Т-44

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Т-44
Тактико-технически данни
тип {{{тип}}}
опитен образец 1943 г.
на въоръжение от 1945 г.
на въоръжение в СССР 
дължина 7,65 м
ширина 3,15 м
височина 2,45 м
тегло 31,9 т
окачване торосионно
макс. скорост 51 км/ч (по шосе)
25 км/ч (прес. терен)
запас от ход 300 км (по шосе)
{{{запас от ход по пресечен терен}}} км (прес. терен)
широчина на ров н.д. м
вертикално препятствие н.д. м
основно въоръжение 85 мм оръдие ЗИС-С-53 (58 сн.)
допълнително въоръжение 2х7,62 мм картечница ДТМ (1890 патрона)
броня 120 мм
силова установка 12-цилиндров дизел В-44, механична 5-степенна скоростна кутия
520 к.с. (388 kW)
екипаж 4 души

Средният танк Т-44 влиза на въоръжение в Съветската армия през 1944 г. Серийното производство започва в Харковския завод No. 75, гр. Харков, Украйна. Наследник е на известния Т-34 и предшественик на основния среден танк Т-54/Т-55. Танкът остава на въоръжение в Съветската армия до края на 1970-те год.

История[редактиране | edit source]

Работата по създаването на Т-44 започва в края на 1943 г. Танкът е разработен в Конструкторско бюро №183 под ръководството на Александър А. Морозов. Разработен е на основата на Т-34, като съществено влияние оказват още 2 машини - експерименталните Т-34М и Т-43. Прототипът е обозначен като "Обект 136".

Танкът успешно преминава държавните изпитания в началото на 1944 г. и през лятото започва производството на редица опитни образци.

Серийното производство започва в Харковския завод №75, гр. Харков, Украйна и от пролетта на 1945 г. влиза на въоръжение в редовете на Съветската армия. До края на 1945 г. са произведени 965 танка. Танкът не взема участие във Втората световна война.

През 1945 г. е разработен нов купол за 100 мм оръдие Д-10Т. Върху куполът на турел е монтирана зенитна картечница ДШК.

През 1946 г. започва производството на новия среден танк Т-54, пряк наследник на Т-44. Именно поради това спира и работата по усъвършенстването му. Серийно танкът е произвеждан до края на 1947 г., но остава на въоръжение в Съветската армия до края на 1970-те год.

През 1961 г. двигателят, ходовата част и трансмисията са унифицирани с тези на Т-54, а през 1966 г. на танка е монтиран стабилизатор на оръдието.

Модификации[редактиране | edit source]

Т-44-122
  • T-44-85 – танкът е въоръжен с 85 мм оръдие Д-5Т.
  • T-44-122 – танкът е въоръжен с 122 мм оръдие Д-25-44T.
  • T-44-100 – танкът е въоръжен с 100 мм оръдие Д-10T.
  • Т-44А - танкът е въоръжен с 85 мм оръдие ЗИС-С-53. Основна производствена модификация.
  • Т-44М - модернизация на Т-44А от 1961 г. Въоръжен с прибори за нощно виждане, нов тип радиостанция и напълно промененено отделение за управление на машината.
  • Т-44МК - модернизация на Т-44М от 1963 г. Командирска версия на танка.
  • Т-44С - модернизация на Т-44М от 1966 г. Поставени са стабилизатори на оръдието.
  • БТС-4A – бронирана ремонтно-евакуационна машина.