Т-64

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
T64 21.jpg
Т-64Б
Тактико-технически данни
тип ОБТ
опитен образец 1964 г.
на въоръжение от 1967 г.
на въоръжение в СССР 
дължина 6,54 м
ширина 3,60 м
височина 2,17 м
тегло 42,4 т
окачване торосионно
макс. скорост 60 км/ч (по шосе)
? км/ч (прес. терен)
запас от ход 500 км (по шосе) км (по шосе)
{{{запас от ход по пресечен терен}}} км (прес. терен)
широчина на ров  м
вертикално препятствие  м
основно въоръжение 125 мм оръдие-пускова установка (36 сн.)
допълнително въоръжение 1х7,62 мм картечница ПКТ( п.); 1х12,т мм НСВТ (300 п.)
броня 14 мм
силова установка всегоривен 5ТДФ
700 к.с. (515 kW)
екипаж 3 души

Т-64 е съветски основен боен танк, считан за първия в света серийно произвеждан танк с композитна броня. Той е използван единствено от съветските въоръжени сили и е в основата на съвременни съветски и руски танкове като Т-80 и Т-90.

История[редактиране | edit source]

В началото на 60-те години става ясно, че тактико-техническите данни на основния съветски танк Т-54 не осигуряват оптималното съчетание между огнева мощ, защита и подвижност. По тази причина той не е способен да води успешен бой срещу средните и тежки танкове на НАТО.

Първи етап от работата по създаване на нов основен съветски танк, който да отговаря на съвременните изисквания, е създаването на новото 100 мм танково оръдие Д-54Т. Оръдието е монтирано на опитният прототип обект 139 (Т-54М). Прототипът не е приет на въоръжение поради отсъствието на система за стабилизация на оръдието.

Последващ етап е създаването на обект 140 в ОКБ-520 (завод № 183). Танкъте има нов бронекорпус с подобрена форма, двигател В-36 и механична планетарна трансмисия. През 1957 г. е създаден опитен образец, който преминава изпитанията на полигона Кубинка. При изпитанията са открити сериозни недостатъци и дефекти в двигателя и трансмисията. Танка не е одобрен за серийно производство, а елементи от ходовата му част са използвани като база за опитният обект 167.

Паралелно с работата по създаването на новата машина в завод № 183, се работи и в КБ-60 (завод № 75). През 1953 г. е разработен предескизен проект на преспективен среден танк, въоръжен със 100 мм танково оръдие Д-54ТС. Новият обект получава означението обект 430. Проектиран е като напълно нова машина с повишена бронева защита, нов двигател - 4ТД, нова система за охлаждане, механическа планетарна трансмисия и нов хидросервоусилвател. Едновременно с обект 430 се разботи и по обект 430У, с 106 мм челна броня и 122-мм танково оръдие Д-25ТС. Ескизните проекти на новия танк са готови в края на 1953 г.

В периода 1953 - 1955 г. проектите на новите танкове два път са разглеждани на най-високо ниво в съветското ръководство и в края на 1955 г. са одобрени с постановление на Министерския съвет на СССР.

През 1957 г. са създадени три опитни машини на обект 430, които преминават заводски изпитания, а след това и сравнителните тестове на полигона Кубинка. В хода на изпитанията са отстранени някои дребни дефекти в двигателия и обслужващите госистеми, бордовата предавателна кутия и хидросервоусилвателя. Въпреки, че комисията по изпитанията одобрява танк като машина с напълно нова конструкция, тя отбелязва, че огневата мощ на машината не е увеличена до необходимите изисквания. Комисията не препоръчва обект 430 за серино производство.

В началото на 1957 г. в завод № 183 започва работа по нов танк, който получава обозначението обект 165. При създаването на машината са използвани възли и агрегати от танка Т-55. Протипът е въоръжен с 100 мм танково оръдие Д-54ТС и купола с 240 мм броня. На една от опитните машини е монтирано 115 мм танково оръдие У-5ТС (2А-20). Машината получава обозначениео объект 166.

