Ерих фон Манщайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ерих фон Манщайн
Фелдмаршал
Bundesarchiv Bild 183-H01757, Erich von Manstein.jpg
Информация
Години на служба 1906 1918; 19201944 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер (1918)
Flag of Weimar Republic (war).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Командвания Група армии „Дон“
Група армии „Юг“
Войни Първа световна война
Втора световна война

Роден 24 ноември 1887
Берлин, Германска империя
Починал 9 юни 1973 (85 г.)
Икинг, Германия
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Родства Баща: Едуарт фон Левински
Друга работа военен съветник[1]
Портал  Портална икона   Втора световна война
Ерих фон Манщайн в Общомедия

Вилхелм Балтазар Ерих фон Манщайн унд Левински (на немски: Wilhelm Balthasar Erich von Manstein und Lewinski ) ( 24 ноември 1887 – † 9 юни 1973) e немски фелдмаршал, участник в Първата и Втората световна война, признат за един от най-способните командири Вермахта

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот и постъпване в армията[редактиране | edit source]

Фриц Ерих фон Левински е роден на 24 ноември 1887 г. в Берлин, Германска империя. Негов баща е генерал от артилерията Едуарт фон Левински, който през военната си кариера се издига до поста командващ на корпус в германската имперска армия. Традициите на фамилията във военната област са с корени още от епохата на тевтонските рицари. Малкият Ерих е десетото дете в семейството на генерала и след смъртта му по време на военно учение е осиновен от леля си, сестра на майка му, която е била бездетна. Втори баща на Ерих става генерал-лейтенант Манщайн, по това време дивизионен командир в кайзеровата армия. В крайна сметка взима неговата фамилия и става Фриц Ерих фон Левински наречен фон Манщайн, или за по-кратко Ерих фон Манщайн.

Образование получава в Страсбург в няколко кадетски училища. През 1906 г. като офицерски кадет постъпва в елитния 3-ти пруски пехотен гвардейски полк и на 1 юли 1907 г. получава офицерски чин.

Първа световна война (1914-1919)[редактиране | edit source]

През 1913-1914 г. младши лейтенант Манщайн учи във военна академия. Когато започва Първата световна война Манщайн, вече като лейтенант, служи като адютант във 2-ри гвардейски полк.

Младият Манщайн се сражава в Белгия, след това в Източна Прусия и в Полша (под командването на своя чичо, фелдмаршал Паул фон Хинденбург) и е тежко ранен през ноември 1914 г. В строя се връща през май 1915 г. Служи като адютант към щаба на 12-та армия, а след това е офицер към генералния щаб на 2-ра и 1-ва армия на германо-руския и германо-френския фронт. След сражението при Вердюн Манщайн е назначен за началник на оперативно управление на 4-та кавалерийска дивизия в Естландия и Курландия, а от май 1918 г. изпълнява същата длъжност в 213-та ударна пехотна дивизия на германо-френския фронт. Манщайн приключва Първата световна война в чин капитан и награди като Железен кръст I-ва степен и орден на Дома на Хоенцолерните.

Междувоенен период[редактиране | edit source]

Годините на Ваймарската република Манщайн прекарва на различни щабни длъжности, с изключение на три години, когато командва пехотна рота (1921-1924) и още една година в качеството на командир на пехотен батальон (1931-1932). През 1933 получава званието полковник, а в началото на 1934 г. е назначен за началник щаб на 3-ти военен окръг. На следващата година Манщайн вече заема длъжността началник на отдела за бойни операции към генералния щаб на армията. На 1 октомври 1936 г. става генерал-майор. През октомври 1937 г. генерал Бек назначава Манщайн за заместник началник на генералния щаб.

Още през 1934 г. Манщайн изразява протеста си срещу нацистите. По това време военният райхсминистър генерал Бломберг издава първите откровено расистки заповеди, касаещи армията. Манщайн не е съгласен с дискриминацията на евреите в немската войска, които през Голямата война са доказали готовността си да се жертват за Германия. Той написва протестно писмо до Райхенау, който обаче побеснява и показва писмото на Бломберг. Последният на свой ред вика при себе си главнокомандващия армията генерал Фрич и изисква от него да смъмри Манщайн. Фрич обаче вероятно споделя същите схващания като Манщайн и не предприема никакви наказателни мерки.

Когато в началото на 1938 г. Хитлер се среща с Браухич, името на генерал-майор Манщайн е в черния списък на фюрера. Браухич заменя Фрич, а Манщайн е снет от длъжност. Но понеже е твърде талантлив, за да се отърват от него окончателно, получава командването на 18-та пехотна дивизия в Лайпциг. През септември 1938 г. става началник щаб на 12-та армия под командването на Лееб, предназначена за нахлуване в Чехословакия, а на 1 април 1939 г. Манщайн е повишен в чин генерал-лейтенант.

Втора световна война (1939-1945)[редактиране | edit source]

Играе важна роля в нашествието на Германия в Полша през 1939 година — началник-щаб на групата армии „Юг“, командвана от генерал-полковник фон Рундщет.

