Т-44

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
T-44.jpg
Т-44
Тактико-технически данни
тип {{{тип}}}
опитен образец 1943 г.
на въоръжение от 1945 г.
на въоръжение в СССР 
дължина 7,65 м
ширина 3,15 м
височина 2,45 м
тегло 31,9 т
окачване торсионно
макс. скорост 51 км/ч (по шосе)
25 км/ч (прес. терен)
запас от ход 300 км (по шосе)
{{{запас от ход по пресечен терен}}} км (прес. терен)
широчина на ров н.д. м
вертикално препятствие н.д. м
основно въоръжение 85 мм оръдие ЗИС-С-53 (58 сн.)
допълнително въоръжение 2х7,62 мм картечница ДТМ (1890 патрона)
броня 120 мм
силова установка 12-цилиндров дизел В-44, механична 5-степенна скоростна кутия
520 к.с. (388 kW)
екипаж 4 души

Средният танк Т-44 влиза на въоръжение в Съветската армия през 1944 г. Серийното производство започва в Харковския завод No. 75, гр. Харков, Украйна. Наследник е на известния Т-34 и предшественик на основния среден танк Т-54/55. Въпреки големите прилики с Т-34 това е принципно нова машина, която поставя началото на ново поколение танкове. Остава на въоръжение в Съветската армия до края на 1970-те год.

История[редактиране | edit source]

Работата по създаването на Т-44 започва в края на 1943 г. Танкът е разработен в Конструкторско бюро №183 под ръководството на Александър А. Морозов. Разработен е на основата на Т-34, като съществено влияние оказват още 2 машини - експерименталните Т-34М и Т-43. Прототипът е обозначен като "Обект 136".

Танкът успешно преминава държавните изпитания в началото на 1944 г. и през лятото започва производството на редица опитни образци.

Серийното производство започва в Харковския завод №75, гр. Харков, Украйна и от пролетта на 1945 г. влиза на въоръжение в редовете на Съветската армия. До края на 1945 г. са произведени 965 танка. Танкът не взема участие във Втората световна война.

През 1945 г. е разработен нов купол за 100 мм оръдие Д-10Т. Върху куполът на турел е монтирана зенитна картечница ДШК.

През 1946 г. започва производството на новия среден танк Т-54, пряк наследник на Т-44. Именно поради това спира и работата по усъвършенстването му. Серийно танкът е произвеждан до края на 1947 г., но остава на въоръжение в Съветската армия до края на 1970-те год.

През 1961 г. двигателят, ходовата част и трансмисията са унифицирани с тези на Т-54, а през 1966 г. на танка е монтиран стабилизатор на оръдието.

Единственият конфликт, в който е изполван танкът, е потушаването на Унгарското въстание през 1956 г. - "Операция "Вихър". За сметка на това танкът е използван в редица филми, където обикновено изобразява други танкове - T-VI Тигър във филма "Освобождение", Т-34 във филмите "Бащата на войника" и "Офицери".

Устройство[редактиране | edit source]

Корпус и купола[редактиране | edit source]

Въпреки големите външни прилики с Т-34-85, Т-44 рязко се различава от него като габарити, вътрешна компоновка и устройство. Напречно разположеният двигател позволява скъсяване на дължината и височината на корпуса, както и да се намали общото му тегло, благодарение на което сстава възможно да се усили бронезащитата. Увеличено е и бойното отделение за сметка на двигателно-трансмисионното. Челният брониран лист е поставен на 60°, а в същото време куполата е отместена в средната част на корпуса. Това позволява да бъде елиминирана характерната слабост на Т-34 - люкът на механик-водача - сега той е изместен отгоре на корпуса. Екипажът на танка е намален на 4 човека - без допълнителен картечар-радист, а картечницата в челния лист на борда се управлява от механик-водача (а с радиостанцията работи командирът на танка). На освободеното място са добавени горивни резервоари. Формата на куполата е направена с по-обтекаема форма и увеличен обем.

Двигател и трансмисия[редактиране | edit source]

На танка се монтира нов двигател - дизелов В-44 с мощност 520 к.с. и нова петстепенна скоростна кутия. Двигателят се разполага напречно в машинно-трансмисионното отделение. В трансмисията на танка за предаване на усилията от двигателя с паралелно разполжената спрямо него скоростна кутия се използва нов агрегат - "китара" - редуктор с предавателно число 0,7. Благодарение на това числото на оборотите е увеличено, а скоростната кутия е направена компактна и лека. Масленият и водният радиатор са поставени хоризонтално под капака на моторно-трансмисионното отделение в еднороден въздушиен поток, което прави охлаждането по-ефективно.

Ходова част[редактиране | edit source]

Ходовата част е изградена от водещи колела, аналогични като конструкция с колелата на Т-34-95, но с по-голям диаметър - 650 мм (635 при Т-34). Опорните ролки на Т-44 са сдвоени с гумени бандажи и са с по-малки размери от тези на Т-34. Танкът е с индивидуално торсионно окачване за разлика от Т-34, който е с окачване тип "Кристи". Новото оказване позволява да се намали височината на танка, да се опрости обслужването и да се увеличи обемът на бойното отделение. Траковете на веригите първоначално са идентични с тези на Т-34, но по-късните модели имат вериги, подобни на тези на Т-54.


Модификации[редактиране | edit source]

Т-44-122
  • T-44-85 – танкът е въоръжен с 85 мм оръдие Д-5Т.
  • T-44-122 – танкът е въоръжен с 122 мм оръдие Д-25-44T.
  • T-44-100 – танкът е въоръжен с 100 мм оръдие Д-10Т.
  • Т-44А - танкът е въоръжен с 85 мм оръдие ЗИС-С-53. Основна производствена модификация.
  • Т-44М - модернизация на Т-44А от 1961 г. Въоръжен с прибори за нощно виждане, нов тип радиостанция и напълно промененено отделение за управление на машината.
  • Т-44МК - модернизация на Т-44М от 1963 г. Командирска версия на танка.
  • Т-44С - модернизация на Т-44М от 1966 г. Поставени са стабилизатори на оръдието.
  • БТС-4A – бронирана ремонтно-евакуационна машина.

Машини на основата на Т-44[редактиране | edit source]

  • СУ-100М-2 — проект САУ със 100 мм оръдие Д-10С (1944).
  • СУ-100-44 "Гром-1" — проект САУ със 100 мм оръдие Д-10С (1944/45).
  • СУ-122-44 "Гром-2" — проект САУ със 122 мм оръдие Д-25С (1944/45).
  • СУ-101 "Уралмаш-1" — опитен образец САУ със 100 мм оръдие Д-10С (1945).
  • СУ-102 "Уралмаш-1" (СУ-101М) — опитен образец САУ със 122 мм оръдие Д-25-44С (1945).
  • БТС-4 — танков влекач (1963).

Източници[редактиране | edit source]

  • Танки мира, Смоленск, Русич, 2001, с. 136-137