Гражданска война в Русия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Гражданска война в Русия
Конфликт: 1917-1922
{{{описание}}}
Период 1917 – 1922 Място Руска империя Резултат Победа на болшевиките Причина Противоборството между болшевики и белогвардейци и други опоненти. Повод {{{повод}}} Територия
Воюващи страни
Болшевики Латвийски стрелкови части	Бяла гвардия (монархисти) Украинска народна армия Зелена армия (казаци) Синя армия (селяни) Черна армия (анархисти) Чешки легион Чужди военни сили
Командири
Лев Троцки Сергей Каменов Семьон Будьони Михаил Фрунзе	Антон Деникин Александър Антонов Лавър Корнилов Пьотър Врангел Александър Колчак Симон Петлура Никифор Григориев Ян Сирови Нестор Махно
Сили
5,427,273	+1,000,000
Жертви
939,755	900,000+

Гражданска война в Русия 1918—1922 (на руски - Гражда́нская война́) е военен конфликт в Русия, между болшевиките, дошли на власт в резултат на Октомврийската революция, и техните противници.

[редактиране] Началото на войната

В края на октомври 1917 година фракцията на болшевиките завзема властта в Петроград. По-късно, през януари 1918 година болшевиките разпускат законно избранното Учредително събрание и сключват с Германия сепаратиския Брестки мир. Тези действия на самозвания режим са посрешнати с широк протест из цяла Русия. Повсеместно пламват центрове на съпротива срещу новия порядък.

Кървавата вътрешна борба става неизбежна по ред причини, сред които не на последно място е аграрният въпрос. Незабавно да се даде земята на селяните? За министрите от Временното правителството въпросът бил дали да изпратят части из селата да въдворят ред или да опитат да процедират дипломатично. Правителството обещава на селяните в края на 1917 година да свика учредително събрание, което да реши кардинално проблема. Но кой ще засява и обработва и кой след това ще събира реколтата при тези обстоятелства? В периода март-юни 1917 година в Европейската част на Русия са регистрирани 2944 селски бунта. През есента на територията на Тамбовска губерния били разрушени 105 дворянски имения, в Орловска – 30 и т.н.

Създадени са независими правителства в Новочеркаск и Самара. Антантата също не остава настрана от конфликта. Като „поддържане на реда и противодействие на анархията“, британските войски се настаняват в град Мурманск, а американците и японците — във Владивосток. Като добавка, през Първата световна война и противниците, и съюзниците (Великобритания и Франция) на Русия имат за цел нейното разцепление. Великобритания и Франция, които са съюзници на Русия, подписват с нея договор за правото ѝ след войната върху Черноморските проливи. Малко по-късно Лондон и Париж сключват тайно споразумение, в което се посочва: "Дарданелите и Босфора не трябва в никакъв случай да попадат в ръцете на Русия".

Части на Чехословашкия корпус застават в защита на Учередителното събрание в Самара (Комуч). През лятото на 1918 година на 3/4 от територията на страната се създават многочислени правителства, непризнаващи властта на московското правителство на болшевиките. Последните обявяват мобилизация в Червената армия и започват военна експанзия в областите, противопоставящи се на управлението им. Така започва Гражданската война.

[редактиране] Военни действия

През втората половина на 1918 година, Червената армия завзема Поволожието и части от Урал. Ваймарската република призовава за анулиране на Бресткия мир. Политиката на „военен комунизъм“, а също и провеждането на „противоказашка“ политика, предизвикват селски и казашки въстания. Особенно активни са селяните през лятото на 1919 година. В Москва, Ростов на Дон, Новоросийск и Екатеринослав през 1918 година избухват въстания. На 6 юли в Москва избухва въоръжено въстание на левите есери, работнически отряди и части на Московския гарнизон. Ръководителите на бялото движение формират многочисленни армии. С подкрепата от страна на Антантата възниква правителство в Сибир, на юг, север и др. Те разгръщат настъпление в посока река Волга към Симбирск и Самара, Воткинск, Туркестан и други от войските започват на Адмирал Александър Колчак, към Петроград настъпва генерал Николай Юденич, към Москва, през Курск, Орел войските на генерал Антон Деникин.

На 17 юли 1918 година Владимир Ленин нарежда да бъде убит император Николай II, както и жена му и децата им. Съществува легенда, според която от екзекуцията се спасява само принцеса Анастасия Николаевна. Екзекуцията е извършена в Екатеринбург.

През март-май 1919 година Червената армия успява да спре това масирано настъпление. През май-юли съветските войски завземат напълно региона на Урал и Сибир. От април до август са евакуирани чуждестранните войскови единици от района на Украйна, Крим, Средна Азия и Баку. През есента на 1919 година войските на генерал Деникин са разгромени в района на Орел, Курск и Воронеж. До март 1920 година са унищожени и оцелелите части на армията в Крим.

[редактиране] Край на войната