Виктор Суворов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Виктор Суворов
писател
Suworow Wiktor.jpg
Роден: 20 април 1947 г.
(на 66 г.)
Барабаш, Приморски край, Съюз на съветските социалистически републики

Виктор Суворов е литературният псевдоним на Влади́мир Богда́нович Резу́нсъветски офицер-разузнавач, избягал на Запад и автор на книги, чрез които прави опит да развенчава митове на комунистическата пропаганда за съветската военна история и особено за Втората световна война. Трудовете му често са критикувани от руски автори за фалшификации и ненаучни подходи[1][2][3].

Биография[редактиране | edit source]

Бащата на Суворов е майор от артилерията на 72-ри гвардейски минометен полк, на 5-та армия. Брат му е прослужил 27 години в Ракетните войски на СССР, уволнил се е през 1991 г. със звание подполковник.

Военната си кариера В. Суворов започва на 11 годишна възраст, когато през 1958 г. постъпва във Воронежското суворовско военно училище.

Военна кариера на Виктор Суворов
1958 - 1963 Воронежското суворовско военно училище
1963 - 1965 Калининското суворовско военно училище
1965 - 1968 Киевското висше общовойсково командно училище
1968 офицер в състава на съветските войски, които потушават чехословашкото антисъветско въстание (Пражката пролет)
1968 - 1970 обучава сержанти за войсковото разузнаване, в състава на 1-ви батальон от 145-ти гвардейски мотострелкови полк, в Прикарпатския военен окръг.
1970 - 1971 808 отделна армейска разузнавателна рота Спецназ
1971 - 1974 обучава се в 3-ти факултет на Военно-дипломатическата академия
1974 - 1978 служи в женевската дипломатическа резидентура на Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Генералния щаб
10 юни 1978 дезертира във Великобритания, за което задочно е осъден на смърт от Военната колегия на Върховния съд на СССР (което не е потвърдено)

Понастоящем Виктор Суворов живее във Великобритания, с жена си, децата си и внуците си. Продължава да пише книги и посвещава всичките си усилия на разкриването на истината за Втората световна война.

Ледоразбивачът[редактиране | edit source]

В трилогията си Ледоразбивачът Суворов развива тезата си, че Йосиф Сталин още през 1939 г. започва подготовка за нападение срещу Германската империя, под кодовото название Операция „Буря“. На 22 юни 1941 г. Сталин е изпреварен от германските планове само с две седмици. Суворов привежда доказателства за неподготвеността на Червената армия да води отбранителна война в началото на военните действия, както и голямата изненада на Сталин от вестта за германско нападение. Губейки стратетическата инициатива съветското военно командване, което в продължение на години се готви за агресивна, а не за отбранителна война, търпи множество неуспехи чак до 1942 г.

Втората световна война е терминът, който комунистите ни научиха да пишем с малка буква. А аз пиша този термин с главна буква и доказвам, че Съветският съюз е главният виновник за нея и главният ѝ инициатор. Съветският съюз е участник във Втората световна война от 1939 година, още от първия ѝ ден. Комунистите съчиниха легендата, че ни били нападнали и че от този момент била започнала "великата отечествена война"[4].

Критика[редактиране | edit source]

Срещу „Ледоразбивачът“ са написани повече от 20 книги и са защитени няколко дисертации, които отричат основните тези на книгите му. В отговор Виктор Суворов посвещава Глава 1. Секретната история от своята книга „Самоубийството“.

Очищение[редактиране | edit source]

В своята книга „Очищение“ (на български: чистка), В. Суворов застъпва следните тези:

  • проведената от Сталин чистка в армията, през 1937 - 1938 г. няма катастрофални размери и не е причина за разгрома на СССР през 1941 година
  • генерал Михаил Тухачевски е слаб стратег, не е успял да предвиди бъдещ конфликт с Хитлеристка Германия и не е настоявал за превъоръжение на Червената армия
  • Василий Блюхер, Якир, Уборевич, Путна, Алкснис, Вацетис, Дибенко са разстреляни заради планувани заговори
  • Немското разузнаване няма роля в Сталинските чистки, противно на официалната информация

Суворов пише:

Не е ли време да се замислим върху едно странно обстоятелство? Преди войната Сталин унищожава гениални пълководци, а я приключва с несъкрушима армия и цяла плеяда не по-малко изтъкнати генерали и маршали... А Хитлер не обезглавява армията си, но приключва войната с разгромена държава и разбита и безглава армия. Защо тогава всички се присмиват на кадровата политика на Сталин, а никой не се смее на кадровата политика на Хитлер? Нали трагедията на германската армия е факт? И тази трагедия се корени в това, че Хитлер не се е готвил за войната, че не е разстрелвал генералите си със стотици преди нея - и затова я губи и трябва да се застреля сам... Марксистите и хитлеристите ни научиха да се смеем над самите себе си.

[5]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Габриэль Городецкий. «Миф Ледокола»: Накануне войны — М.: Прогресс-Академия, 1995, стр. 352
  2. Мельтюхов, Михаил Иванович. Главная ложь Виктора Суворова. В сборнике «Неправда Виктора Суворова-2, 2008»
  3. «Наиболее одиозной фигурой, прочно ассоциирующейся с ложью и фальсификацией о событиях Великой Отечественной войны, является В. Суворов».// Ю. А. Никифоров, к.и.н., Военно-исторический журнал, № 5-2008
  4. Суворов, Виктор. Ледоразбивачът, Факел Експрес, София, 2001
  5. Суворов, Виктор. Очищение (или защо Сталин обезглави своята армия), Факел Експрес, София, 1999
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за