Т-72

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
T-80 on parade.JPEG
Т-72
Тактико-технически данни
тип ОБТ
опитен образец 1969 г.
на въоръжение от 1973 г.
на въоръжение в над 40 страни (виж „Оператори
дължина 6,9 м
ширина 3,6 м
височина 2,2 м
тегло Т-72: 41
Т-72М: 41,5;
Т-72М1:45,7;
Т-72Б:49,1;
Т-72С: 44,5 т
окачване торсионно
макс. скорост 60 км/ч (по шосе)
45-50 км/ч (прес. терен)
запас от ход 450-900 км (по шосе)
450-900 км (прес. терен)
широчина на ров 2,8 м
вертикално препятствие 0,8 м
основно въоръжение 125 mm оръдие 2А46 (39 сн.); АТ-11
допълнително въоръжение 7,62 mm картечница ПКТ (2 000 патрона); 12,7 зен. картечница НСВ (300 патрона)
броня Т-72: 280
Т-72М: 500
Т-72Б: 520 мм
силова установка 12-цилиндров всегоривен В-46 (Т-72)
12-цилиндров дизел В-84 (Т-72Б и Т-72С)
12-цилиндров дизел В-92С2 (Т-72БМ)
Т-72: 780;
840 (Т-72Б и Т-72С);
Т-72БМ: 1 000 к.с. (съответно 582, 626 и 746 kW)
екипаж 3 души

Т-72 е съветски основен боен танк, чието производство започва през 1971 г. и продължава до днес.[1] Влиза на въоръжение в съветската армия през 1973 г. Серийното производство започва във вагоностроителния завод в град Нижни Тагил, Русия. Това е един от най-разпространените танкове на въоръжение днес, като много страни са разработили свои варианти на Т-72. От него произлиза и модерният Т-90. През 1982 г. Ирак купува лиценз за производството на базовия модел Т-72 и още същата година страната започва собствено производство.[2] Танкът носи името „Асад Бабил“ (Вавилонски лъв). Други варианти са украинският Т-84, румънският TR-125 и югославският М-84.

История[редактиране | edit source]

Когато Т-64 е представен за първи път през 1960-те години, той е един от най-усъвършенстваните танкове в света по отношение на своя дизайн. Новият модел има и недостатъци — нестабилно окачване, недостатъчно мощен двигател и неточно въоръжение. Изграждането на един танк също е било прекалено скъпо. През 1967 г. в Уралвагонзавод в Нижни Тагил е разработен модел с двигател В-45, по-стабилно окачване и по-дебела броня. Грубата схема е назована „Обект 172“, проектирана от Леонид Карчев, а изчистеният модел („Обект 172М“) с двигател В-46 е проектиран от Валери Вендиков и се превръща в базов модел.[3] Изпитванията траят от 1971 до 1973 г. Серийното производството започва малко след края на тестовете в заводите в Нижни Тагил и Челябинск.

Т-72 е бил най-разпространеният танк в армиите на СССР и страните от Варшавския договор, считани за потенциални врагове на САЩ и западните страни. Към края на 1980-те Съветският съюз е разполагал с близо 10 000 танка. Повечето страни от Източния блок са били въоръжени с Т-72, произведени в Полша или Чехословакия, които обаче са с по-малка бронезащита и без допълнителни противорадиационни екрани на купола.[1] Друг проблем е и несъответствието между повечето полски, чехословашки и руски резервни части. Произведените извън СССР Т-72 са били изнасяни за страните от Варшавския договор, както и за други страни — Финландия, Ирак, Сирия, Иран, Югославия, Либия и Индия.