Заводските изпитания на новите машини се провежда в периода 1959 - 1960 г. През 1962 г. и двата прототипа се приети на въоръжение в Съветската армия под обозначенеито Т-62 (обект 166) и Т-62А (обект 165) и започва серийното им производство. Поради спирането от производство на танковото оръдие Д-54ТС е произведена само малка серия танкове Т-62А. Още в хода на изпитанията на Т-62 (обект 166) се оказва, че поради повишаването на теглото на снаряда скорострелността не може да превиши 4 истр/мин. Основното предимство на Т-62 остава неговата унификация с танковете Т-54 и Т-55, което облекчава снабдяването с резервни части, обучението на екипажа и усвояването на материалната част.

В същия период КБ № 60 по своя инициатива започва работа по подобряване на ТТД на прототипа обект 430. На машината е монтирано 115 мм гладкостволно танково оръдие Д-68 (2А-21) и поради това тя получава ново обозначение - обект 435. Машината заинересова военното ръководство на Съветската армия и през февруари 1961 г. Главното бронетанково управление на МО на СССР определя ТТИзисквания за разарботка на нов среден танк.

Работата по създаването на новия танк продължава чрез усъвършенстване на обект 430. Техническият проек, обозначен като обект 432, е готов в края на 1961 г. Първият опитен образец е създаден през септември 1962 г., а втория - през октомври същата година. Същият месец деветте машини са показани пред партийното и военно ръководство на СССР. Машината не прави голямо впечатление на военните, но от нея е впечатлен Никита Хрушчов. Въпреки съпротивата в МО, Хрушчов разпорежда започването на серийно производство на танка. Първите серийни машини са произведени през 1963 г. в Харковския танкостроителен завод. През септември 1964 г. са произведени 54 танка, а до декември 1965 г. - 218 танка. Първите машини са въведени в състава на 41-ва гвардейска танкова дивизия, дислоцирана в близост до завода-производител. Войсковите изпитания преминават успешно и машината окончателно е приета на въоръжение под името Т-64 с постановление на Министерския съвет на СССР от 30 декември 1966 г. Заповедта на министъра на отбраната за влизане на новия танк на въоръжение е от 2 януари 1967 г. Машината е произвеждана серийно до 1969 г. През август 1965 г. България и СССР преговарят за доставка на 12 бройки Т64 в България или по-точно в 9-та танкова бригада Горна Баня.

Устройство[редактиране | edit source]

Модификации[редактиране | edit source]

  • Т-64 (1967 г.) - базов модел на танка. Произведени са ограничено количество машини, които след това са доведени до ниво Т-64А.
  • Т-64А (1969 г.) - модернизиран вариант на Т-64 с монтирани: 125 мм гладкостволно оръдие, нова система за управление на огъня, ЗК с дистанционно управление, нова система за ППЗ, оборудване за самоокопаване, увеличена броня на корпуса, всегоривен двигател, система за движение под вода и др.
  • Т-64АК (1973 г.) - командирски танк Т-64А.
  • Т-64Б (1976 г.) - модернизиран вариант на Т-64А с монтирани: комплек управляеми оръжия, система за управление на огъня, система за защита от напалм, система за задимяване "Туча", нови бордови екрани, увеличена броня на корпуса и куполата.
  • Т-64БК (1976 г.) - командирски танк Т-64Б.
  • Т-64Б1 (1976 г.) - опростен вариант на модела Т-64Б.
  • Т-64БМ (1983 г.) - вариант на модела Т-64Б с двигател 6ТД (6-цилиндров многогоривен двуконтурен дизелов двигател с мощност 1 000 к.с./736 kW.
  • Т-64БВ (1985 г.) - вариант на модела Т-64Б снабден с навесна динамична защита.
Съветски и пост-съветски бронирани бойни машини след края на Втората световна война
Списък с бронирани бойни машини по страна