Операция „Барбароса“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Барбароса.

Операция „Барбароса“
Конфликт: Източен фронт на Втората световна война
Bundesarchiv Bild 101I-185-0139-20, Polen, Russland, Panzer in Bereitstellung.jpg
Panzerkampfwagen III на германско-съветската граница в подготовка за нахлуването в Съветския съюз
Период 22 юни 1941 – 5 декември 1941
Място Европейската част на СССР, Беларус, Украйна, Литва, Латвия, Естония, Европейска Русия
Резултат Силите на Оста завладяват огромни територии и нанасят големи жертви, но се провалят в цялостния стратегически замисъл
Воюващи страни
Flag of German Reich (1935–1945).svg
Германска империя

Flag of Romania.svg Румъния
Flag of Italy (1861-1946).svg Италия
Flag of Hungary (1920–1946).svgУнгария
Flag of First Slovak Republic 1939-1945.svgСловакия
Flag of Independent State of Croatia.svgХърватия[1]
Flag of Finland.svg Финландия
Flag of the Soviet Union.svg
СССР
Командири
Flag of German Reich (1935–1945).svg Адолф Хитлер
Flag of German Reich (1935–1945).svg Валтер фон Браухич
Flag of German Reich (1935–1945).svg Франц Халдер
Flag of German Reich (1935–1945).svg Вилхелм Ритер фон Лееб
Flag of German Reich (1935–1945).svg Федор фон Бок
Flag of German Reich (1935–1945).svg Герд фон Рундщет
Flag of Romania.svg Йон Антонеску
Flag of Italy (1861-1946).svg Джовани Месе
Flag of Finland.svg Карл Густав Манерхайм
Flag of the Soviet Union.svg Йосиф Сталин
Flag of the Soviet Union.svg Георгий Жуков
Flag of the Soviet Union.svg Александър Василевски
Flag of the Soviet Union.svg Семьон Будьони
Flag of the Soviet Union.svg Климент Ворошилов
Flag of the Soviet Union.svg Семьон Тимошенко
Flag of the Soviet Union.svg Маркиан Попов
Flag of the Soviet Union.svg Фьодор Кузнецов
Flag of the Soviet Union.svg Дмитрий Павлов
Flag of the Soviet Union.svg Иван Тюленев
Flag of the Soviet Union.svg Михаил Кирпонос
Сили
Първоначална сила: 3,767,000 мъже[2]
3350 танка[3]
4389 самолета[4]
46 000 оръдия
На фронта:
2.9 милиона мъже[5]
Цялостна сила:
5 500 000 [2]
12 000–15 000 танка,
35 000–40 000 самолета (11 357 готови за бой на 22 юни 1941)[6]
Жертви и загуби
Общо жертви:
725 359
152 602 убити
542 837 ранени
29 920 изчезнали[7]
2 093 изгубени самолета
2 839 изгубени танка[8]
Общо жертви:
7 102 191
802 191 убити[5]
3 000 000 ранени
3 350 000 пленени.[9][10][11]
21 200 изгубени самолета[12][13][14]
20 500 изгубени танка[15]

Операция „Барбароса“ (на немски: Unternehmen Barbarossa) е кодово име, избрано от немското върховно командване за нападението над Съветския съюз през 1941 г.[16][17]

През ноември 1940 г. са начертани плановете и одобрени от Хитлер в директива №21, датираща от 18 декември 1940 г. озаглавена „Операция Барбароса“. Предложено е приготовленията за нападението да бъдат завършени до 15 май 1941 г., а до есента немците трябва да напреднат до линията минаваща от Архангелск до Волга.

Необходимостта Германия да се намеси на Балканите срещу Гърция и Югославия забавя нападението със 7 седмици. На 22 юни 1941 г., 159 немски дивизии, 42 съюзни, 3.9 милиона мъже с 600 000 моторни превозни средства и 750 000 коне, подкрепени от румънски, италиански и финландски войски, пресичат границата на 2900 километров фронт[18], най-голямото нахлуване във военната история. Немските войски образуват три основни групировки - Група армии Север трябва да нападне от Източна Прусия до Ленинград за един месец; Група армии Център трябва да предприеме двупосочно настъпление през Минск и Смоленск към Москва; Група армии Юг трябва да превземе Киев, басейна на река Дон и Черноморското крайбрежие. Амбициозната операция за завладяване на източните територии ознаменува началото на ключовата фаза за решаване на победата във войната. Германското нашествие в Съветския съюз води до 95% от всички германски жертви от 1941 до 1944 г.

Операция „Барбароса“ е наименувана в чест на Фридрих I Барбароса, средновековният германски владетел, който според мита ще спаси Германия в нейния час на нужда. Планирането за операцията започва на 18 декември 1940; самата операция продължава от юни до декември 1941. Червената армия отблъсква най-силния удар на Вермахта и Адолф Хитлер не постига очакваната победа, но ситуацията на Съветския също остава бедствена. Тактически германците постигат големи победи и окупират някои от най-важните региони на Съветския съюз, главно в Украйна.[19] Въпреки тези успехи, германците са отблъснати при Москва през декември и не съумяват отново да организират едновременна офанзива по целия стратегически Германо-съветски фронт.[20]

Операция „Барбароса“ е най-голямата военна операция в човешката история в численост на войските и в жертви.[21] Тя открива Източния фронт, на който са разположени повече войски от който и да е военен театър в световната история. Региони, покрити от операцията стават място на някои от най-големите битки, с най-голям брой жертви и най-ужасни условия, както за руснаците, така и за германците.

Операцията се проваля по две основни причини: руските ресурси и издръжливост са по-големи от очакваните; самият Хитлер се намесва, давайки заповед за концентриране на войските срещу Москва, след като Ленинград вече е обкръжен, а в същото време придвижва танковите войски от центъра в южна посока за обкръжението на Киев, като по този начин облекчава защитата на Москва. До настъпването на зимата само южната армейска група успява да изпълни първоначалните заповеди.

Провалът на Операция „Барбароса“ води до искания от Хитлер за повече операции в Съветския съюз, които в крайна сметка се провалят, като продължаване на обсадата на Ленинград,[22][23] битката при Сталинград и Операция Цитадела, сред други битки на окупирана съветска територия.[24][25][26][27][28]

Германо-съветските отношения 1939–1940[редактиране | edit source]

Германия и Съветският съюз подписват пакт за ненападение, пакта Рибентроп-Молотов, малко преди германското нахлуване в Полша, което е последвано от съветското нахлуване в Полша. Таен протокол на пакта очертава спроазумение между Третия Райх и Съветския съюз за разделянето на пограчнините страни на техни съответни "сфери на влияние". Латвия, Естония и Финландия попадат в съветската сфера на влияние.[29][30] Пактът изненадва света[31] поради взаимната враждебност на двете страни и техните съревноваващи се идеологии. В резултат на пакта Германия и Съветския съюз имат относително силни дипломатически връзки и важно икономическо взаимоотношение. Двете страни подписват търговски пакт през 1940, според което руснаците получават германско военно и индустриално оборудване в замяна на суровини като петрол и пшеница, за да се помогне на Германия да заобиколи британската блокада.[32]

Въпреки взаимоотношенията между двете страни всяка от тях дълбоко подозира намеренията на другата. След като Германия влиза в Пакта на Оста с Япония и Италия тя започва преговори за потенциално съветско влизане в пакта.[33] След двудневни разговори от 12-14 ноември, Германия предлага писмено споразумение за съветско влизане в Оста. Съветския съюз предлага писмено контраспоразумение на 25 ноември 1940, на което Германия не отговаря.[34][35] Като двете страни започват да се сблъскват в Източна Европа, конфликтът изглежда по-вероятен, макар че подписват погранично и търговско споразумение, решаващо няколко отворени въпроса през януари 1941.

