и френски военни самолети през 1916 г., включително известния Sopwith Camel и SPAD XIII. Картечницата обикновено е била снабдена със синхронизираща предавка позволявайки и да стреля през витлата на самолета. Отвори са пробити във водоизолационния и кожух, за да се охлажда от въздуха вместо от вода, честа практика при самолетите от Първата световна война.

С изместването на въоръжението на изтребители от корпуса към крилата, в годините преди Втората световна война, Викерс със своите платнени ленти е заменен от по-скорострелната картечница Браунинг модел 1919. Няколко британски бомбардировача и изтребителя от Втората световна война разполагат с Картечница Викерс К, която има напълно различен дизайн.

Разновидности[редактиране | edit source]

Разновидност на Викерс 0.5"/62 картечница Викерс Марк III с по-голям калибър (0.5 инча) се използва при противовъздушните картечници на британските кораби. Обикновено това са били четири картечници разположени на подвижен лафет с възможност за въртене на 360 градуса и повдигане от +80 до -10 градуса. Лентите са били навити на спирала и разположение в саморазтоварващи се пълнители разположени до всяка картечница. Куршумът е тежал 1.3 унции и е бил с ефективен обхват 1500 ярда (1300 м). Те се използват след 1920 г., но на практика се оказват не особено ефективни.

На въоръжение в други страни[редактиране | edit source]

Викерс се е разпространявал свободно и е бил на въоръжение в много страни, като е използвал техните специфични боеприпаси. Например:

Картечницата Викерс е все още на въоръжение в индийските, пакистанските и непалските въоръжени сили, като резервно оръжие, предназначено за използване при извънредни обстоятелства или в случай на големи стълкновения.

Спецификации[редактиране | edit source]

Тежестта на картечницата варира в зависимост от прикачените приспособления, но е най-често между 25 и 30 паунда (11 и 13 кг) и 40 до 50 паунда (18 до 23 кг) с поставен триножник. Сандъците за амуниции за лентите от по 250 патрона са тежали 22 паунда (10 кг) всеки. За предпазване от прегряване, тя е изисквала около 4.3 литра вода за изпарителната охлаждаща система. Топлината от цевта загрява водата разположена в заобикалящия я кожух. Образуваната пара преминава през пластична тръба до кондензатора. Това има две предимства - първо не издава разположението на картечницата и второ позволява преизполване на водата, което е важно безводна среда.

Марк 7 .303 инчов (7.7 мм) патрон от Втората световна война.

Като част от въоръжението на британската армия Викерс среля със стандартните .303 инчови (7.7 х 56 мм) патрони използвани от карабината Лий Енфийлд, които най-често е трябвало да бъдат ръчно зареждани в платнените ленти за амуниции. Освен това има и 0.5 инчова (12.7 мм) версия използвана като противовъздушно оръжие и различни други калибри произвеждани за чуждестранни купувачи. Някои английски танкове от началото на Втората световна война са екипирани с 0.5 инчовата разновидност на Викерс.

Картечницата е с дължина 3 фута и 8 инча (1.1 м) и цикличния и режим на стрелба е постигал между 450 и 600 изстрела в минута. На практика от нея се е очаквало 10000 изстрела на всеки час и цевта да бъде сменяна на всеки час - операция отнемаща две минути на подготвен екип. При използването на патрони Марк 8, аеродинамичен куршум, тя е можело да бъде използвана срещу цели на разстояние приблизително 4500 ярда (4.1 км).

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Hogg, Ian V. и др. Weapons & War Machines. London, Phoebus, 1976. ISBN 0-7026-0008-3. с. p. 62.
    "Картечниците Викерс са на въоръжение при британския експеционен корпус изпратен във Франция през 1914 г., и през следващите години те се доказват като едно от най-надеждните оръжия на бойното поле. Някои от характеристиките и се прилагат към навлизащите военни технологии. Вероятно най-забележителен е случаят от 24 август 1916 г. с 100-на рота от картечния корпус при Хай Уд. Тази рота имала десет картечници Викерс и получава заповедта да осигури непрекъснат прикриващ огън за период от 12 часа срещу отрязък от 2000 ярда, за да предотврати контраатака от страна на германските войски струпани там, до завършването на британска атака. 2 цели роти са назначени да пренасят амуниции, храна и вода на картечарите. Двама войници са отговаряли за подаване на лентите от по 250 патрона в продължение на 12 часа. Сто нови цеви са използвани. За охлаждане се изразходват всички запаси от вода в близост, включително личните запаси на войниците и съдържанието на отходните кофи. За този период от 12 часа десетте картечници изстрелват един милион патрона. Единият от екипите изстрелва 120000 патрона, за да спечели награда от пет франка за картечницата с най-добър резултат. В края на 12 часовия период всяка от картечниците е работила безукорно и нито една от тях не отказва. Именно тази надеждност прави Викерс толкова обичан сред всички британски войници, които го използват. Той никога не се поврежда, продължава да стреля и очаква следващата лента. По тази причина Марк 1 Викерс остава стандартната картечница от среден клас за периода 1912-1968 г."

Допълнителна литература[редактиране | edit source]

  • Anon, Vickers, Sons and Maxim Limited: Their Works and Manufactures. (Reprinted from 'Engineering') London (1898).
Илюстрации показващи механизмът на действие на предшественика на картечница Викерс, Максим, а също така илюстрации на заводи, в които се е произвеждала.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Vickers machine gun“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.