Александър Колчак
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: допълване на текста с годините на Гражданската война, смъртта на Колчак. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Александър Колчак | |
|---|---|
| 4 ноември 1874 – 7 февруари 1920 | |
 Александър Колчак, 1919 г. |
|
| Място на раждане | село Александровское, Санкт Петербург, Руска империя |
| Място на смърт | Иркутск, РСФСР |
| Звание | Адмирал |
| Командвания | Върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Руската империя Главнокомандващ на антиболшевишките сили -Бяла гвардия |
| Битки | Руско-японска война Първа световна война |
| Отличия |  Орден „Свети Анна“ IV-та степен |
Александър Василевич Колчак (на руски език - Алекса́ндр Васи́льевич Колча́к) е руски морски офицер, адмирал, полярен изследовател, учен-океанограф по-късно главнокомандващ на антиболшевишките сили - Бяла гвардия, по време на Гражданската война в Русия 1917-1922. Участник в Руско-японската война, Първата световна война и Гражданска война в Русия. Оглавява белогвардейската власт в Омск (1918 - 1919), заемайки длъжностите върховен управител на Русия и върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Русия.
Съдържание |
[редактиране] Биография
[редактиране] Произход
Първият известен представител на рода Колчак е османският военачалник Илиас Колчак паша (Калчак паша), комендант на крепостта Хотин (Украйна), взет в плен от руския фелдмаршал Йохан Буркхарт Христофор Миних. След края на войната Колчак паша се заселва в Полша, а през 1794 година семейството му се преселва в Русия. Поради много разпространената в Румъния и Молдова фамилия Колчак, някои румънски изследователи смятат, че адмирал Колчак е от румънски произход.
Бащата на Александър - Василий Иванович Колчак (1837—1913), е офицер от морската артилерия, генерал-майор от Адмиралтейството. Първия си офицерски чин Василий Колчак получава след тежко раняване, получено при отбраната на Севастопол по време на Кримската война от 1853—1856 г. След войната завършва „Горный институт“ в Санкт Петербург.
[редактиране] Ранни години
Александър Колчак се ражда на 4 (17 по нов стил) ноември 1874 година в село Александровское, Петербургска губерния. Начално образование получава в дома си, а по-късно учи в Шеста петербургска гимназия. Преминава обучение в Морския кадетски корпус и на 15 септември 1894 година е произведен в мичман. На 6 август с.г. е назначен на служба на имперския крайцер „Рюрик“, в качеството на помощник вахтен. На борда на този крайцер пътува до Далечния изток. В края на 1896 година Колчак е назначен на крайцер „Крейсер“ като вахтен началник и в продължение на няколко години пътува предимно в Тихия океан. На 6 декември 1898 година е произведен в чин лейтенант, а се завръща в Кронщад през 1899 година.
В тези походи Колчак не само изпълнява своите служебни задължения, но и активно се занимава със самообразованието си. Младежът се увлича силно от природните науки, океанографията и хидрологията. През 1899 г. публикува статия: „Наблюдения над поверхностными температурами и удельными весами морской воды, произведенные на крейсере „Рюрик“ и „Крейсер“ с мая 1897 года по март 1898 года“.
[редактиране] Полярни експедиции
След завръщането си в Кронщад Колчак се среща с вицеадмирал Степан Макаров, който готви плаване с ледоразбивача „Ермак“ в Северния ледовит океан. Колчак отправя молба да бъде включен в състава на експедицията, но получава отказ. Успява да се присъедини към полярната експедиция на Едуард Тол с кораба „Заря“ през 1900 година в качеството на хидролог. След значителни трудности в тази експедиция Колчак се завръща през декември 1902 година. За сравнително кратко време участва в още три полярни експедиции, получавайки прякора „Колчак Полярни“. За своите успехи получава най-високата награда на Руското географско дружество.
[редактиране] Руско-японска и Първа световна война
Когато започва Руско-японската война, Колчак е изпратен през март 1904 година в Порт Артур. Служи на крайцера „Асколд“, а по-късно и на разрушителя „Сердитый“. Постига победа над японския разрушител „Такасаго“ и е награден с орден „Света Анна“ IV клас. Когато японските сили обсаждат Порт Артур, командва морската батарея. По-късно е ранен и попада в плен, като прекарва известно време в лагер, намиращ се в град Нагасаки. Поради много влошеното му здравословно състояние японците го репатрират преди края на войната.
Завръщайки се в Санкт Петербург през април 1905 година, Колчак взима активно участие във въстановяването на почти напълно унищожения във войната руски флот. През 1906 година се присъединява към Балтийския флот и служи там при избухването на Първата световна война през 1914 година. Ръководи защитата на Рижския залив. Повишен е в чин вицеадмирал през август 1916 година, ставайки най-младия офицер с този ранг в историята, и е назначен за командир на Черноморския флот, поемайки поста от адмирал Еберхард.
[редактиране] Гражданска война
Вестта за Октомврийската революция и започналите преговори между болшевиките и германците заварва Колчак в Япония. Веднага се явява при британския консул в Токио с молба да бъде зачислен в английската армия "макар и с чин редник". Получава назначение на Месопотамския фронт в Ирак, но по пътя натам е застигнат в Сингапур от телеграма на руския посланик в Китай Николай Кудашев с молба да поеме сформирането на руски части в Манджурия. Колчак се отзовава на молбата и пристига в Китай, но заради разногласия с друг от лидерите на белогвардейците атаман Семьонов напуска и се отправя към Русия с намерение да се присъедини към Доброволческата армия на генерал Деникин.