Германия планира нашествието[редактиране | edit source]

Ситуация в Европа през май/юни 1941, в края на Балканската кампания и непосредствено преди Операция „Барбароса“

Репутацията на Йосиф Сталин допринася както за оправдаването на нападението от германците, така и за вярата им в успеха. Към края на 1930-те години много компетентни и опитни военни офицери са убити в Голямата чистка, оставяйки Червената армия отслабена и без лидери. Германците често наблягат на бруталността на съветския режим, когато насочват пропаганда към славяните. Германската пропаганда твърди, че Червената армия се готви да ги нападне и тяхното собствено нашествие е представено като превантивен удар.[36]

В лятото на 1940, когато назряват суровинни кризи за германците и потенциален сблъсък със Съветския съюз за територия на Балканите, нашествие в Съветския съюз изглежда все повече като единственото решение за Хитлер.[37] Макар да не се правят все още конкретни планове, Хитлер казва на един от генералите си през юни, че победите в Западна Европа "най-сетне освобождават ръцете му за неговата важна истинска задача: конфронтацията с болшевизма",[38] въпреки че германски генерали казват на Хитлер, че окупиране на Западна Русия ще създаде "повече изтощаване, отколкото облекчение за икономическата ситуация на Германия."[39] Фюрерът очаква допълнителни ползи:

  • Когато Съветския съюз е победен, недостигът на труд в германската индустрия ще бъде облекчен чрез демобилизация на много войници.
  • Украйна ще бъде надежден източник на земеделскии продукти.
  • Да се има Съветския съюз като източник на принудителен труд под германско управление ще донесе огромно подобрение на германската геостратегическа позиция.
  • Победата над Съветския съюз още повече ще изолира Великобритания.
  • Германската икономика се нуждае от повече петрол и контролирането на петролните полета на Баку ще постигне това; както Алберт Шпеер, германският министър за въоръженията и военната продукция, по-късно казва в своя разпит, "нуждата от петрол със сигурност беше основен мотив" в решението да се нападне.[40]
Weisung Nr. 21: Fall Barbarossa

На 5 декември 1940 Хитлер получава военни планове за нашествието и ги одобрява всичките, като началото е насрочено за май 1941.[41] На 18 декември Хитлер подписва Военна директива No. 21 за Германското висше командване за операция с кодово наименование „Операция Барбароса“, заявявайки: „Германският Вермахт трябва да бъде готов да смаже Съветска Русия в бърза кампания.“[41][42] Операцията е наименована в чест на император Фридрих I Барбароса, водач на Трети кръстоносен поход през 12-ти век. Датата за нашествието е зададена за 15 май 1941.[42] В Съветския съюз, говорейки пред генералите си през декември Сталин споменава отнасянията на Хитлер до атака срещу Съветския съюз в Mein Kampf и казва, че винаги трябва да са готови да отблъснат германска атака и че Хитлер мисли, че на Червената армия ще са необходими четири гоини да се подготви. Следователно, "ние трябва да се подготвим много по-рано" и "ще се опитаме да отложим войната с още две години."[43]

През есента на 1940 високопоставени германски служители написват меморандум за опасностите от нашествие в Съветския съюз. Те казват, че Украйна, Белорусия и Балтийските страни ще станат икономическа тежест за Германия.[44] Друг германски служител твърди, че руснаците в тяхната настояща бюрократична форма се безобидни, окупацията няма да донесе ползва за Германия и "защо да не се варят до нас в своя влажен болшевизъм."[44]

Хитлер игнорира геманските икономически отрицатели и казва на Херман Гьоринг, че "всички от всички страни винаги повдига икономически опасения срещу заплашителна война с Русия. Отсега нататък той няма да слуша повече такова говорене и отсега нататък той ще спре ушите си, за да получи умствен покой."[45] Това е предадено на генерал Георг Томас, който подготвя доклади за отрицателните икономически последици от нашествие в Съветския съюз — че ще бъде нетна икономическа загуба, освен ако не се плени невредим.[45]

Рудолф Хес и други на изложбата от март 1941 на Хайнрих Химлер "Строеж и планиране в Изтока"

През лятото на 1941, германският идеолог Алфред Розенберг предлага завоюваната съветска територия да бъде администрирана в следните Райхскомисариати:

Германската политика цели да унищожи политически Съветския съюз в съответсвие с геополитическата идея Lebensraum ("Drang nach Osten") за ползата на бъдещи поколения "Нордическа арийска господарска раса" .[36]

Трябва само да ритнем вратата и цялата гнила структура ще се срути.
– Адолф Хитлер

Операция Барбароса трябва да комбинира северна атака срещу Ленинград, символично превземане на Москва и икономическа стратегия за захващане на петролните полета в юга отвъд Украйна. Хитлер и неговите генерали имат разногласия относно кои от тези аспекти да получат приоритет и къде трябва Германия да фокусира енергиите си; решаването за приоритета изисква компромис. Хитлер се счита за политически и военен гений. Докато планира Барбароса през 1940–1941 в много дискусии с неговите генерали Хитлер повтаря заповедта си: "Първо Ленинград, второ Донецкия басейн, трето Москва."[16][46] Хитлер е убеден, че Великобритания ще иска мир щом германците триумфират в Съветския съюза, истинската зона на германските интереси. Генерал Франц Халдер отбелязва в дневниците си, че чрез унищожаване на Съветския съюз, Германия ще унищожи последната надежда на Великобритания за победа.

Хитлер става свръхуверен от бързите успехи в Западна Европа и некомпетентността на Червената армия в Зимната война срещу Финландия през 1939–1940. Той очаква победа за няколко месеца и следователно не се подготвя за война, продължаваща през зимата. Това означава, че на неговите войници липсва адекватни топли дрехи и подготовка за дълга капмания, когато започват атаката си. Предположението, че Съветския съюз бързо ще капитулира се оказва неговото падение.[47]

Германска подготовка[редактиране | edit source]

Операция Барбароса
Когато започне Барбароса, светът ще затаи дъх и няма да коментира.
– Адолф Хитлер

Германците започват да събират войски пред съветската граница още преди кампанията на Балканите да е завършила. До третата седмица на февруари 1941, 680 000 германски войски са стационирани на румънско-съветската граница.[32] В подготовка на настъплението Хитлер придвижва 3.2 милиона германски войници и около 500 000 войници на Оста на съветската граница, изпраща множество разузнавателни мисии над съветска територия и натрупва припаси на Изток. При все това руснаците са изненадани, най-вече заради вярването на Сталин, че Третия Райх е малко вероятно да нападне само две години след подписването на Пакта Рибентроп-Молотов. Съветския лидер също вярва, че е вероятно германците да привършат войната си с Великобритания преди да отворят нов фронт. Той отказва да повярва на поредица предупреждения от разузнавателните си служби за струпването на германски сили, страхувайки се, че докладите на британците са дезинформация с цел подклаждането на война между Германия и СССР.[48]

Шпионинът д-р Рихард Зорге дава на Сталин точната дата на нападението, но Зорге и други информатори (напр. Берлинската полиция) преди това са давали различни дати за нашествието, които са прминали мирно преди самото нашествие. Британското разузнаване, събиращо информация чрез Ултра предупреждава Съветския съюз за предстоящо нападение няколко месеца преди 22 юни 1941.[49]

Германците започват операции за заблуждение от април 1941, за да добавят тежест към твърденията им, че Великобртитания е реалната цел: Операции Акула (Haifisch) и Харпун (Harpune). Те симулират приготовления в Норвегия и брега на Ла Манша. Има поддържащи дейности като концентрации на кораби, разузнавателни полети и учения. Някои подробности за тези фалшиви планове за нашествие преднамерено са изпуснати.

