Александър Колчак
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: допълване на текста с годините на Гражданската война, смъртта на Колчак. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Александър Колчак | |
|---|---|
| 4 ноември 1874 – 7 февруари 1920 | |
 Александър Колчак, 1919 г. |
|
| Място на раждане | село Александровское, Руска империя |
| Място на смърт | Иркутск, РСФСР |
| Звание | Адмирал |
| Командвания | Върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Руската империя Главнокомандващ на антиболшевишките сили -Бяла гвардия |
| Битки | Руско-японска война Първа световна война |
| Отличия |  Орден „Свети Анна“ IV-та степен |
Александър Василевич Колчак (на руски език: Алекса́ндр Васи́льевич Колча́к) е руски морски офицер, адмирал, полярен изследовател, учен-океанограф, по-късно главнокомандващ антиболшевишките сили (т.нар. Бяла гвардия) по време на Гражданската война в Русия от 1917 - 1922 г.
Участник в Руско-японската война, Първата световна война и Гражданска война в Русия. Оглавява белогвардейската власт в Омск (1918 - 1919), заемайки длъжностите върховен управител на Русия и върховен главнокомандващ въоръжените сили на Русия.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Произход [редактиране]
Първият известен представител на рода Колчак е османският военачалник Илиас Колчак паша (Калчак паша), комендант на крепостта Хотин (Украйна), взет в плен от руския фелдмаршал Йохан Буркхарт Христофор Миних. След края на войната Колчак паша се заселва в Полша, а през 1794 г. семейството му се преселва в Русия. Поради много разпространената в Румъния и Молдова фамилия Колчак, някои румънски изследователи смятат, че адмирал Колчак е от румънски произход.
Бащата на Александър - Василий Иванович Колчак (1837 - 1913), е офицер от морската артилерия, генерал-майор от Адмиралтейството. Първия си офицерски чин Василий Колчак получава след тежко раняване, получено при отбраната на Севастопол по време на Кримската война от 1853 - 1856 г.
След войната завършва Минния институт (Горный институт) в Санкт Петербург.
Ранни години [редактиране]
Александър Колчак се ражда на 4 (17 по нов стил) ноември 1874 г. в село Александровское, Петербургска губерния. Начално образование получава в дома си, а по-късно учи в Шеста петербургска гимназия. Преминава обучение в Морския кадетски корпус и на 15 септември 1894 г. е произведен в мичман. На 6 август с.г. е назначен на служба на имперския крайцер „Рюрик“ като помощник вахтен. На борда на този крайцер пътува до Далечния изток. В края на 1896 г. Колчак е назначен на крайцер „Крейсер“ като вахтен началник и в продължение на няколко години пътува предимно в Тихия океан. На 6 декември 1898 г. е произведен в чин лейтенант. Завръща се в Кронщат през 1899 г.
В тези походи Колчак не само изпълнява своите служебни задължения, но и активно се занимава със самообразованието си. Младежът се увлича силно от природните науки, океанографията и хидрологията. През 1899 г. публикува статия: „Наблюдения над поверхностными температурами и удельными весами морской воды, произведенные на крейсере „Рюрик“ и „Крейсер“ с мая 1897 года по март 1898 года“.
Полярни експедиции [редактиране]
След завръщането си в Кронщат Колчак се среща с вицеадмирал Степан Макаров, който готви плаване с ледоразбивача „Ермак“ в Северния ледовит океан. Колчак отправя молба да бъде включен в състава на експедицията, но получава отказ. Успява да се присъедини към полярната експедиция на Едуард Тол с кораба „Заря“ в качеството на хидролог през 1900 г..
След значителни трудности в тази експедиция Колчак се завръща през декември 1902 г. За сравнително кратко време участва в още 3 полярни експедиции, получавайки прякора „Колчак Полярни“. За своите успехи получава най-високата награда на Руското географско дружество.
Руско-японска и Първа световна война [редактиране]
Когато започва Руско-японската война, Колчак е изпратен през март 1904 г. в Порт Артур. Служи на крайцера „Асколд“, а по-късно - и на разрушителя „Сердитый“. Постига победа над японския разрушител „Такасаго“ и е награден с орден „Света Анна“ IV клас.
Когато японските сили обсаждат Порт Артур, командва морската батарея. По-късно е ранен и попада в плен, като прекарва известно време в лагер, намиращ се в град Нагасаки. Поради много влошеното му здравословно състояние японците го репатрират преди края на войната.
Завръщайки се в Санкт Петербург през април 1905 г., взима активно участие във възстановяването на почти напълно унищожения във войната руски флот. През 1906 г. се присъединява към Балтийския флот и служи там при избухването на Първата световна война през 1914 г.
Ръководи защитата на Рижкия залив. Повишен е в звание вицеадмирал през август 1916 г., ставайки най-младия офицер с този ранг в историята, и е назначен за командир на Черноморския флот, поемайки поста от адмирал Еберхард.
Гражданска война [редактиране]
Вестта за Октомврийската революция и започналите преговори между болшевиките и германците заварва Колчак в Япония. Веднага се явява при британския консул в Токио с молба да бъде зачислен в Британската армия, "макар и с чин редник". Получава назначение на Месопотамския фронт в Ирак.
По пътя натам е застигнат в Сингапур от телеграма на руския посланик в Китай Николай Кудашев с молба да поеме сформирането на руски части в Манджурия. Колчак се отзовава на молбата и пристига в Китай, но заради разногласия с друг от лидерите на белогвардейците - атаман Семьонов, напуска и се отправя към Русия с намерение да се присъедини към Доброволческата армия на генерал Деникин.
