Т-26

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
T-26.JPG Т-26, обр. 1937 г.
Т-26
Тактико-технически данни
тип лек танк
опитен образец 1930 г.
на въоръжение от 1931 г.
на въоръжение в СССР 
дължина 4,62 m
ширина 2,44 m
височина 2,19 m
тегло 8,4
9,4 (обр. 1933-34)
10,25 (обр. 1939) t
окачване листови ресори
макс. скорост 38 km/h (по шосе)
15 km/h (прес. терен)
запас от ход 140 (обр. 1931-32)
220-240 (обр. 1933-34)
 km (по шосе)
80 (обр. 1931-32)
130-140 (обр. 1933-34) km (прес. терен)
широчина на ров 0,75 m
вертикално препятствие 2 m
основно въоръжение 2 x 7,62-mm картечници ДТ-29 (обр. 1931-32)
37-mm оръдие Хочкис (обр. 1932-33)
45-mm оръдие 20К (обр. 1933-40)
допълнително въоръжение няма (обр. 1931-32)
1 x 7,62-mm картечници ДТ (обр. 1932-33)
3 x 7,62-mm картечници ДТ (обр.1933-40)
броня 15 mm
силова установка 4-цилиндров бензинов Т-26, механична 4-степенна скоростна кутия
90 к.с. (66 kW)
екипаж 3 души

Лекият танк Т-26 е най-масовият танк в Червената армия и именно поради това е наричан общовойскови танк. Предназначен е за непосредствена поддръжка на пехотата.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първият танк от този клас е лекият танк Т-18 (известен и под името МС-1), конструиран и произвеждан от втората половина на 20-те години. Малко по-късно се появяват модификациите Т-19 и Т-20, които трябвало в близкото бъдеще да станат основата на танковите войски на Съветска Русия. Поради невъзможността да се произведе надежден двигател този план претърпява неуспех. Танковете не са произвеждани серийно и е решено да бъде закупен лиценз за производството на английския лек танк "Викерс Е".

Контрактът с компанията "Викерс" е подписан на 28 май 1929 г. Договорът предвижда в периода 1930 - 1931 г. на СССР да бъдат доставени общо 15 танка "Викерс Е". Първите получени машини, известни под името В-26, послужили за производството на модернизиран вариант на танка - ТММ-1, а по-късно и ТММ-2. При направените съвместни изпитания, между руските Т-19 и Т-20, английските В-26 и хибридният ТММ-1, най-добри качества показва Т-20. За съжаление, танкът е снабден с двигател, който не се произвежда серийно.

През февруари 1931 г. руското политическо и военно ръководство взема решение за въоръжаването на Червената армия с танковете "Викерс Е" под индекса Т-26 и да започне серийното им производство. В решението като основен завод за производство на танка е определен Сталинградският тракторен завод, а годишният темп на производство - 13 800 танка, което е абсолютно нереално количество. Поради това, че СТЗ все още не функционира, първоначалното производство започва в Завод "Болшевик" в Ленинград. Много скоро танкостроителният цех е преименуван на Завод № 174 "Ворошилов". Именно в този завод са построени 12 000 танка Т-26, но не за 1 година, а за 10. Последният танк напуска завода през 1941 г.

Първият сериен образец на Т-26 е произведен през есента на 1931 г. и практически не се отличава по нищо от английския прототип.

Т-26 става основен танк в танковите войски на Червената армия, въпреки слабите си двигател и броня. На базата на неговото шаси е разработена голяма гама от различни бронетанкови машини.

През периода 1931 - 1941 г. танкът е модифициран 23 пъти, а двигателят - 3 пъти. Въпреки това мощността на двигателя нараства само със 7 к.с. - от 90 на 97 к.с. Главен конструктор при разработването на модификациите е Семьон Гинзбург.

Тактико-технически данни[редактиране | редактиране на кода]

Т-26 Образец 1931
Т-26 Образец 1933
Т-26 Образец 1933, съоръжен с радиоантена

Първоначално, в продължение на 2 години, танкът Т-26 се произвежда във варианта с два купола. По-късно е произведена и модификацията с един купол. Когато в Червената армия се появяват различни модификации на танка, танковете с два купола получават индекс "Образец 1931/37" г., а еднокуполните - "Образец 1938" или "Образец 1939". Обикновено в чуждата литература се използва немската система за идентификация от Втората световна война чрез добавяне на индекс - Т-26А, Т-26В и Т-26С. Всъщност в СССР такава система за идентификация не съществува, а и е предпоставка за допускане на грешки, напр. Т-26А всъщност е артилерийска модификация на танка.