Германските военни също разучават проваленото нашествие на Наполеон в Русия. Според техните предвиждания има малка вероятност от големомащабно отстъпление на съветската армия във вътрешността на Русия, тъй като тя не може да си позволи да предаде Балтийските страни, Украйна и Московския и Лениградския регион, защото всичките са жизненоважни за Червената армия за снабдяване и следователно ще трябва да бъдат отбранявани.[50]

Стратегията, над която се съгласяват Хитлер и неговите генерали включва три отделни групи армии със задача да превземат определени региони и градове на Съветския съюз. Основните германски нападения се провеждат по исторически пътища за настъпление. Група армии Север трябва да премине през Балтийските страни в северна Русия и да превземат или унищожат град Ленинград (днес Санкт Петербург). Група армии Център ще напредне към Смоленск и след това Москва, преминавайки през Беларус и запaданите централни региони на самата Русия. Група армии Юг трябва да нападне гъсто населената земеделска централна област Украйна, да превземе Киев преди да продължи на изток през степите на южния СССР към Волга с цел контрол над богатия на петрол Кавказ.

Хитлер, ОКВ и различните висши командвания не се съгласяват относно каква да бъде основната цел. Подготвяйки се за Барбароса повечето от ОКВ се застъпва за право нападение към Москва, но Хитлер продължава да налага намерението си да превземе богатата на ресурси Украйна и Прибалтика преди да се концентрират върху съветската столица. Първоначалното отлагане на Барбароса от средата на май до 22 юни може да е било незначително, особено след като руския кален сезон идва късно през тази година. Повече време се губи обаче в различни критически моменти, когато Хитлер и ОКВ забавят операциите, за да спорят върху стратегическите цели.

Германците също решават да докарат ариергардни сили (най-вече части на Вафен-СС и Айнзацгрупен) в завладените териториим, за да се противопоставят на активността на съветски партизани, каквато очакват да избухне в зоните, които контролират.[36]

Съветска подготовка[редактиране | edit source]

Въпреки оценките на Хитлер и други в германското висше командване, Съветският съюз не е никак слаб. Бързата индустриализация през 1930-те води до индустриално производство предшествано само от това на САЩ и равно на Германия. Производството на военно оборудване расте стабилно и в предвоенните години икономиката става прогресивно по-ориентирана към военно производство. В началото на 30-те години е развита много модерна операционна доктрина за Червената армия, която е разпространена в полевите регулации от 1936.

На 5 май 1941 Сталин изнася реч пред випускниците на военните академии в Москва, заявявайки: "Войната с Германия е неизбежна. Ако другаря Молотов може да успее да отложи войната с два или три месеца това ще бъде за наше щастие, но самите вие трябва да отидете и да вземете мерки за повишаване на боеготовността на нашите сили".[51]

Развитие на въоръжените сили на Съветския съюз
от 1939 до 1941
[52]
1 януари 1939 22 юни 1941 % увеличение
Дивизии 131.5 316.5 140.7
Личен състав 2,485,000 5,774,000 132.4
Оръдия и минохвъргачки 55,800 117,600 110.7
Танкове 21,100 25,700 21.8
Самолети 7,700 18,700 142.8

Според Тейлър и Проктър (1974), съветските въоръжени сили в западните окръзи са с по-малка численост, 2.6 милиона съветски войници срещу 3.9 милиона за Германия и съюзниците ѝ. Цялостният размер на съветските въоръжени сили в началото на юли 1941 обаче е малко повече от 5 милиона мъже, 2.6 милиона на запад, 1.8 милиона в Далечния изток, а останалите са разположени или се обучават другаде.[53] Цифрата за съветската сила в западните окръзи обаче брои само Първия стратегически ешелон, който е стациониран на и зад западната съветска граница до дълбочина от 400 km; според други данни числеността на Първия стратегически ешелон е 2.9 милиона. Цифрата не включва по-малкия Втори стратегически ешелон, който на 22 юни 1941 е в процес на придвижване към границата; според съветския стратегически план, той трябва да бъде в позиция да подкрепи Първия стратегически ешелон до началото на юли. 3.3 милиона германски войски са определени за участие в Барбароса, но тази цифра включва резервим които не участват в първоначалното нападение. Още 600 000 войници от съюзниците на Германия също участват, но повечето след първоначалното нападение.

На 22 юни Германският Вермахт постига местно предимство в първоначалното си нападение (159 германски дивизии), включително 29 бронирани и моторизирани дивизии, над 90% от мобилните му сили, нападайки по 2900-километров фронт межди Балтийско море и Карпатите срещу погранични войски на НКВД и дивизиите на съветския Първи операционен ешелон (частта на Първия стратегически ешелон, стационирана непосредствено зад границата в трите западни специални военни окръзи), защото е завършил разгръщането си и е в готовност за нападение около две седмици преди планираното разгръщане на Втори стартегически ешелон на Червената армия. По онова време 41% от стационарните съветски бази са разположени в окръзи близки до границата, много от тях в 200-километровата ивица около границата; според директива на Червената армия там са концентрирани и гориво, оборудване, вагони и т. н.[54]

При мобилизацията с продължение на войната Червената армия стабилно повишава броя си. Обще взето кампанията от 1941 се води с леко числено предимство на фронта за Германия. Според Михаил Мелтюков (2000:477), в началото на войната Червената армия наброява 5 774 211 войници: 4 605 321 сухопътни сили, 475 656 въздушни сили, 353 752 във флота, 167 582 гранични войски и 171 900 Вътрешни войски на НКВД.

В някои ключови оръжейни системи обаче съветското числено превъзходство е значително. В танкове например Червената армия има голямо количествено предимство. Тя притежава 23 106 танка,[55] от които около 12 782 са в Западните военни окръзи (три от които са директно изправени пред фронта на германскто нахлуване). Стандартите по поддръжка и готовност обаче са ниски; липсват боепропаси и радиа и на много части липсват камиони за презареждане отвъд основното зареждане с гориво и боеприпаси.

Също така от 1938 руснаците частично са разпръснали танковете си на пехотни дивизии за поддръжка на пехотата, но след изпитанията им в Зимната война и наблюдението им на германската кампания срещу Франция, започват да подражават на германците и да организират повечето си бронирани сили в големи бронирани дивизии и корпуса. Тази реорганизация е само частично въведена в действия в зората на Барбароса,[56] тъй като не са налични достатъчни танкове, за да се докарат механизираните корпуси до органична сила.

Германският Вермахт има общо 5200 танка, от които 3350 са дислоцирани за операцията. Това дава баланс на непосредствено наличните танкове от около 4:1 в полза на Червената армия. Най-модерните съветски танкови модели обаче, Т-34 и КВ-1, не са налични в голям брой в началото на бойните действия и начисляват 7.2% от цялата съветска танкова сила.

Численото предимство на руснаците в тежко оборудване е компенсирано от далеч по-висшето обучение и готовност на германските сили. Съветският офицерски корпус и висше командване са покосени от Голямата чистка на Сталин (1936–1938). От 90 арестувани генерали, само шестима оцеляват чистките и само 36 от 180 дивизионни командири и само седем от 57 командири на корпус. Общо около 30 000 личен състав на Червената армия са екзекутирани,[57], а повече са депортирани в Сибир и са заменени с офицери, считани за по "политически надеждни." Трима от петимата маршали са застреляни. Това често оставя по-млади, по-малко опитни офицери на техните места. През 1941 75% от офицерите на Червената армия са държали постовете си за по-малко от година. Средният съветски командир на корпус е 12 години по-млад от средния германски командир на дивизия. Тези офицери по-неохотно вземат инициативата и често нямат обучението, необходимо за работата.

Числеността на самолетите също е далеч в съветска полза. Съветските самолети обаче са в голямата си част остарели и на съветската артилерия ѝ липсват модерни техники за контрол на огъня.[58] Съветските части не са подготвени за нахлуването и много от самолетите им са подредени един до друг по летищата, вместо да са разпръснати, което ги прави по-лесни цели за Луфтвафе в първите дни на конфликта. Преди нахлуването на Съветските военновъздушни сили е забранено да свалят разузнавателни самолети на Луфтвафе, въпреки стотиците предвоенни разузнавателни набези.

