Семьон Будьони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Семьон Будьони
Маршал
на Съветския съюз
Semyon Budyonny.jpg
Маршал Семьон Будьони
Информация
Години на служба 1903 - 1973
Служил на Flag of Russia.svg Руска империя
Flag of the Soviet Union.svg СССР
Род войски Кавалерия
Командвания Първа конна армия
Битки Руско-японска война,
Първа световна война,
Гражданска война в Русия,
Съветско-полска война,
Втора световна война
Отличия Герой на Съветския съюз,
Орден „Ленин“ и др.

Живял 25 април 1883 - 26 октомври 1973 г.
Роден Flag of Russia.svg Козюрин,
Донска област,
Руска империя
Починал Flag of the Soviet Union.svg Москва, СССР
Семьон Будьони в Общомедия

Семьон Миха̀йлович Будьони (на руски: Семён Миха̀йлович Будённый) е сталински военачалник, командир на 1-ва конна армия, един от първите маршали на Съветския съюз.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 25 април 1883 г. в бедно селско семейство на територията на днешна Ростовска област. Член е на ВКП(б) от 1919 г. През 1903 г. е призован в армията. Отбива военната си служба в Приморския драгуновски полк, където остава да служи на свръхсрочна служба. Участва в Руско-японската война 1904-1905 г. в състава на Донската дивизия.

През 1907 г. - като най-добър кавалерист на полка, е изпратен в Петербург във висшата кавалерийска школа за подофицери, която завършва през 1908 г. Продължава да служи до 1914 г. в Приморския драгунски полк. Участва в Първата световна война като унтерофицер в 18-ти северен драгунски полк на Германския, Австрийския и Кавказки фронт. Награден 4 пъти с Георгиевски кръст за храброст и с 4 медала.

През лятото на 1917 г. пристига в Минск заедно с Кавказката дивизия. Там е избран за председател на полковия комитет и заместник-председател на дивизионния комитет. През август участва в разоръжаването на ешелоните на Корниловските войски в гр. Орша. След Октомврийската революция се завръща в родното си място - на Дон, станция Платовска (днес Будьоновска), където е избран за член на изпълнителния комитет на Селския окръжен съвет и е назначен за завеждащ земеделския отдел.

През февруари 1918 г. Будьони създава революционен конен отряд, действащ против белогвардейците на Дон. Отрядът прераства в полк, бригада, а след това в кавалерийска дивизия, действаща успешно през 1918-1919 г.

През 1919 г. в младата Червена армия е създадено първото крупно кавалерийско съединение - Конен корпус под командването на Будьони, играещ главна роля в разгрома на Кавказката армия на генерал Пьотър Николаевич Врангел. Във Воронежко-Касторненската операция с.г. заедно с 8-ма армия разбива Казашката армия на генералите Константин Мамонтов и Андрей Шкуро. Победата на Конния корпус над войските на генерал Антон Иванович Деникин при Воронеж ускорява разгрома на войските при Дон.

На 19 ноември 1919 г. командването на Южния фронт, на основание решението на Висшия военен съвет на републиката, решава да преименува Конния корпус в Първа конна армия с командир Будьони, която той ръководи до 1923 г. 1-ва конна армия играе важна роля в Гражданската война в Северна Таврия и Крим. Претърпява и поражение от генерал Юзеф Пилсудски в Съветско-полската война.

Маршал Будьони разговаря с началник-щаба на армията маршал Александър Василевски

От 1921 до 1923 г. Будьони е и заместник-командващ Севернокавказкия военен окръг. Помага много в организирането и построяването на много конезаводи.

След 1923 г. е назначен за помощник на Главния комисар на Червената армия по кавалерията и е член на Революционния военен съвет на СССР и главен инспектор на кавалерията. През 1932 г. завършва Военната академия „М. В. Фрунзе“ в Москва.

На 22 септември 1935 г. са въведени нови военни звания. През ноември 1935 г. ЦИК и Съветския народен комитет на СССР дава новото най-висше офицерско звание „маршал на Съветския съюз“ на 5 изтъкнати пълководци. В това число е и Семьон Будьони.

Втора световна война[редактиране | edit source]

Командва Московския военен окръг и е член на Главния военен комитет на СССР. От ноември 1940 г. е заместник-ръководител на Главния комитет по отбраната. По време на Втората световна война е член на Върховното главно командване и участва в отбраната на Москва.

Командващ е Групата армии в резерв през юни 1941 г., след това е командващ Севернокавказкия фронт до август 1942 г.

В сложните условия на оперативно-тактическата обстановка през 1941-1942 година , Будьони за съжаление не проявява достатъчно качества за командващ войските в рязко променящата се обстановка на Втората световна война.

От януари 1943 г. е командващ кавалерията на Съветската армия, а от 1947 до 1953 г. е заместник-министър на селското стопанство по коневъдството. От 1953 до 1954 г. е главен инспектор на кавалерията, а от 1954 г. е член на групата генерални инспектори на Министерството на отбраната на СССР.

С укази на Президиума на Върховния съвет на СССР от 1 февруари 1958, 24 април 1963 и 22 февруари 1968 г. е удостоен със званието герой на Съветския съюз. Член на ЦК на КПСС от 1939 до 1952 г. Депутат във Върховния съвет на СССР.

Умира на 91 годишна възраст на 26 октомври 1973 г.

Погребан е в Москва на Червения площад. На гроба му е издигнат паметник. Бронзов бюст и паметник са поставени и в гр. Ростов на Дон. В негова чест гр. Прикумск, Ставрополски край е наречен Будьоновск.

Награди[редактиране | edit source]

  • Седем ордена „Ленин“:
    • 23.02.1935 г. № 881
    • 17.11.1939 г. № 2376
    • 24.04.1943 г. № 13136
    • 21.02.1945 г. № 24441
    • 24.04.1953 г. № 257292
    • 01.02.1958 г. № 348750
    • 24.04.1958 г. № 371649
  • Шест ордена „Червено знаме“ (№ 4150, № 390/2, № 100/3, № 42/4, № 2/5, № 299579)
  • Орден „Суворов“ І-ва степен (№ 123)

Външни препратки[редактиране | edit source]