9М72 Искандер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
9М72 Искандер
OTRK IskanderM.jpg
Вид квазибалистична ракета
История на производство и служба
Бройки в експлоатация един батальон в руската армия
Габаритни характеристики
Дължина 7,28 м
Диаметър 0,914 м
Технически характеристики
Бойна глава конвенционална
МОЦ 10 м
Обсег 415 км
Скорост 2 570 м/сек

9М72 Искандер (название на НАТО SS-26 Stone) е руска квазибалистична ракета с малък обсег. Разработена е в конструкторското бюро Коломна. Основното ѝ предназначение е унищожаването на вражески противовъздушни установки, ракети, артилерия и приземена летателна техника, както и нанасянето на щети по комуникационни възли, командни постове и инфраструктурни обекти от голяма значимост.

Описание[редактиране | edit source]

Искандер е разработена през 90-те години, като заместник на Р-400 Ока, която е забранена след подписването на договора за ракетите със среден обсег между СССР и САЩ през 1987. Колесните самоходни ракетни установки са много подвижни и могат бързо да осигурят тактическа поддръжка на войските по време на война. Руските военни обръщат особено внимание на този факт, тъй като в случай военни действия тези системи са много по-трудни за засичане и унищожение отколкото фиксираните ракетни установки (силози и други). Освен това самоходните системи се привеждат изключително бързо в бойна готовност и могат да действат независимо от другите войски. 9М72 Искандер превъзхожда останалите системи като Р-300 и ОТР-21 по отношение на обсег, точност и огнева мощ. След изстрелване ракетата не следва изцяло балистична траектория и не напуска земната атмосфера. Траекторията се контролира по време на целия полет от компютърни системи. Искандер може да прави резки завои във въздуха и да изстрелва противомерки. Бойната глава може да бъде осколъчно-фугасна, касетъчна или противобункерна. Други възможни конфигурации включват мини, термобарична или ядрена бойна глава АА-60 с мощност до 10—50 кт. Минималният обсег е 50 км. В момента Русия разполага с един батальон от ракети Искандер, и планира да има 60 системи до 2015. В отговор на евентуалното разполагане на противоракетен щит в Източна Европа от страна на САЩ, Русия планира да разположи свои ракети Искандер на територията на Калининград и Беларус. В обсега им ще бъдат както системите от евентуалния ракетен щит, така и стратегически военни бази и други обекти на НАТО.

Варианти[редактиране | edit source]

  • 9М72 Искандер - базов вариант.
  • 9М72Е Искандер-Е - износен вариант, съобразен с договора за ракетите със среден обсег. Полезният товар на ракетата е сведен до 415 кг, бойното ѝ тегло е 3 800 кг, а обсегът - 280 км.
  • 9М72К Искандер-К – топ секретен вариант с крилата ракета P-500 с обсег до 2000 km

Оператори[редактиране | edit source]

  • Флаг на Русия Русия - засега Руската федерация е единственият оператор на Искандер.

Подобни ракети[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Съветски и пост-съветски бронирани бойни машини след края на Втората световна война
Списък с бронирани бойни машини по страна