Василий Петров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Василий Петров
Информация
Звание Маршал на Съветския съюз
Години на служба 1939 - 1986
Служил на Flag of the Soviet Union.svg СССР
Командвания Далекоизточен военен окръг,
Главнокомандващ на
Сухопътните войски на СССР
Битки Корсун-Шевченковска операция
Отличия Герой на СССР,
Орден „Ленин“ и др.

Живял 15 януари 1917 г.(1917-01-15) - 1 февруари 2014 г. (на 97 г.)
Роден Flag of Russia.svg с. Чернолеское,
Ставрополски край, Руска империя
Друга работа Съветник към Министерството на отбраната на Руската федерация
Василий Петров в Общомедия

Васѝлий Ива̀нович Петро̀в (на руски: Васѝлий Ива̀нович Петро̀в) е съветски военачалник, маршал на Съветския съюз и Герой на СССР. Член на КПСС (1944), член на ЦК на КПСС (1976), от 1974 г. депутат във Върховния съвет на СССР.

Биография[редактиране | edit source]

Василий Иванович е роден на 15 януари 1917 г. в с. Чернолеское, Новоселицки район на Ставрополски край. Завършва педагогически техникум, 2 год. преподава в училище, а после постъпва във 2-ри курс на Орджоникидзевския педагогически институт. Призован е в армията на 22 ноември 1939 г. на служба в кавалерията. След завършването на полковата школа е назначен за командир на отделение. Отличен е и с първата си награда - почетен знак „Отличник РККА“.

През 1941 г., в навечерието на Великата Отечествена война, Василий Петров преминава краткосрочни двумесечни курсове за младши лейтенант. След завършването им веднага е изпратен на фронта. Ранен е в боевете за Одеса и евакуиран във военната болница в Сочи. Следизлекуването си, Петров е назначен за командир на взвод от 193-ти кавалерийски полк на 72-ра Кубанска казашка кавалерийска дивизия. Съединението е прехвърлено на Керченския полуостров, където, заедно с други дивизии и части, воюва срещу войските на Ерих фон Манщайн.

По време на сраженията, дивизията търпи големи загуби и е преобразувана в 40-та отделна мотострелкова бригада. В нея Василий Петров последователно заема различни длъжности - заместник-командир на ескадрон, началник-щаб на отделен мотострелкови батальон, командир на батальон автоматчици и заместник-началник щаб по оперативната работа. В боевете при Туапсе е отличен с орден „Червена звезда“.

През май 1943 г. капитан Петров е назначен за началник на оперативното отделение на 38-ма стрелкова дивизия. С това съединение, Василий Иванович участва в битката при Курск, боевете за Украйна, Корсун-Шевченковската операция и др. и е повишен в майор. В последвалото настъпление в Румъния и Унгария, Петров получава ордените „Отечествена война“ (1-ва степен) и „Червено знаме“.

През 1945 г., Василий Иванович изкарва ускорен тригодишен курс във Военната академия „Фрунзе“. След курса заема различни командни длъжности - командир на полк, началник-щаб на дивизия, а през 1957 г., на 40-годишна възраст е назначен за командир на дивизия. След още четири години му е присвоено званието генерал-майор.

През май 1969 г. Петров завършва висшите академични курсове при Военната академия на Генералния щаб и е изпратен в Далекоизточния военен окръг окръг, където отначало командва отделна армия, а после е началник-щаб. В началото на 1972 г. Василий Иванович е назначен за главнокомандващ на войските на окръга.

От май 1976 г. е повишен в първи заместник на главнокомандващия на Сухопътните войски на СССР. Две години по-късно отново е изпратен обратно като главнокомандващ на войските в Далечния изток.

В периода декември 1980 - януари 1985 г., Петров е назначен за главнокомандващ на Сухопътните войски на СССР и заместник-министър на отбраната. На 16 февруари 1982 г. с Указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР, на армейски генерал Василий Петров е присвоено званието Герой на Съветския съюз.

На 23 март 1983 г. е повишен в маршал на СССР. От януари 1985 г. е назначен за първи заместник-министър на отбраната на страната. На тази длъжност Петров е до зачисляването си в групата на генералните инспектори през юли 1986 г.

До 1992 г. е и съветник на началника на Генералния щаб на Обединените въоръжени сили на ОНД. От септември същата година е съветник към Министерството на отбраната на Руската федерация.

Василий Иванович е aвтор е на книгата „Священный долг Отчизну защищать“ (Москва. Военное издательство, 1985 г).

Военни звания[редактиране | edit source]

Награди[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Петров, Василий Иванович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.