С-300

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
С-300
S-300BG Parade.jpg
История на производство и служба
Габаритни характеристики
Дължина 7 м
Диаметър 0,450 м
Технически характеристики
Бойна глава конвенционална
Обсег 40-400 км
Скорост Мах 1.7-2.1

С-300 (по класификация на НАТО SA-10) е съветска зенитно-ракетна система (ЗРС) със среден радиус на действие. Приет е на въоръжение в СССР през 1979 година. Предназначен за отбраната на крупни промишлени и административни обекти, военни бази и пунктове за управление от удари на средствата за въздушно-космическо нападение на противника. Способен да унищожи балистична ракета и ракетни цели. Става първия многоканален зенитно-ракетен комплекс, способен да проследи до 100 и да порази до 12 цели едновременно.

Главен разработчик е Научно-производствено обединение „Алмаз“.

Последвалото модифициране на комплекса на С-300 продължава в Зенитно-ракетен комплекс С-400, приет на на въоръжение през 2004 година.

Съдържание

Модификации[редактиране]

Системата С300 има много модификации с различни ракети, радари, защита от нападение, увеличаване на обсега и възможност да се бори с балистични ракети на малко разстояние и летящи на ниска височина цели.

Основни модификации[редактиране]

С-300П (SA-10)[редактиране]

С-300П(ПТ) е първата зенитна ракетна система, постъпва на въоръжение през 1978 година. Предназначена е за войските от противъздушната отбрана (ПВО). Системата замества остарелите (С-25), (С-75 и С-125). Представлява мобилна пускова установка, с вертикален старт и транспортна машина. В комплекса се използват ракети В-500К с далечина на поражаемите авио цели до 47 км., които по-късно са заменени от далекобойни ракети В-500Р с обсег до 75 км.

Комплекс С-300ПТ се състои от радио-локаторен обзор 36Д6 (по класификация на НАТО TIN SHIELD), система за управление с радио-локаторно насочване 30Н6 (по класификация на НАТО FLAP LID) и пускови установки 5П85-1. Пусковите установки се разполагат на ремарке - прицеп.

Първоначално се планира използването на система за насочване, командвана от радиолокационна станция, с използване на данни от пасивен радар на самата ракета, но системата имала проблеми при засичането на цели на височина под 500 метра. Затова конструкторите разработват по-късно система за самонасочване. Благодарения на нея могат да се засичат цели на минимална височина 25 метра.

С-300ПМУ-1/2 (SA-20)[редактиране]

С-300В (SA-12 GLADIATOR/GIANT)[редактиране]

С-300Ф (SA-N-6)[редактиране]

Антей 2500[редактиране]

 Основна статия: Антей 2500

Потребители[редактиране]

Производители на C-300
Потребители на С-300
Производители на MIM-104 Patriot
Потребители на MIM-104 Patriot

С-300 основно се използва в Източна Европа и Азия, но източниците за страните които използват системата са противоречиви.[1]

  • Флаг на Русия Русия: използват се всички модификации на С-300, а също и С-400.
  • Flag of the People's Republic of China.svg Китай закупуват С-300ПМУ-1 и лиценз за производство под названието Hongqi-10 (HQ-10). Китай е първата страна закупила С-300ПМУ-2 и вероятно може да използва С-300В под названието Hongqi HQ-18.[2] Създават модернизирана версия на HQ-10, назовавайки я HQ-15 с максимална далечина на полета 200 км. Има непотвърдени съобщения, за това, че тази версия е произведена в Китай С-300ПМУ-2.[3][4]
  • Флаг на Индия Индия придобива шест батареи С-300, през август 1995 за $1 млрд, вероятно С-300ПМУ-2 версия, състояща се от 48 пускови установки. Най-вероятно за защита от Пакистански балистични ракети с малък обсег М-11.[5]
  • Флаг на Кипър Кипър: подписва договор за придобиване на С-300(2 дивизиона + КП-РЛО) през 1996 година. Придобива С-300ПМУ-1-ви вариант, но след политически разногласия между Кипър и Турция и интензивен англо-американски натиск, С-300 е преместена на гръцкия остров Крит. По-късно, Кипър закупува комплекс Тор-М1.[6]
  • Флаг на Иран Иран притежаването на комплекса от Иран е спорно. Най-вероятно, притежават няколко С-300 от 1993 година.[7]
  • Флаг на Виетнам Виетнам Купува две батареи С-300ПМУ-1 (12 пускови установки) за сума от порядъка на 300 млн. долара.[8]
  • Флаг на Унгария Унгария: получава С-300 в замяна на дълг на Русия, в размер на 800 млн $
  • Флаг на Сирия Сирия проявява интерес към покупката на С-300П през 1991 година. В настоящия момент видимо разполагат с такива.[1][7]
  • Флаг на Алжир Алжир купува 8 С-300ПМУ2 през 2006 година.
  • Флаг на Беларус Беларус разполага с една бригада С-300В и една бригада С-300П
  • Флаг на България България също е оператор на С-300
  • Флаг на Германия Германия като наследство от ГДР притежава С-300, които след обединението са върнати по договор обратно в Русия. Дава възможност на специалисти на НАТО, да се запознаят обстойно с комплекса.
  • Флаг на Казахстан Казахстан не разполага с С-300, но на територията на страната, на полигона край езерото Балхаш, се извършват постоянно тестове с модификации на комплекса.
  • Флаг на Словакия Словакия
  • Флаг на Украйна Украйна
  • Флаг на Армения Армения
  • Флаг на САЩ САЩ разполага с разкомплектовани РПН и ПУ 5П85, закупени от Беларус, опитва да закупи 2 РПН и ЗИП от Казахстан и Русия, но преговорите се провалят. Официално притежават С-300В, без РПН[9].
  • Флаг на Южна Корея Южна Корея: разработва опростена версия на С-300, наречена Cheolmae-2. Комплекса ще се състои от радар с I-диапазон, разработен в КБ „Алмаз“, команден пункт и няколко пускови установки за корейската версия на ракетите „9М96“. Възложител е Samsung Thales — объединена компания между корейските Samsung Electronics и френската Thales Group[10].

