Едуард Тол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едуард Василиевич Тол
Едуард Василиевич Тол 
Роден: 2(14) март 1858
Ревел, сега Талин Естония
Починал: 1902?
Източносибирско море

Едуард Василиевич Тол (на руски Эдуард Васильевич Толль, на немски Eduard Gustav von Toll) (2(14) март 1858 - 1902) руски географ и геолог от немски произход, полярен изследовател.

Ранни години 1858-1884[редактиране | edit source]

Роден в Ревел, сега Талин, столица на Естония в немско дворянско семейство. Там завършва основно образование, а след смъртта на баща си през 1872 гимназията в Дерпт, сега Тарту. От 1877 до 1882 изучава медицина, зоология, ботаника, геология и минералогия в естествено-историческия факултет в университета в Дерпт.

След завършване на висшето си образование посещава Средиземноморието - Алжир и Балеарските о-ви като изучава флората, фауната и геологията на посетените страни.

Експедиционна дейност 1885-1902[редактиране | edit source]

Участие в експедицията на Ал. Ал. Бунге 1885-1886[редактиране | edit source]

От февруари 1885 до декември 1886 участва като помощник в експедицията на Александър Александрович Бунге на Новосибирските о-ви и по течението на река Яна. През 1886 самостоятелно изследва островите Голям Ляховски, Котелни, Земя Бунге и Фадеевски и западния бряг на остров Нов Сибир. Предмет от особено внимание по време на експедицията представляват откритите останки от изкопаем носорог и мамонт. По същото време го заинтересува и уникалното природно явление – изкопаем каменен лед "истински музей от ледниковата епоха" на Новосибирските о-ви. С изучаването на изкопаемия лед Тол се занимава и по-късно и му посвещава няколко изследвания.

На 28 януари 1887 експедицията се завръща в Петербург. Съставено е геоложко описание на Новосибирските о-ви и са събрани 2500 експоната от изкопаеми животни и растения.

През 1889 Тол се жени, същата година излиза и първата му книга и участва на 9-тата Международна географска конференция във Виена където се запознава и сдружава с Фритьоф Нансен.

Експедиция в Северна Якутия 1893[редактиране | edit source]

През пролетта на 1893 изследва отново Новосибирските о-ви северните райони на Якутия между долните течения на реките Лена и Хатанга. През лятото описва възвишенията Хара-Тас (517 м, между реките Попигай и Хатанга), Сюрях-Джанги (между Анабар и Попигай) и Прончищев (дължина 180 км, височина 315 м, между Оленьок и Анабар). Заедно с военния топограф Евгений Николаевич Шилейко картира около 400 км от долното течение на Анабар до 72° с.ш. и уточнява положението на Анабарския залив – на предишните карти той е показан на 100 км на изток от истинското си положение.

За близо година експедицията изминава над 25 хил. версти, събира богати палеонтоложки, етнографски, геоложки, зооложки и ботанически колекции. Резултатът от това пътуване е книгата му "Ископаемые ледники Новосибирских островов, их отношение к трупам мамонтов и к ледниковому периоду". По същото това време Тол живо се заинтересува от т.н. "Земя Санников", която неведнъж вижда от остров Котелни.

През 1899 участва в експедицията на Степан Макаров до Шпицберген.

Експедиция на шхуната "Заря" 1900-1902[редактиране | edit source]

Участниците в експедицията на "Заря". Е. В. Тол е на втория ред, третия от ляво на дясно
Шхуната «Заря» по време на второто зимуването 1901-02

През 1898 на заседание на Руското географско дружество Тол излага своята програма за експедиция към "Земя Санников", която е горещо подкрепена от присъстващия на заседанието Фритьоф Нансен. Освен това експедицията трябва да изучи морските течения в в Карско и Източносибирско морета, изследване на вече известните и търсене на нови острови в тази част на Арктика. Правителството отпуска средства за закупуването на кораб и неговото оборудване.

На 21 юни 1900 закупената от Норвегия китобойна шхуна "Заря" напуска пристанището на Кронщад и се отправя на север. В състава на експедицията влизат: капитан на кораба лейтенант Николай Николаевич Коломейцев, лейтенант Александър Колчак - хидролог, лейтенант Фьодор Матисен - метеоролог и други – зоолог, астроном, лекар.

В средата на август "Заря" достига остров Диксон, а на 18 септември на север от п-ов Таймир корабът замръзва в ледовете и започва заплануваното зимуване. В началото на 1901 Тол изпраща лейтенант Коломейцев да закупи въглища в Дудинка и да ги разстави по предварително заплануваните складаве по крайбрежието. След като изпълнява мисията си Коломейцев се завръща в Петербург.

През август 1901 екипажът успява да освободи кораба от ледовете и се отправя на изток към остров Котелни и митичната "Земя Санников", където се провежда второ зимуване. От мястото на зимуване на 5 юни 1902 Тол с трима спътника се отправя с кучешки впрягове на североизток към остров Бенет от о-вите Де Лонг, където пристигат на 3 август. Планирано е през лятото "Заря" да дойде да ги прибере от острова, но поради усложнената ледова обстановка корабът не успява да се добере до Бенет, получава сериозни повреди и по нататъшното ѝ. плаване е невъзможно. През септември 1902 лейтенант Матисен с големи трудности успява да докара бедстващия кораб до пристанището в Тикси.

През лятото на 1903 е организирана експедиция начело с лейтенант Александър Колчак за спасяване на Тол и тримата му спътници. Тя намира укритието на остров Бенет, където са пребивавали Тол и спътниците му, дневника му и бележка, в която пише, че на 8 ноември 1902 тръгват на юг. Четиримата пътешественици не са открити.

Дневникът на Тол, съгласно завещанието му е предаден на вдовицата му, който е издаден в Берлин през 1909. В силно съкратен вид е издаден в СССР чак през 1959 под името „Плавание на яхте „Заря“, М., 1959.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | edit source]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 475-478. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 79-80. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4