Въоръжението на двукуполната версия на танка, в зависимост от модификацията, се състои от две 7,62-mm картечници ДТ-29, с боекомплект 6489 патрона в 103 диска по 63 патрона в диск, или едно 37-mm оръдие - модернизиран вариант на оръдието на Хочкис с боекомплект 113 снапяда, и 1 картечница ДТ с боекомплект 3087 патрона в 49 диска. Всеки купол се върти независимо в хоризонтална плоскост от 270°. Танковете, въоръжени с оръдие, са командирска версия на танка. Именно поради това някои от тях са съоръжени с радиостанция 71-ТК-1.

В края на 1931 г. танковете се въоръжават с 37-mm танково оръдие ПС-2 Образец 1930 (подобрен вариант на 37-mm оръдие Райнметал Пак 30). Въоръженият с такова оръдие танк получава името Т-26 Образец 1932.

Бойно отделение на Т-26 Образец 1933
Опитна самоходна артилерийска установка СУ-5-1, въоръжена със 76,2-mm гаубица
Опитна самоходна артилерийска установка СУ-5-3, въоръжена със 152,4-mm гаубица

През 1933 г. започва производството на еднокуполен вариант на Т-26. В купола, аналогично на използвания в БТ, се монтира 45-mm оръдие 20К образец 1932/38 с боекомплект до 136 снаряда и сдвоена 7,62-mm картечница ДТ. От 1936 г. се монтира още една картечница ДТ в задната част на куполата, което води до намаляване на снарядите да 102, а от 1937 г. и зенитна картечница ДТ. След 1937 г. боекомплектът на оръдието е увеличен до 147 снаряда, а патроните за картечниците - 3087. Този танк се превръща в най-масово произвеждания модел - произведени са около 5000 машини. В хода на производството са правени различни модификации и доработки - увеличена е вместимостта на горивните резервоари, оръдието е снабдено с лята маска, от 1937 до 1939 г. на всяка пета машина са монтирани прожектори за нощна стрелба и радиостанция, постоянно нараства боеприпасът и теглото на танка.

Бойно използване[редактиране | редактиране на кода]

Танкът Т-26 участва в битки още преди началото на Втората световна война. Танковете участват не само в боевете в Испания и Китай, но при езерото Хасан. Конфликтът, възникнал през юли 1939 г., в началото на август прераства в пълномащабна битка.

От съветска страна в боя участват 2-ра отд. механизирана бригада (три батальона Т-26, един батальон БТ и група САУ СУ-5), 32 отделен танков батальон (тб) от състава на 32 пд и 40 тб от състава на 40 пд. Общо това прави 351 танка (257 - Т-26, 81 - БТ и 13 СУ-5)

Загубите на съветските войски са: 9 унищожени и 76 повредени Т-26 и 8 повредени БТ, което съставлява почти 1/3 от общата численост. От повредените 39 са отремонтирани във войските, а останалите са отправени за заводски ремонт. Като цяло повреди на Т-26 са предимно поради лошото качество на танковете - най-често се поврежда главният съединител и скоростната кутия. Т-26 срещат големи трудности при движението си по заблатена местност и губят мобилност, което заедно със слабата им бронезащита ги прави лесни мишени за противника.

Изводите, направени след сражението, са, че танковете не са изпълнили поставените пред тях задачи и това оказва основно влияние на изхода му. В последващите боеве при Халхин гол, юли - август 1939 г., основна роля изиграва танкът БТ, по това време вече основен танк на Червената армия. В тези боеве висока оценка получават огнеметните танкове ОТ-26 и ОТ-130.

В края на 1939 г. войските разполагат с около 8500 танка Т-26. С тях са въоръжени няколко отделни танкови бригади, придадени на стрелкови корпус или на общовойскова армия.

