Самоходна артилерия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Съвременна германска самоходна артилерийска машина – Panzerhaubitze 2000

Самоходната артилерия (наричана още мобилна артилерия или локомотивна артилерия) е начин да се осигури мобилност на артилерията. В този термин влизат самоходните оръдия (или гаубици) и ракетната артилерия. Това са високо мобилни машини, най-често с гъсенични вериги, които носят голяма гаубица, полево артилерийско оръдие, мортира или пусково устройство за ракети или реактивни снаряди. Обикновено те служат за далекобоен непряк обстрел на бойното поле.

В миналото самоходната артилерия е включвала машини за пряк обстрел като щурмови оръдия и унищожители на танкове. Те са разполагали с тежка броня, като първите осигуряват огнева поддръжка на пехотата, а вторите са специализирани противотанкови машини.