Съветското военно усилие в първата фаза на Източния фронт е силно затруднено от недостига на съвременни самолети. Съветските изтребителни сили са оборудвани с голям брой морално остарели самолети като бипланите И-15, И-153 и моноплана И-16. През 1941 по-съвременните МиГ-3, ЛаГГ-3 и Як-1 са в началото на производството си, но са далеч по-слаби в цялостни експлоатационни качества от основния немски изтребител Messerschmitt Bf 109. Много малко самолети имат радиооборудване, а това, което е в наличност, е некриптирано и ненадеждно. Слабото представяне на ВВС по време на Зимната война с Финландия е увеличила увереността на Луфтвафе, че руснаците може да бъдат покорени. Стандартът за обучение на пилотите също е нисък. Заповед No 0362 на Народния комисар по отбраната от 22 декември 1940, заповядва ускоряването и скъсяването на летателното обучение. При наличност от 201 МиГ-3 и 37 МиГ-1 в бойна готовност, на 22 юни 1941 само четирима пилоти са обучени да летят с тези машини.[59]

В резултат макар на хартия Червената армия да изглежда поне равна на германската армия през 1941 реалността на полето е съвсем различна; некомпетентните офицери, както и частичия недостиг на оборудване, недостатъчната моторизирана логистична поддръжка и слабото обучение поставя Червната армия в много неизгодно положение.

Теория за съветско офанзивно планиране[редактиране | edit source]

Генерал Георгий Жуков през 1941

Непосредствено след германското нахлуване в СССР Адолф Хитлер излага тезата, че Червената армия е направила обширни приготовления за офанзивна война в Европа, оправдавайки по този начин германското нападение като превантивен удар.[60] След войната това гледище е представено от някои лидери на Вермахта като Вилхелм Кайтел.[61]

Тази теза е повторена през 1980-те години.[60] Открито е предложение подадено от Жуков и подписано от Василевски и Ватутин, предлагайки тайна мобилизация и дислоциране на войските на Червената армия на западната граница под прикритието на учения. Предложената цел на операцията е да се отреже Германия от съюзниците ѝ и особено от петролните полета на Румъния, от които се нуждае, за да води войната.

С оглед на факта, че Германия в настоящето държи армията си напълно мобилизирана с дислоцирани ариергардни служби, тя има капацитета да се разгърне преди нас и да удари внезапно. За да се предотврати това, считам за важно да не се остави операционната инициатива на Германското командване при каквито и да е обстоятелства, а да се очаква врага и да се нападне германската армия в момента, в който е в процес на дислоциране и преди да има време да организира фронта си и координацията н различните си части.[62]

Според Виктор Суворов Сталин планира да използва Германия като свой заместник ("Ледоразбивачът") срещу Запада. Идеята на Сталин е да се захранват агресивните планове на Хитлер срещу Европа и едва след като страните са се били помежду си и са се изтощили до известна степен СССР да направи своя удар. По тази причина Сталин осигурява значителна материална и политическа подкрепа на Адолф Хитлер, докато в същото време подготвя Червената армия да "освободи" цяла Европа от германската окупация. Суворов твърди, че Барбароса всъщност е превантивен удар, който капитализира върху съветските войскови концентрации непосредствено по границите от 1941. Някои други, които подкрепят идеята, че Сталин се е готвил да нападне, като Михаил Мелтюков, отквърлят тази част от теорията на Суворов, твърдейки, че и двете страни са се готвели за нападение сами, не в отговор на приготовленията на другата страна.

Тази теза е привлякла вниманието на обществото в някои страни,[60] и е подкрепяна от някои историци (като Владимир Невежин, Борис Соколов, Валери Данилов, Йоаким Хофман и Марк Солонин). Тя не е приета от мнозинството западни историци.[60][63]

Ход на военните действия[редактиране | edit source]

Операция Барбароса

Съгласно плана Барбароса към 22 юни 1941 г. до границата на Съветския съюз са съсредоточени 180 дивизии (от тях 19 танкови и 14 механизирани), 4 въздушни флота, финландски и румънски войски. Цялата групировка включва 3,9 млн. души,3600 танка, повече от 46000 полеви оръдия и минохвъргачки и около 4400 бойни самолета.

В 2 часа през нощта на 21 срещу 22 юни в щабквартирата на ОКВ (Върховното Главнокомандване на Вермахта) се получава следната шифрограма: „По целия Източен фронт се води масирана артилерийска подготовка във взаимодействие с бомбардировъчната авиация, която поразява цели на територията на противника. Танковете се изнасят на рубеж”.

Рано сутринта на 22 юни 1941 въоръжените сили на Нацистка Германия (Вермахтът) нападат СССР, след като обявяват война. Три групи армии - Север, Център и Юг атакуват Червената армия, насочвайки ударите си съответно към Ленинград, Москва и Киев. Внезапният удар на танковете, артилерията, пехотата и авиацията по целия фронт от Северния ледовит океан до Черно море сварва неподготвени съветските войски и позволява на силите на Оста да навлязат дълбоко на съветска територия.

В резултат на Голямата чистка Червената армия изпитва остър недостиг от способни командири, а поради последователното пренебрегване от Сталин на явните доказателства за готвеното германско нахлуване, съветските армии не са разгърнати за отбрана, частите не са доокомплектовани, липсват достатъчно противотанкови и противосамолетни средства. Освен това заповедта за привеждане на войските в състояние на пълна бойна готовност е издадена едва вечерта на 21 юни, когато от граничните постове с тревога съобщават в Москва, че германски войски приближават границата, разгърнати в боен ред.

Фюрерът Адолф Хитлер изнася реч от трибуната на Райхстага:

Германски народе! В този момент се извършва един военен поход‚ по обхват и размер най-големият‚ който досега светът е виждал. На Северния ледовит океан стоят бойците на победителя от Нарвик‚ рамо до рамо със своите финландски бойни другари. Германските дивизии, водени от победителя на Норвегия, сега защитават финландската земя заедно с командваните от техния маршал финландски герои на свободата. Формациите на германския Източен фронт се простират от Източна Прусия чак до Карпатите. Под командата на държавния глава Антонеску германски и румънски войници се обединяват на бреговете на Прут‚ по долното течение на Дунав‚ чак до бреговете на Черно море. Задачата на този фронт е не само защитата на отделните страни‚ а сигурността на Европа и с това спасението на всички. Затова‚ днес реших отново да поставя съдбата и бъдещето на германския Райх и народа ни в ръцете на нашите войници. Нека Бог да ни помогне в този извънредно важен бой!

Група армии Север[редактиране | edit source]

Panzerkampfwagen III на 18-та танкова дивизия прекосява с помощта на шноркел река Буг

Срещу Група армии Север са две съветски армии. ОКХ на Вермахта хвърля 4-та танкова група със сила от 600 танка в стика между двете съветски армии в този сектор. Целта на 4-та танкова група е да прекоси реките Неман и Даугава, които са двете най-големи пречки пред напредването към Ленинград. В първия ден танковете прекосяват р. Неман и проникват 80 км. Близо до Расейняй; бронираните части са контраатакувани от 300 танка на 3-ти и 12-ти Съветски механизиран корпус. Нужни са четири дни за обкръжението и унищожението на съветските танкове, на които липсват гориво, боеприпаси и координация. До края на първата седмица Съветския механизиран корпус е загубил 90% от силата си.[64] Панцерните групи тогава прекосяват Даугава близо до Даугавпилс. Германците сега са на ударно разстояние от Ленинград. Поради влошената логистична ситуация обаче Хитлер нарежда на танковите групи да задържат позициите си докато пехотните формации ги настигнат. Заповедите за спиране продължават над седмица, което дава възможност на руснаците да изградят отбрана около Ленинград и по брега на река Луга. Още повече усложнявайки съветската позиция на 22 юни започва анти-съветското Юнско въстание в Литва и на следващия ден е обявена независима Литва.[65] Около 30 000 литовски бунтовници влизат в сражение с Червената армия, като към тях се присъедняват етнически литовци от Червената армия. С пристигането на геманците още по на север въоръжена съпротива срещу русанците избухва и в Естония. Битката за Естония завърпва на 7 август, когато 18-та Армия достига брега на Финския залив.[66]

Група армии Център[редактиране | edit source]

Пленено съветско оборудване

Срещу Група армии Център са четири съветски армии: 3-та, 4-та, 10-та и 11-та. Съветските армии окупират дъга, издадена в германска територия с център Бялисток. Отвъд Бялисток е Минск, столица на Белоруската съветска социалистическа република и ключов железопътен възел. Целта на двете танкови групи на Група армии Център е да се срещнат при Минск, лишавайки Червената армия от маршрут за бягство от дъгата. 3-та танкова група пробива съединителната точка на два съветски фронта в северната част на дъгата и прекосява р. Неман докато 2-ра танкова група прекосява р. Буг в южната част. Докато танковите групи осъществяват пробива, пехотните армии на Група армии Център атакуват дъгата, обкръжавайки съветските войски в Бялисток.