Организационно отделната танкова бригада, въоръжена с Т-26, се е състояла от щаб, 4 танкови батальона, моторизиран батальон, ремонтен батальон, разузнавателна рота, рота за поддръжка, свързочна рота и санитарна рота. Съгласно щатното разписание е имала на въоръжение от 256 до 267 танка Т-26 (240-250 линейни Т-26, 24 танка за поддръжка Т-26-4, до 17 разузнавателни танка Т-37 или Т-38 и 10-11 огнеметни танка). Въпреки дадените по-горе данни, никоя от бригадите не е достигала пълното си щатно разписание.

Освен това отделните танкови батальони от първия ешелон на стрелковите дивизии са били въоръжени с танкове Т-26. Тези батальони имат номера от 301 до 399. Някои от тях вземат участие в Полската кампания през 1939 г.

Модификации[редактиране | редактиране на кода]

  • T-26 Обр.1931 - Танк с два купола. Произведени много малко машини.
  • T-26ПТ Обр.1932 - Танк с два купола и 37-mm оръдие. Снабден е с радиостанция 71-ТК-1 (модел 1933 г.). Произведени са 96 машини.
  • T-26 Обр.1933 - Танк с един купол. Въоръжен с 45-mm оръдие 20K. Най-произвежданият модел.
  • T-26 Обр. 1938 - С нов полуконичен купол с лята броня.
  • T-26 Обр. 1939 - С нов полуконичен купол с лята броня допълнително усилена отстрани.
  • OT-26 (ХТ-26) - Химически (огнеметен) танк, произвеждан в периода 1933 - 1934 г. Въоръжен с огнеметна установка и картечница ДТ. Произведена е малка серия машини.
  • T-26ПТ - Танк с цилиндрична купола. Въоръжен с радиостанция 71-ТК-1 или 71-ТК-З, произвеждан в периода 1933 - 1940 г. Произведени са 3938 машини.
  • T-26A (T-26-4) - Артилерийски танк ( модел 1933 г.). Въоръжен с 76,2-mm оръдие КТ-26 и 2 7,62-mm картечници ДТ. Произведена е малка серия машини.
  • СТ-26 - Сапьорен танк (мостопоставач), произвеждан в периода 1933 - 1935 г. Въоръжен с картечница ДТ. Произведени са 65 машини.
  • TT-26 - Телеуправляем прототип на Т-26. Монтирана е система за дистанционно управление "Мост 1".
  • ТУ-26 - Танк за управление. Въоръжен с 45-mm танково оръдие 20К (модел 1932/38) и картечница ДТ. Произведени са 55 машини.
  • OT-130 - Химически (огнеметен) танк (модел 1938 г.). Въоръжен с огнеметна установка и картечница ДТ. Произвеждан серийно.
  • OT-131 - Химически (огнеметен) танк (модел 1938 г.). Въоръжен с огнеметна установка и картечница ДТ. Произведена е малка серия машини.
  • OT-132 - Химически (огнеметен) танк (модел 1938 г.). Въоръжен с огнеметна установка и картечница ДТ. Произведена е малка серия машини.
  • OT-133 - Химически (огнеметен) танк (модел 1939 г.). Въоръжен с огнеметна установка и 2 картечници ДТ. Произвеждан серийно.
  • OT-134 - Прототип на химически (огнеметен) танк (модел 1940 г.). Въоръжен с 45-mm танково оръдие 20К (образец 1932/38), 2 картечници ДТ и огнеметна установка. Не е произвеждан серийно.
  • СУ-5-1 - Самоходна артилерийска установка, въоръжена с 76,2-mm гаубица. Произведени са много малко машини.
  • СУ-5-2 - Самоходна артилерийска установка, въоръжена с 122-mm гаубица. Произведени са много малко машини.
  • СУ-5-3 - Самоходна артилерийска установка, въоръжена с 152,4-mm гаубица. Произведени са много малко машини.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • История танковых войск советской армии, под общей редакции маршала бронетанковых войск О. Лосика. т. 1, М.: Изд. ВА, 1975.
  • Карпенко, А. Обозрение отечественной бронетанковой техники (1904-1995 гг.). С.П.: Невский бастион, 1996.
  • Свирин, М. Танковая мощ СССР. Первая полная энциклопедия. М.: „Яуза”, 2009.
  • Танки мира, Смоленск, Русич, 2001.