С-200

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Установка С-200 в унгарски музей

С-200 (название на НАТО SA-5 Gammon) е съветски далекобоен зенитно-ракетен комплекс, разработен в началото на 60-те години от НПО Алмаз.

Описание[редактиране | edit source]

С-200 Вега в музея в Пеенемюнде

В началото на 60-те С-200 е разработена и приета на въоръжение в ПВО на СССР. До 1985 година в цялата страна са изградени 130 площадки с общо 1950 установки. С-200 е един от най-далекобойните фиксирани конвенционални ЗРК. Стандартната единица е дивизион, който включва 6 установки и радар за насочване. В някои страни броят на установките в дивизиона обаче може да е различен.

Ракетата разполага с 4 ускорителя, чрез които тя се изстрелва. След 3 до 5,1 секунди полет те се отделят, и се активира двигателят на самата ракета. Бойната глава може да бъде осколъчно-фугасна с тегло 217 кг или ядрена с мощност 25 кт. Тя се детонира автоматично (при контакт с целта или при определено разстояние от нея) или ръчно. Максималната ѝ скорост е Мах 8, и вероятността за точно попадение от първи удар — 0,85. Предназначена е главно за защита от бомбардировачи и самолети на голяма височина.

Радарът 5Н62 има обсег от 270 км и служи за откриване на целта и насочване на ракетите. Допълнително може да има още няколко различни вида радари, вкл. 5Н84А за ранно предупреждение, с обсег 600 км.

Варианти на комплекса[редактиране | edit source]

  • С-200А "Ангара" — начален вариант от 1967 с ракета В-860 (обсег 160 км и таван 20 км)
  • С-200В "Вега" — с ракета В-860ПВ. Влиза в експлоатация през 1970 година. Обсег 250 км, таван 29 км.
  • С-200 "Вега" — с ракета В-870 с твърдо гориво. Обсег 300 км, таван 40 км.
  • С-200М "Вега-М" — с ракета В-880. Обсег 300 км, таван 29 км.
  • С-200ВЕ "Вега-Е" — износен вариант с ракета В-880Е. Обсег 250 км, таван 29 км и без възможност за ядрена бойна глава.
  • С-200Д "Дубна" — с ракета В-880МН. Приет на въоръжение през 1976. Обсег 400 км, таван 40 км.

Употреба[редактиране | edit source]

Оператори[редактиране | edit source]

Бивши[редактиране | edit source]

Неясен статут[редактиране | edit source]

  • Флаг на Монголия Монголия — притежава комплекси С-200 към 1985, но не е известно в какво състояние са те в момента.

Технически характеристики (В-870)[редактиране | edit source]

  • Дължина: 10,8 м
  • Тегло: 7 100 кг
  • Бойна глава: осколъчно-фугасна, 217 кг
  • Далечинен обсег: 300 км
  • Височинен обсег: 40 км
  • Скорост: 2,5 км/сек

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Последователност (руски и натовски наименования):

Беркут (SA-1 Guild)| Двина (SA-2 Guideline)| Нева / Печора (SA-3 Goa) | Круг (SA-4 Ganef) | Ангара / Вега / Дубна (SA-5 Gammon) | Куб (SA-6 Gainful) | Стрела-2 (SA-7 Grail)
Оса (SA-8 Gecko) | Стрела-1 (SA-9 Gaskin) | С-300 (SA-10 Grumble/SA-12 Gladiator/SA-20 Gargoyle) | Бук (SA-11 Gadfly) | Стрела-10 (SA-13 Gopher) | Стрела-3 (SA-14 Gremlin)
Тор (SA-15 Gauntlet) | Бук-М1-2 (SA-17 Grizzly) | Тунгуска (SA-19 Grison) | Триумф (SA-21 Growler)
Панцир-С1 (SA-22 Greyhound) | Антей 2500 (SA-23 Giant) | Игла (SA-16 Gimlet/SA-18 Grouse/SA-24 Grinch) |

Руски и съветски ракети
Ракети