Производството на танка трае десетилетия, и с времето изискването към бронезащитата му се повишава. Първите модели са с лята ламинирана броня, по-късно заменена с композитна. Голяма част от танковете на въоръжение днес са защитени с реактивна броня, обикновено със 155 динамични тухли при износните модели и 227 тухли при руските модели.[4] Много от важните технически данни за танка са били предадени на ЦРУ през 1970-те години от полския полковник Ришард Куклински. Поддръжката на танка не е скъпа, а в ръцете на добре обучен и мотивиран екипаж Т-72 е изключително ефективен срещу всички видове западни танкове на въоръжение днес. Западните анализатори смятат този факт за тревожен, тъй като поне теоретично оръдието му е достатъчно мощно, за да изкара от строя всички видове съвременни танкове, включително и американските. Други експерти пък подлагат на съмнение качествата му, тъй като по време на Войната в Залива през 1991 г. американските М1А2 Ейбрамс унищожават стотици иракски Т-72 „Вавилонски лъв“, а загубват едва няколко от своите машини. Тежките загуби от страна на иракската армия обаче се дължат на много слабата подготовка на танкистите, некачествените муниции, лошата тактика[5] и не на последно място — факта, че танковете са били от т.нар. „маймунски тип“. Освен това почти всички иракски машини са били сглобени от нискоквалифицирани работници с остарели съветски и китайски резервни части. Останалите Т-72 в експлоатация от иракчаните са били Т-72М, произведени в Полша.

Технически характеристики[редактиране | edit source]

Индийски Т-72 по време на учение.

Тегло и подвижност[редактиране | edit source]

Отличителна черта на Т-72 е неговото тегло от 41 тона, с което той е сравнително по-лек от съвременните ОБТ. Базовият двигател е с мощност от 780 к.с., което прави съотношението мощност-тегло на танка по-малко от днешния стандарт. Въпреки това машината може да развива много високи скорости на шосе, ако е снабдена с гумени тампони за веригите. При изпитване на немската армия един Т-72 успява да развие скорост от 110 km/h по магистрален път. Едно от подобренията на двигателя е малкото отделяне на изгорели газове и премахването на силните вибрации при работа.[1] След 1985 година лятата броня на базовия модел е заменена с реактивна и композитна, а мощността на двигателя е увеличена до 840 к.с.

Т-72 е оборудван с къс шнорхел за прекосяване на реки. Танкът разполага с проста система за снабдяване на екипажа с въздух. Ако двигателят му спре да работи под вода, е необходимо да бъде запален отново до 6 секунди. В противен случай в бойното отделение ще навлезе вода заради загубата на налягане. От всяка страна Т-72 има шест опорни ролки от специална алуминиева сплав - ковани или лети (летите се произвеждат единствено в България по метод за леене, който е български патент), снабдени са с гумени бандажи, едно водимо и едно водещо колело, както и три въртящи барабана над и между опорните ролки. Заради торсионното окачване удобството на екипажа при придвижване е по-лошо в сравнение със западните танкове, снабдени с хидропневматично окачване.

Веригите се отличават с голяма издръжливост, дори в сравнение с последното поколение основни бойни танкове.

Защита[редактиране | edit source]

Т-72 разполага с надеждна защита срещу бойни химически и биологични вещества, както и срещу радиация. Вътрешността на танка е облицована със специална борна сплав, която осигурява и известна защита срещу неутронни ядрени взривове. Съветските машини имат и облицовка от оловни листове за допълнително предпазване на войниците от лъчения. Подобно на Т-55, Т-72 е конструиран да предпази екипажа от свръхналягането, породено при ядрен взрив. Системата за филтриране на въздуха осигурява защита от всякакви видове вредни частици от околната среда. Газовете, отделяни от оръдието при стрелба, са намалени до минимум заради автоматичното му зареждане и след изстрела се отвеждат навън чрез специална система от тръби. Така на практика екипажът разполага с неограничен запас от чист въздух. Комбинацията от всички тези характеристики осигурява добра възможност за оцеляване на танка и при най-тежките условия.