Москва първоначално не схваща измеренията на катастрофата, която е сполетяла Съветския съюз. Маршал Тимошенко заповядва на всички съветски сили да предприемат генерална контраофанзива, но с унищожаването на депата с припаси и пълен крах на комуникациите некоординираните атаки се провалят. Жуков подписва зле-известната Директива на Народния комисариат по отбраната No. 3 (той по-късно твърди, че го е направил под натиск от Сталин), която заповядва на Червената армия да започне офанзивата. Той заповядва на войниците "да обкръжат и унищожат вражеската групировка близо до Сувалки и да превземат региона на Сувалки до вечерта на 26 юни" и "да обкръжат и унищожат вражеската групировка, нападаща в посока Владимир-Волиния и Броди" и дори "да превземат региона на Люблин до вечерта на 24.6"[67] Тази маневра се проваля и дезорганизираните части на Червената армия скоро са унищожени от силите на Вермахта.

На 27 юни, 2-ра и 3-та танкова групи се срещат при Минск, напредвайки 320 км в съветска територия и са на една трета от пътя до Москва. В огромния чувал между Минск и полската граница са обкръжени остатъците от 32-та съветска стрелкова, 8-ма танкова, както и по една моторизирана, кавалерийска и артилерийска дивизия.

Група армии Юг[редактиране | edit source]

Украйна, ранни дни на Барбароса

На юг срещу Група армии Юг са три съветски армии, 5-та, 6-та и 26-та. Съветските командири реагират бързо и германците са изправени от решителна съпротива от началото. Германските пехотни части нанасят удар в стиковете между тези армии докато 1-ва танкова група прокарва бронираното си острие от 600 танка право през 6-та съветска армия, с цел да превземе Броди. На 26 юни, пет съветски механизирани корпуса с над 1000 танка предприемат масивна контраатака срещу 1-ва танкова група. Битката е сред най-яростните при нашествието, продължавайки повече от четири дни; в крайна сметка германците вземат надмощие, макар че руснаците нанасят тежки загуби на 1-ва танкова група.

С провала на съветските контраофанзиви, последните значителни съветски танкови сили в Западна Украйна са вкарани в боя и Червената армия възприема отбранителна тактика, фокусирайки се върху стратегическото отстъпление под силен натиск. Съветските ВВС губят 1561 самолета над Киев.[68] Битката е огромна тактическа (Хитлер мисли стратегическа) победа, но тя е привлякла германските сили от ранната офанзива срещу Москва и отлага по-нататъшен прогрес с 11 седмици. Генерал Курт фон Типелскирх отбелязва, "Руснаците наистина загубиха битка, но спечелиха кампанията".[68]

До края на първата седмица и трите германски групи армии са постигнали значителни успехи. В огромния чувал около Минск и Бялисток обаче руснаците все още се бият; унищожаването на обкръжените в чувала войски коства на германците много жертви, а и много червеноармейци успяват да пробият обкръжението. Жертвите на Червената армия се оценяват на 600 000 убити, ранени, пленени или изчезнали.

Осигурявайки значително превъзходство в танкове и авиация по направленията на главните удари, за двуседмични боеве немците разгромяват главните съветски сили, окупират Прибалтика, Белорусия, Западна Украйна, завладяват Вилнюс, Рига, Минск, Лвов, Житомир, излизат на подстъпите към Одеса, Киев и Ленинград и преодоляват половината от разстоянието между полската граница и Москва, превземайки град Витебск.

На някои места Червената армия оказва яростна съпротива — Брест, Минск, Одеса, Киев, Ленинград, Смоленск, — срещу многократно превъзхождащия в жива сила и бойна техника враг. Тежките боеве за Смоленск задържат с повече от 2 месеца настъплението на нацистите. Градът е стратегически разположен в сухопътен коридор между Западна Двина и Днепър, и през него минава най-прекият и удобен път към Москва, без да се налага да се форсират големи водни прегради. Упоритите боеве за Смоленск, както и отбраната на Киев принуждава Хитлер да отклони 2-ра танкова група на юг за обсада на Киев, забавяйки по този начин атаката на Москва и осигурявайки време за прехвърляне на резерви и изграждане на Московската отбранителна зона.

Битка за Смоленск (3 юли 1941 – 5 август 1941)[редактиране | edit source]

Германски войници в град близо до Могилев на р. Днепър
Съветски екипаж на Т-26 се предава

На 3 юли Хитлер най-сетне дава позволение на танковите групи да възстановят придвижването си на изток след като пехотните дивизии са ги настигнали. Дъждовна буря, типична за руското лято, обаче забавя тяхното напредване и руската отбрана успява да им устои. Забавянията дават на руснаците време да организират масивна контраатака срещу Група армии Център. Целта на Група армии Център е Смоленск, който е на пътя за Москва. Изправена срещу германците е стара руска отбранителна линия, задържана от шест армии. На 6 юли руснаците нападат 3-та танкова армия със 700 танка. Германците смазват тази контраатака с помощта на съкрушителното си въздушно превъзходство. 2-ра танкова група прекосява р. Днепър и се приближава до Смоленск от юг, а 3-та танкова група, след като отблъсква съветската контраатака, се приближава към Смоленск от север. Хванати в капан между две войскови части на Вермахта са три съветски армии. На 18 юли танковите групи идват до 16 км от затваряне на обкръжението, но капанът не се затваря до 26 юли. Когато танковите групи най-сетне затварят коридора за отстъпление, в обкръжение се оказват 300 000 червеноармейци[69], но ликвидирането на войските в чувала отнема още 10 дни, през които 100 000 червеноармейци се измъкват, за да застанат на пътя на германците към Москва.

След четириседмична кампания германците осъзнават, че сериозно са подценили съветската сила. Операциите сега са забавени за осигуряване на припаси; забавянето трябва да се използва за адаптиране на стратегията към ситуацията. Хитлер сега вярва, че може да победи руснаците чрез икономически вреди, лишавайки ги от икономическата възможност да продължат войната. Това означава превземане на индустриалния център Харков, Донецкия басейн и петролните полета на Кавказ на юг и бързо превземане на Ленинград, голям център на военна продукция, на север. Той също иска да се свърже с финландците на север.

Федор фон Бок и почти всички генерали участващи в Барбароса разпалено настояват за продължаване с все сили на похода към Москва. Освен психологическата важност на превземане на столицата на врага, генералите посочват, че Москва е голям център на военната промишленост и център на съветската комуникационна и транспортна система. Освен това, според разузнавателни данни, по-голямата част от Червената армия е разположена при Москва под командването на Семьон Тимошенко за отбрана на столицата. Но Хитлер е непреклонен и издава директна заповед на Гудериан, подминавайки неговия командващ офицер фон Бок, да изпрати танковете на Група армии Център на север и юг, временно прекратявайки похода към Москва.

