И-15

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
И-15
I-15 Polikarpov Tinker.jpg
И-15 от Гражданската война в Испания
Описание
Националност СССР
Тип Изтребител
Конструктор Н. Н. Поликарпов
Първи полет 1933 г.
В експлоатация от 1933 г.
Тактико-технически данни
Екипаж 1
Дължина 6.10
Размах на крилете 9.75 м (горното крило)
7.50 м (долното крило)
Площ на крилете 17.44 м
Височина 2.20 м
Тегло (празен) 1012 кг
Тегло (пълен) 1415 кг
Двигател М-22
Мощност 480 к. с.
Максимална
скорост
350 км/ч
Далечина на полета
без допълнителни резервоари
500 км
Таван на полета 7 250
Скороподемност 454 м/мин
Въоръжение
Оръдие 2 х 7.62-мм картечници ПВ-1

И-15 е съветски изтребител-биплан от 30-те години на 20 в., конструиран от Н. Н. Поликарпов. Поставя началото на семейство биплани (И-15бис/И-152, И-153), които заедно с моноплана И-16, съставят гръбнака на съветската изтребителна авиация в годините преди Втората световна война. Самолетите И-15 се бият в Гражданската война в Испания, при Халхин-Гол, Зимната война и в първите месеци след включването на Съветския съюз във Втората световна война.

Създаване и производство[редактиране | edit source]

След като е освободен от шарашката за създаването на изтребителя И-5, конструкторът Николай Поликарпов, получава назначение в ръководената от П. О. Сухой конструкторска бригада №3 от ЦКБ-ЦАГИ, като негов заместник. В този момент бригадата разработва изтребителя И-14 — моноплан с гофрирана метална обшивка и прибираемо в полет шаси. Поликарпов по своя инициатива разработва вариант на тази машина като биплан. Командващият ВВС Я. Алкснис решава, че проектът си заслужава да бъде довършен, и назначава Поликарпов за ръководител на конструкторска бригада, натоварена със задачата. Бъдещият самолет получава обозначението ЦКБ-3 (при приемането му на въоръжение — И-15) и е създаван като високоманеврен изтребител — работата при проектирането му е подчинена на едно основно летно-тактическо изискване — висока маневреност и скороподемност. Първият прототип с американски двигател „Wright Cyclone SGR-1820 F-3“ излита през октомври 1933 г. и показва изключителна за времето си скороподемност и прекрасна маневреност. От 1934 г. започва масовото му производство, което се осъществява на два завода — № 1 и № 39. От 1934 г. до 1936 г., когато производството му е спряно, са произведени 384 самолета[1]

В началото самолетът е с двигател М-22, но за производството на американските двигатели Wright Cyclone през 1934 г. е закупен цял завод от САЩ, който е разположен в уралския град Перм и получава името „авиозавод № 19“. От 1935 г. той започва да произвежда американските двигатели, носещи обозначението М-25 и те се монтират на И-15[2]. Въоръжението на изтребителя в началото се състои от две картечници ПВ-1, но впоследствие е увеличено на четири 7.62-мм картечници ШКАС.

Бойно използване[редактиране | edit source]

Републикански И-15 от Гражданската война в Испания

Бойното кръщение на изтребителите И-15 е в Испания, където получава прозвището си „Чато“ („чипонос“). Самолетът е доста по-маневрен от противниковите изтребители, което му дава известно преимущество срещу тях във въздушните боеве, въпреки слабото му въоръжение. Безпроблемно се справя и с по-тежките щурмови самолети като He-45, He-46, DH-89 и др. Срещу бомбардировачите Ju-52 използвани от франкистите, И-15 обикновено действат във взаимодействие с монопланите И-16, които най-често с атака от пикиране разбиват бойният строй на бомбардировачите, а И-15 свалят единичните машини от разбилия се строй. Използван е и за атаки по наземни цели, най-вече пехота. Появата на новите немски изтребители Ме-109В в началото не показва превъзходството на единия или другия самолет, тъй като немците използват тактиката на внезапен удар на висока скорост и последващо оттегляне без да влизат в маневрен бой.

При боевете в конфликта при р. Халхин-Гол в Монголия се оказва, че И-15 значително превъзхожда японските биплани Ki-10, но е много по-слаб от по-съвременните Ki-27 и само изпращането на И-16 в района на бойните действия спасява положението.

По времето на Зимната война и особено при нахлуването на Нацистка Германия в Съветския съюз на 22 юни 1941 г., самолетът е вече безнадеждно остарял.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. И-15 на www.airpages.ru
  2. И-153 на www.airwar.ru

Външни препратки[редактиране | edit source]

Portal:И-15
Уикипедия разполага с
Портал:Авиация