Операция „Барбароса“[редактиране | edit source]
Северен СССР, 21 юни 1941 г., фон Манщайн и ген. Ерих Бранденбергер (вляво)

При нападението над Съветския съюз е командир на 56-и танков корпус. На 12 ноември 1941 г. поема командването на 11-та армия.

През 1942 г. година превзема Крим, след като удържа победи в битката при Керч и при щурма на Севастопол.

През зимата на 1942-1943 г. се опитва да деблокира обкръжената 6-та армия на фелдмаршал Фридрих Паулус при Сталинград, в качеството си на командир на група армии „Дон“. Същевременно успява да укрепи войските си в долното течение на река Чир, при вливането ѝ в река Дон, и не допуска осъществяването на замисления от съветското командване дълбок пробив, започнал северно от Сталинград, и имащ за цел излизането на Черно море, югозападно от Ростов на Дон. В този момент немската група армии „А“ се намира в подножието на Кавказ и успешното реализиране на съветския пробив би отрязало пътя за снабдяване и отстъпление на тази немска група армии и на самата група армии „Дон“. По-късно Манщайн използва плацдарма по южното течение на р. Чир и обстоятелството, че значителна част от подразделенията на съветската армия са ангажирани в блокадата на 6-та армия в Сталинград. След прегрупиране, при което група армии „А“ и „Дон“ отново се сливат в група армии „Юг“, вече като командир на тази нова група, Ерих фон Манщайн разбива съветските войски между реките Дон и Донец и отсича в основата клина на съветския пробив.

Създадената след тези сражения оперативна обстановка способства по-късно немската армия, отново под командването на Манщайн, да обкръжи и ликвидира съветските войски при Харков. Фактът, че чрез тези настъпателни операции Ерих фон Манщайн спасява от обкръжение споменатите група армии и ги провежда успешно при значително числено превъзходство на противника, го изявява като може би най-големия майстор на немското военно оперативно изкуство.

Всички тези сражения се изучават като образци във военните академии по цял свят. Поради разногласия с Адолф Хитлер, относно методите за водене на войнните действия, Ерих фон Манщайн е отстранен през пролетта на 1944 година. Той отказва да се присъедини към атентата срещу фюрера и последвалия опит за държавен преврат, организиран от полковник Клаус фон Щауфенберг.

Като застава на принципни позиции Ерих фон Манщайн счита, че насилственото сменяне на политическото ръководство чрез държавен преврат по време на война, ще доведе до още по-тежки последици за воюваща Германия. Така допълва репутацията си на доблестен немски офицер — факт оценен и от съдиите на Нюрнбегския процес.

Критики[редактиране | edit source]

След излизането на мемоарите му „Проиграни победи“ (на немски: Verlorene Siege) през 50-те години на 20 век във ФРГ е обвинен от Фридрих Паулус, че прикрива отговорността си за гибелта на 6-та армия в битката за Сталинград - съзнателно изопачавайки действителното състояние на фронта, и притаявайки редица факти (от разговори между Паулус и Манщайн по радиото, в които е скривал истинското положение на фронта и сковавал действията на 6-та армия)/, като по този начин прехвърля цялата вина за случилото се на Хитлер и Паулус. [2]

Цитирана литература[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • (нем.) Michael Bertram: Das Bild der NS-Herrschaft in den Memoiren führender Generäle des Dritten Reiches, Ibidem-Verlag, Stuttgart 2009, ISBN 978-3-8382-0034-7 (zugl. Dissertation Universität Hannover 2009)
  • (нем.) Bernd Boll: Generalfeldmarschall Erich von Lewinski, gen. von Manstein; in: Gerd R. Ueberschär (Hrsg.): Hitlers militärische Elite. Vom Kriegsbeginn bis zum Weltkriegsende Bd. 2, Primus Verlag, Darmstadt 1998, ISBN 3-89678-089-1, ISBN 3-534-12678-5 (Wissenschaftliche Buchgesellschaft), S. 143–152. Der Beitrag ist auch abgedruckt in: Gerd R. Ueberschär (Hrsg.): Hitlers militärische Elite. 68 Lebensläufe. Primus Verlag, Darmstadt 2011, ISBN 978-3-89678-727-9, S. 414–423
  • (нем.) Hans Breithaupt: Zwischen Front und Widerstand. Ein Beitrag zur Diskussion um den Feldmarschall Erich von Manstein. Bernard und Graefe, Bonn 1994, ISBN 978-3-7637-5935-4
  • (нем.) Johannes Hürter: Hitlers Heerführer. Die deutschen Oberbefehlshaber im Krieg gegen die Sowjetunion 1941/42. R. Oldenbourg, München 2007, ISBN 978-3-486-57982-6, S. 646f. (Kurzbiographie)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. военен съветник на правителството на ФРГ и на канцлера Конрад Аденауер
  2. Бланк, Александър. Вторият живот на Фелдмаршал Паулус. Партиздат, 1989, София.

Външни препратки[редактиране | edit source]