Киев и Ленинград (5 август 1941 – 2 октомври 1941)[редактиране | edit source]

Германски войник с огнехвъргачка. Снимка от 1941 г.
Френски танк S 35 на германска служба на Източния фронт през 1941

До средата на юли под Припятските блата германците стигат на няколко километра от Киев. 1-ва танкова група след това отива на юг, докато германската 17-та армия удря на изток и в промеждутъка германците хващат в капан три съветски армии при Уман. Докато германците елиминират чувала, танковете се обръщат на север и прекосяват Днепър. Междувременно 2-ра танкова армия, отделена от Група армии Център, е прекосила р. Десна с 2-ра армия на десния фланг. Двете танкови армии сега хващат в капан четири съветски армии и части от две други.

За последната си атака срещу Ленинград 4-та танкова група е подкрепена с танкове от Група армии Център. На 8 август танковете пробиват съветската отбрана; германската 16-та армия атакува на североизток, 18-та армия и естонските партизани разчистват провинцията и напредват до Чудското езеро[70]. До средата на август 4-та танкова група е проникнала до 48 км от Ленинград. Финландците са пробили на югоизток от двете страни на Ладожкото езеро, достигайки старата финландско-съветска граница.

На 9 септември Група армии Север започва последния поход, който я довежда до 11 км от града. Напредването през последните 10 км обаче се оказва много бавно и жертвите нарастват. На този етап Хитлер заповядва Ленинград да не бъде щурмуван, а да бъде оставен да се предаде поради глада. Лишена от своите танкови сили Група армии Център остава статична и е подложена на многобройни съветски контраатаки, особено офанзивата при Елня, в която германците получават първото си голямо тактическо поражение от началото на операцията. Тези атаки връщат вниманието на Хитлер към Група армии Център и нейната атака срещу Москва. Германците заповядват на 3-та и 4-та танкови групи да прекратят своята обсада на Ленинград и да поддържат Група армии Център в похода им към Москва.

Преди да започне атаката срещу Москва трябва да привършат операциите в Киев. Половината Група армии Център е завила на юг, в гърба на киевската позиция, докато Група армии Юг се е придвижила на север от днепърското си предмостие. Обкръжаването на съветските сили в Киев е постигнато на 16 септември. Последва жестока битка, в която руснаците са атакувани с танкове, артилерия и бомбардировки от въздуха. В крайна сметка след десет дни жесток бой германците пленяват над 600 000 съветски войници.

Операция Тайфун (2 октомври – 5 декември 1941)[редактиране | edit source]

На 2 октомври 1941 г. започва атаката на Москва от Вермахта, т.нар. операция Тайфун - главната цел на плана Барбароса. Операцията се ръководи от фелдмаршал Федор фон Бок. За атаката на Москва Хитлер съсредоточава повече от 1,8 милиона войници, 14 000 оръдия, 1700 танка, 1390 бойни самолета. Всичко 77 дивизии, от които 14 танкови и 8 механизирани. Червената армия разполага с 800 000 бойци, 6800 оръдия и едва 780 танка и 545 самолета. По ирония на съдбата атаката започва при идеални метеорологични условия, въпреки опасенията на германските генерали от суровата руска зима.

Главната цел на съветската отбрана е да се забави и изтощи максимално врага и да му се нанесат възможно най-големи загуби, за да се осигури достатъчно време за сформиране на резерви и подготовка на контранастъпление. За тази цел Москва е превърната в истинска крепост — на далечните и близки подстъпи е изградена мощна и дълбоко ешелонирана отбрана, състояща се от отбранителни линии с повече от 300 км дължина и 200-250 км в дълбочина и включваща 8-9 отбранителни полоси, разположени в концентрични полукръгове около Москва, както и градски отбранителен пръстен по Садовое Кольцо.

Предните линии на Московската отбранителна зона обаче са сварени неподготвени от фашистката атака, започнала на 30 септември срещу Брянския фронт на Брянското оперативно направление и на 2 октомври срещу Западния фронт на Вяземското направление. В районите на Духовшчина, Шостка и Рославъл Вермахтът съсредоточава силни ударни групировки, а съветското командване не успява да предвиди посоката на главните им удари и да разгърне правилно силите си. Основните сили на Червената армия са разгърнати за отбрана в района на Вязма, по най-прекия път за Москва, а германците нанасят три удара на север и юг, в обход и обхват на главните съветски сили. Бързоподвижните 2-ра, 3-та и 4-та танкова група преодоляват съветската отбрана на Ржевско-Вяземския отбранителен рубеж, отрязват пътя за отстъпление и обкръжават две групи армии в районите на Брянск и Вязма. За изненада на немците обкръжените армии не се предават, а се сражават яростно и самоотвержено, причинявайки големи загуби на врага и задържайки 28 германски дивизии. През това време съветското командване прехвърля допълнителни сили на Московското направление, а на 10 октомври за командващ отбраната на Москва е назначен Георгий Жуков.

В средата на октомври новосформираната 26-та армия с модерни танкове Т-34 нанася мощен контраудар по фланговете на настъпващата 2-ра танкова група в района на Мценск и спира настъплението на германците на река Зуша. Това позволява на 3-та и 13-та армия да се измъкнат от вражеското обкръжение и да заемат позиции на Можайската отбранителна линия. Въпреки героичната съпротива, хитлеристките танкови колони пробиват на няколко места съветската отбрана и на 18 октомври превземат Можайск - последния голям град пред Москва. Дори маршал Жуков признава, че пътят към столицата е открит.

На 19 октомври в Москва е обявено обсадно положение. Създават се 3 дивизии на народното опълчение от всички граждани, годни да носят оръжие. Немобилизираните жители изграждат хиляди километри укрепления, противотанкови ровове, телени заграждения, окопи и огневи точки. Евакуират се държавни учреждения, промишлени предприятия и граждани. Главнокомандващият Сталин остава в града, за да поддържа високия боен дух на защитниците. Немската авиация извършва 5 въздушни нападения над Москва, в които участват общо 2018 самолета, от които 273 са свалени. Изтребителната авиация и противовъздушната отбрана водят напрегната денонощна борба и опазват столицата от големи разрушения.

В средата на ноември, след прегрупиране и попълване на загубите, германците подновяват атаките си. 3-та и 4-та танкова група от север и 2-ра танкова група от юг трябва да пробият отбраната и да обкръжат Москва, срещайки се при град Ногинск източно от столицата. На север хитлеристите превземат Калинин(Твер), Солнечногорск и Красная поляна на по-малко от 26 км от Москва, овладяват Яхрома на 27-28 ноември, форсират от движение канала Москва-Волга и заемат стратегически плацдарм на Перемиловските височини на източния бряг на канала. На юг поради яростната съпротива 2-ра танкова група не успява да превземе Тула и заобикаля града от изток, достигайки главната магистрала за Москва при Кашира на 26 ноември.

Файл:Soviet Offensive Moscow December 1941.jpg
Съветски войници в зимно снаряжение, подкрепени от танкове, контраатакуват германските сили, декември 1941

Обаче хитлеристките войски вече са крайно изтощени от двумесечните ожесточени сражения, не разполагат с никакви резерви и изпитват остър недостиг на горива и боеприпаси. Само от 16 ноември до 5 декември Вермахтът губи 155 хиляди войници, 800 танка, 300 оръдия и 1500 самолета. Напредването на зимата и мощното партизанско движение в тила затрудняват още повече тяхното снабдяване и попълване с резерви. Едва двадесетина германски влака дневно достигат фронта, докато всеки ден в Москва пристигат между 100 и 126 влака с подкрепления, боеприпаси и въоръжение. Съветското командване прехвърля от Сибир и Далечния изток свежи сили, добре екипирани за зимни условия и подготвя мощно контранастъпление срещу врага.

След неуспеха да обкръжи Москва от юг и север, Вермахтът предприема фронтална атака на 1 декември в района на Наро-Фоминск, която е отразена от Червената армия, а на 4 декември настъплението на германците спира напълно по всички фронтове.