Бойно приложение[редактиране]

Характеристики[редактиране]

Радари[редактиране]

Обзорни РЛС
Индекс Кодово обозначение на НАТО Предназначение Далечина на полета, км Едновременно съпровождани цели Честотен диапазон по класификацията на НАТО Използван за първи път Управление
36Д6 Tin Shield — 200 E/F С-300П
СТ-68УМ Tin Shield B — 175 E/F С-300ПМУ интензивност на сигнала от 350 кВт до 1.23 МВт
5Н66М Clam Shell За унищожаване на ниско летящи цели I С-300П
76Н6 Clam Shell За унищожаване на ниско летящи цели 120 15 I С-300ПМУ 2.4 кВт честотна модулация, монохроматична вълна
64Н6 Big Bird — 300 C С-300ПМУ-1
96Л6Е За унищожаване на високо летящи цели 300 300 C С-300ПМУ-1
9С15 Bill Board — 250 200 С-300В
9С19 High Screen Защита на сектор 16 С-300В
МР-75 Top Steer Морска 300 D/E С-300Ф
МР-800 Восход Top Pair Морска 200 C/D/E/F С-300Ф
Станции за съпровождане и осветяване на целите
Индекс Кодово обозначение на НАТО Честотен диапазон по класификация на НАТО Далечина на полета, км Едновременно обстрелвани цели Използван за първи път Управление
30НГ Flap Lid A I/J  ? 4 4 С-300П
30Н6Е(1) Flap Lid B I/J 200 12 6 С-300ПМУ-1 Фазирана антенна решетка
30Н6Е2 Flap Lid B I/J 200 100 36 С-300ПМУ-2
9С32-1 Grill Pan многочестотна 140—150 12 6 С-300В
3Р41 Волна Top Dome I/J 100 С-300Ф

Ракети[редактиране]

Външни препратки[редактиране]

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
С-300.

Източници[редактиране]

  1. ↑ а б Center for Nonproliferation Studies - "The Russian S-300PMU-1 TMD System". // Посетен на 2006-07-22.(англ.)
  2. ↑ MissileThreat - "Hongqi-10 (HQ-10)". // Посетен на 2006-06-25.
  3. ↑ MissileThreat - "Hongqi-15 (HQ-15)". // Посетен на 2006-06-25.
  4. ↑ Sino Defence Today - "S-300 (SA-10) Surface-to-Air Missile". // Посетен на 2006-06-25.
  5. ↑ Federation of American Scientists - "S-300PMU SA-10 Grumble". // Посетен на 2006-07-17.
  6. ↑ Balkananalysis.com - "Balkan Defense Overview: Developments and Prospects ". // Посетен на 2006-07-22.
  7. ↑ а б MissileThreat - "S-300P (SA-10 Grumble)". // Посетен на 2006-07-17.
  8. ↑ Asia Times - "Russian missiles to guard sky over Vietnam". // Посетен на 2006-07-16.
  9. ↑ РИА Новости - "Соло на органе из ракетных труб". // Посетен на 2006-11-07.
  10. ↑ "Нов контракт: Алмаз създава многофункционален радар за Южна Корея"


Последователност (руски и натовски наименования):

Беркут (SA-1 Guild)| Двина (SA-2 Guideline)| Нева / Печора (SA-3 Goa) | Круг (SA-4 Ganef) | Ангара / Вега / Дубна (SA-5 Gammon) | Куб (SA-6 Gainful) | Стрела-2 (SA-7 Grail)
Оса (SA-8 Gecko) | Стрела-1 (SA-9 Gaskin) | С-300 (SA-10 Grumble/SA-12 Gladiator/SA-20 Gargoyle) | Бук (SA-11 Gadfly) | Стрела-10 (SA-13 Gopher) | Стрела-3 (SA-14 Gremlin)
Тор (SA-15 Gauntlet) | Бук-М1-2 (SA-17 Grizzly) | Тунгуска (SA-19 Grison) | Триумф (SA-21 Growler)
Панцир-С1 (SA-22 Greyhound) | Антей 2500 (SA-23 Giant) | Игла (SA-16 Gimlet/SA-18 Grouse/SA-24 Grinch) |
Руски и съветски ракети
Ракети

Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=С-300&oldid=5537098“.