На 5 декември войските на Калининския фронт на север от Москва преминават в контранастъпление, последвани на 6-и декември от Западния и Югозападния фронт южно от столицата. Въпреки суровите зимни условия още в първите дни Червената армия пробива отбраната на противника южно от Калинин и северозападно от Москва и освобождава редица населени места, а на 8 декември Хитлер издава заповед за преминаване в отбрана на целия източен фронт. За да не позволи на врага да прехвърли резерви от други участъци на фронта, съветската армия започва контранастъпление в Донбас и при Ленинград. На 12 декември е освободен Солнечногорск, на 16 декември Калинин, на 26 декември Наро-Фоминск, в началото на януари — Можайск. Освободени са напълно Московска, Тулска и Рязанска и отчасти Калининска, Смоленска и Орловска област. Унищожени са повече от 400 000 души, 1500 танка, 2500 оръдия и повече от 2000 самолета на врага.

За първи път край Москва Червената армия използва масово модерните танкове Т-34 и реактивните установки за залпов огън Катюша.

Въпреки че не успява да разгроми напълно Група армии Център, настъплението на Червената армия отхвърля врага на 180-250 км от съветската столица и премахва непосредствената заплаха над Москва. Освен това загубите на Групата армии Център са толкова големи, че тя не е в състояние повече да води активни настъпателни действия. Дори след цели две години настъплението на Вермахта на Курската дъга се проваля, защото на северния участък Група армии Център не успява да изпълни задачите си (на южния участък главната съветска отбранителна полоса е пробита, но немските танкове спират настъплението си поради провала на север).

Победата при Москва има огромно политическо и военно-стратегическо значение – за първи път в хода на Втората световна война Червената армия спира настъпателния устрем на хитлеристките танкови армии, развенчава мита за тяхната непобедимост и им нанася голямо поражение. До голяма степен това се дължи и на доставките с оръжие от съюзниците през Мурманск и Каспийско море. Тя бележи и окончателния провал на плана Барбароса, падение на военния престиж на Вермахта и Германския Райх. Крахът на Хитлеровата доктрина на Блицкрига поставя Германия пред перспективата на тежка и продължителна война, за каквато тя не е готова, нито има необходимите ресурси. Московската битка предизвестява преминаването на стратегическата инициатива в ръцете на анти-хитлеристката коалиция.

Последици[редактиране | edit source]

Кулминацията на Операция Барбароса идва, когато на Група армии Център, която вече изпитва недостиг на припаси поради октомврийската кал, ѝ е наредено да напредне към Москва; предни части на 38-ми Панцерен пионерски батальон на 2-ра танкова дивизия (38PzPi.Abtl.)[71](бронирани инженери) виждат в далечината кулите на Кремъл, когато стигат железопътната линия на юг от град Лобня на 16 км от Москва на 1 декември 1941. Съветските войски, добре запасени и подкрепени от свежи дивзии от Сибир, отбраняват Москва в битката при Москва и отблъскват германците с напредването на зимата. Основаната част на контраофанзивата е насочена срещу Група армии Център, която е най-близо до Москва. Без подслон, с малко припаси, неадекватно зимно облекло, хроничен недистиг на храна, германците нямат избор освен да изчакат зимата в замразената пустош. Германците избягват разгром от съветските контраатаки, но получават жервти от битката и студа.

Резултатът от Барбароса обаче наврежда на руснаците поне толкова зле колкото и на германците. Въпреки че германците не успяват да превземат Москва, те са завзели огромни области в западния Съветски съюз, включително целите днешни Беларус, Украйна и Балтийските страни, плюс част от самата Москва, западно от Москва. Германците са напреднали 1690 км и поддържат линеарно мерен фронт от 3100 км.[72] Германците държат територия от 1 300 000 km2 с население от над 75 милиона хора в края на 1941 и превземат още 650 000 km2 преди да бъдат принудени да отстъпят при Сталинград и Курск Окупацията на Вермахта е брутална според директиви на Хитлер, който цели да германизира завладените територии. Това отношение очуждава населението, докато в някои области (като Украйна) изглежда някои местни жители са готови да считат германците за освободители, помагайки им да се отърват от Сталин. Анти-германските партизански операции се интензифицират. Германците се държат упорито в лицето на съветски контраатаки, което води до големи жертви и за двете страни в много битки.

Войната на Източни фронт продължава четири години. Според скорошна оценка на съветските военни жертви 8.7 милиона губят живота си в бой или в плен.[73] Най-скорошната германска оценка (Rüdiger Overmans) за германските жертви заключава, че около 4.3 милиона германци и 900 000 войници на Оста губят живота си в бой или съветско пленничество. Операция Барбароса е най-смъртоносната военна операция в световната история.

С провала на битката при Москва всичките германски планове за бърза победа над Съветския съюз трябва да се преразгледат. Германците започват друго големомащабна офанзива през лятото на 1942, наречена Операция Блау, насочена към петролните полета на Баку. Германците отново првземат огромни територии, но в крайна сметка не успяват да постигнат крайните си цели с поражението при Сталинград. Съветската икономика произвежда повече от германската, която не е готова за война на изтощение. Последната германска офанзива през лятот на 1943 в битката при Курск се проваля. След три години постоянна война германците са изтощени и руснаците решително ги побеждават през лятото на 1944 г в Операция Багратион. Това води до поредица съветски победи, които изтласкват германците обратно до Берлин за една година, водейки до капитулацията на Германия на 8 май 1945.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Richard L. DiNardo. Germany and the Axis Powers: From Coalition to Collapse. University Press Of Kansas. ISBN 0700614125. с. 92.
  2. а б Glantz, David, The Soviet‐German War 1941–45: Myths and Realities: A Survey Essay.
  3. Glantz (1995), p. 32.
  4. Bergström, p130
  5. а б Krivosheev, G.F, 1997, p.96. Documented losses only
  6. Bergström 2007, p. 131-2: Uses Soviet Record Archives including the Rosvoyentsentr, Moscow; Russian Aviation Research Trust; Russian Central Military Archive TsAMO, Podolsk; Monino Air Force Museum, Moscow.
  7. Kroener (1988), p. 885 - до 31 нооември; Ако се включат жертвите от декември цялостния брой ще бъде 802 452 мъже; само бойни загуби; изключва AOK Норвегия
  8. Müller (1983), p. 977 - tank losses from June until 31 December; 2,464 if December is excluded
  9. Müller (1983), p. 1019 - prisoners in 1941
  10. About the German Invasion of the Soviet Union
  11. THE TREATMENT OF SOVIET POWS: STARVATION, DISEASE, AND SHOOTINGS, JUNE 1941– JANUARY 1942
  12. Bergström, p117
  13. Krivosheyev, G. 1993
  14. Note: Soviet aircraft losses include all causes
  15. Glantz (1995), p. 306 - Soviet tank losses for whole 1941
  16. а б Higgins, Trumbull (1966), „Hitler and Russia“, The Macmillan Company, pp. 11–59, 98–151 
  17. Bryan I. Fugate. Strategy and tactics on the Eastern Front, 1941. Novato: Presidio Press, 1984.
  18. World War II Chronicle, 2007. Legacy/ Publications International, Ltd. Page 146.
  19. A.J.P Taylor & Colonel D. M Proektor, p. 106
  20. A.J.P. Taylor & Colonel D. M Proektor 1974, p. 107
  21. Peter Antill, Peter Dennis. Stalingrad 1942. Osprey Publishing, 2007, ISBN 1-84603-028-5, ISBN 978-1-84603-028-4. p. 7.
  22. Simonov, Konstantin. Records of talks with Georgi Zhukov, 1965–1966. // Hrono, 1979.
  23. Life and Death in Besieged Leningrad, 1941–44 (Studies in Russian and Eastern European History), edited by John Barber and Andrei Dzeniskevich. New York: Palgrave Macmillan, 2005 (hardcover, ISBN 1-4039-0142-2).
  24. The siege of Leningrad. By Alan Wykes. Ballantines Illustrated History of WWII, 3rd edition, 1972. Pages 9–61, and, Scorched Earth. (pages 205 – 240) By Paul Carell. Schiffer Military History, 1994. ISBN 0-88740-598-3 and, Finland in the Second World War. Between Germany and Russia. Palgrave. 2002. (pp. 90 – 141)
  25. Military-Topographic Directorate, maps No. 194, 196, Officer's Atlas. General Staff USSR. 1947. Атлас Офицера. Генеральный штаб вооруженных сил ССР. М., Военно-топографическоее управление,- 1947. Листы 194, 196
  26. Russia's War: A History of the Soviet Effort: 1941–1945 ISBN 0-14-027169-4 by Richard Overy Page 91
  27. The World War II. Desk Reference. Eisenhower Center Director Douglas Brinkley. Editor Mickael E. Haskey. Grand Central Press, Stonesong Press, HarperCollins, 2004. ISBN 0-06-052651-3. Page 210.
  28. Siege of Leningrad. Encyclopædia Britannica
  29. Kirby, D.G.. Finland in the Twentieth Century: A History and an Interpretation. University of Minnesota Press, 1980. ISBN 0-8166-5802-1. с. 120.
  30. "Modern History Sourcebook: The Molotov-Ribbentrop Pact, 1939: Text of the Nazi-Soviet Non-Aggression Pact"
  31. Roberts, Geoffrey (2006), „Stalin's Wars: From World War to Cold War, 1939–1953“, Yale University Press, pp. 30, ISBN 0-300-11204-1 
  32. а б Shirer, William L., The Rise and Fall of the Third Reich: A History of Nazi Germany, Simon and Schuster, 1990 ISBN 0-671-72868-7, page 668-9
  33. Roberts, Geoffrey (2006), „Stalin's Wars: From World War to Cold War, 1939–1953“, Yale University Press, pp. 57, ISBN 0-300-11204-1 
  34. Roberts, Geoffrey (2006), „Stalin's Wars: From World War to Cold War, 1939–1953“, Yale University Press, pp. 59, ISBN 0-300-11204-1 
  35. Nekrich, Aleksandr Moiseevich; Ulam, Adam Bruno; Freeze, Gregory L. (1997), „Pariahs, Partners, Predators: German-Soviet Relations, 1922–1941“, Columbia University Press, pp. 202–205, ISBN 0-231-10676-9 
  36. а б в Hartmann, Christian (2011), "Warum 'Unternehmen Barbarossa'?" (на German), Damals 43 (6): 16–21. 
  37. Ericson, Feeding the German Eagle, p. 127
  38. Ericson, Feeding the German Eagle, p. 129–130
  39. Ericson, Feeding the German Eagle, p. 138
  40. Yergin, Daniel (1991), „The Prize: The Epic Quest for Oil, Money & Power“, New York: Simon & Schuster, ISBN 0-671-79932-0  p. 334
  41. а б Overy, R. J. (2004), „The Dictators: Hitler's Germany and Stalin's Russia“, W. W. Norton & Company, p. 489, ISBN 0-393-02030-4 
  42. а б Brackman, Roman (2001), „The Secret File of Joseph Stalin: A Hidden Life“, Frank Cass Publishers, p. 344, ISBN 0-7146-5050-1 
  43. Berthon, Simon; Potts, Joanna (2007), „Warlords: An Extraordinary Re-creation of World War II Through the Eyes and Minds of Hitler, Churchill, Roosevelt, and Stalin“, Da Capo Press, ISBN 0-306-81538-9 
  44. а б Gorodetsky, Gabriel (2001), „Grand Delusion: Stalin and the German Invasion of Russia“, Yale University Press, pp. 69–70, ISBN 030008459 
  45. а б Ericson, Feeding the German Eagle, p. 162
  46. Bryan I. Fugate. Operation Barbarossa. Strategy and tactics on the Eastern Front, 1941. Novato: Presidio Press, 1984.
  47. Albert Speer identifies these points in the The World At War series in the episode "Barbarossa".
  48. Whaley, Barton:_ Codeword BARBAROSSA, Cambridge, London 1973, ISBN 0-262-73038-3, pp.1–10.
  49. Waller 1996, p. 192.
  50. Rich, Norman (1973). Hitler's War Aims: Ideology, the Nazi State, and the Course of Expansion, 212. W. W. Norton & Company Inc., New York/London.
  51. N. Lyashchenko, 'O vystuplenii I. V. Stalina v Kremle, 5 maya 1941', Volkogonov Papers, reel no.8, p.1.
  52. Meltyukhov 2000:446 Table composed by the author according to: История второй мировой войны. Т. 4. С. 18; 50 лет Вооруженных Сил СССР. М., 1968. С. 201; Советская военная энциклопедия. T. I. M., 1976, С. 56; Боевой и численный состав Вооруженных Сил СССР в период Великой Отечественной войны (1941–1945 гг.). Статистический сборник № 1 (22 июня 1941 г.). М., 1994. С. 10–12; РГАСПИ. Ф. 71. Оп. 25. Д. 4134. Л. 1–8; Д. 5139. Л. 1; РГВА. Ф. 29. Оп. 46. Д. 272. Л. 20–21; учтены пограничные и внутренние войска: Пограничные войска СССР в годы Второй мировой войны, 1939–1945. М., 1995. С. 390–400; РГВА. Ф. 38261. Оп. 1. Д. 255. Л. 175–177, 340–349; Ф. 38650. Оп. 1. Д. 617. Л. 258–260; Ф. 38262. Оп. 1, Д. 41. Л. 83–84; РГАЭ. Ф. 1562. Оп. 329. Д. 277. Л. 1–46, 62, 139; Д. 282. Л. 3–44.
  53. A.J.P Taylor & D. M Proektor,p98
  54. Meltyukhov 2000:414
  55. N.P.Zolotov and S.I. Isayev, "Boyegotovy byli...", Voenno-Istorichesskiy Zhurnal, N° 11: 1993, p. 77
  56. The Russian Front by James F. Dunnigan, Arms & Armour Press 1978, p 82, 88 ISBN 0-85368-152-X
  57. Rayfield 2004, p. 315.
  58. Dunnigan, Russian Front, pp 93–94
  59. Bergström, p11-12
  60. а б в г Teddy J. Uldricks. The Icebreaker Controversy: Did Stalin Plan to Attack Hitler? Slavic Review, Vol. 58, No. 3 (Autumn, 1999), pp. 626–643
  61. André Mineau. Operation Barbarossa: ideology and ethics against human dignity Rodopi, 2004. ISBN 978-90-420-1633-0
  62. Stalin: The First In-depth Biography Based on Explosive New Documents from Russia's Secret Archives, Anchor, (1997) ISBN 0-385-47954-9, pages 454–459
  63. R. C. Raack Reviewed work(s):Was the USSR Planning to Attack Germany in 1941? by Joseph Bradley Source: Central European History, Vol. 32, No. 4 (1999), pp. 491–493
  64. Glantz & House 1995, p. 51.
  65. Шаблон:Lt icon Gediminas Zemlickas. Pasaulyje—kaip savo namuose, Mokslo Lietuva, 11 February 1998, No. 3 (161)
  66. Bergstrom 2007, p. 36.
  67. as cited by Suvorov: http://militera.lib.ru/research/suvorov7/12.html
  68. а б Bergstrom 2007, p. 70.
  69. According to http://www.soldat.ru/doc/casualties/book/chapter5_13_08.html based on German sources (see site reference page)
  70. Tartu in the 1941 Summer War. By Major Riho Rõngelep and Brigadier General Michael Hesselholt Clemmesen (2003). Baltic Defence Review 9
  71. Strausß, Franz Joseph, Die Geschichte der 2.(Weiener)Panzer Division, pg 337. DÖRFLER im NEBEL VERLAG, Eggolsheim DE.
  72. Glantz, David, The Soviet-German War 1941–45: Myths and Realities: A Survey Essay, 11 October 2001, page 7
  73. Michael Ellman and S. Maksudov Soviet Deaths in the Great Patriotic War: A Note. Europe-Asia Studies, Vol. 46, No. 4, Soviet and East European History (1994), pp. 671-680

Вижте също[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Операция „Барбароса“ в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)

Външни връзки[редактиране | edit source]