Интериор[редактиране | edit source]

Вътрешното пространство на Т-72 е по-ограничено с цел смаляване на общия силует на танка и оптимално разположение на бронята. Въпреки че екипажът се състои от само трима души, бойното отделение е доста тясно. Движението на перископната система е ограничено, което намалява общото полезрение на водача. Управлението се осъществява чрез два лоста, за разлика от повечето по-модерни танкове (които се управляват с кормило). Това също е недостатък, имайки предвид нуждата от ръчна смяна на скоростите. Руските модели имат вътрешна облицовка от оловна сплав, която осигурява известна защита от различни видове лъчения, но експортните модели нямат такава. Мунициите се складират в бойното отделение, което на теория може да предизвика експлозия, ако вражески снаряд успее да преодолее бронята на танка.

Броня[редактиране | edit source]

Танк Т-72 в новата иракска армия.

Първоначално бронята на Т-72 е била лята, с максимална дебелина до 200 mm. На по-късен етап (Т-72А) тя е заменена с ламинирана (слойна) броня с добавен 80 mm гласис.[1] Износният вариант на Т-72А — Т-72М е с по-лоша бронева защита. Това са т.нар. „маймунски модели“ или „маймунски тип“ машини, предназначени за съюзниците на СССР извън Варшавския договор — предимно страните от Близкия Изток. Модернизираният му вариант, Т-72М1, има добавен 16 mm челен бронелист. С времето са добавени странични броневи листове за защита на веригите, а в началото на 1970-те — и панели за допълнителна защита на горивните резервоари и двигателя. Т-72Б е снабден с композитна броня по купола и предната част на корпуса (закалена стомана с волфрамов слой, както и пластмасов екран с керамични елементи). Бронезащитата е допълнително увеличена с реактивна броня "Контакт-1" (за Т-72Б, Т-72АБ, Т-72М1Б, Т-72Б обр. 1985, Т-72С и Т-72Б1), "Контакт-5" (за Т-72Б обр. 1989) и "Реликт" (за Т-72БМ). Освен това дебелината на стандартната ламинирана броня е увеличена почти два пъти — до 520 mm, което осигурява до 1 340 mm ЕЛХБ защита срещу кумулативни снаряди и до 920 mm срещу кинетични снаряди.[6] Един от големите недостатъци на танка е, че боеприпасите се складират в бойното отделение — често срещана особеност при танковете от това поколение (Чийфтейн, Леопард-1). Ако бронята не издържи и пропусне вражески снаряд вътре в танка, е възможно мунициите да се възпламенят, и последвалият взрив да убие екипажа. По време на войните в Ирак американските танкисти са наблюдавали т. нар. "ефект на тапата", при който експлозията вътре в машината изхвърля купола ѝ нагоре с голяма скорост. Това явление се е наблюдавало и при Т-55/Тип 69. Предимството на Т-72 пред по-новите основни бойни танкове (като М1 Ейбрамс) е в кръглия купол и следователно по-равномерното разпределяне на бронезащитата. Куполът на Ейбрамс, например, има изключително силна челна бронезащита, но страничната и задната броня на танка за сметка на това са значително по-слаби и уязвими.

Според годишния доклад за военна техника и стратегия Jane's International Defence Review за 1997, след разпада на СССР американски и немски специалисти имат възможността да направят оглед на руски Т-72Б. След направени тестове бронята на оригиналните руски танкове се оказва непробиваема за почти всички натовски боеприпаси. След тези изпитвания САЩ разработват по-мощни кинетични снаряди, като М829А2 и М829А3, а в отговор руснаците създават реактивната броня "Реликт" (два пъти по-ефективна от "Контакт-5") и модулната броня тип "Кактус".

Оръдие[редактиране | edit source]

Т-72 от новата иракска армия стреля с оръдието си

Основното 125- mm оръдие на Т-72 е с приблизително еднаква мощност като стандартното натовско 120 mm Л-44, с което са въоръжени повечето съвременни западни танкове. Отклонението от целта при стрелба на разстояние 1 800 метра е един метър, което го прави леко неточно в сравнение с други оръдия. Максималната далекобойност е 9 100 метра, като точната стрелба е възможна на разстояние до 4 000 метра (със специалната противотанкова ракета, изстрелвана от самото оръдие). Основните боеприпаси са кумулативни БК-27 и БК-29 с пробиваемост до 900 mm ЕЛХБ на разстояние 1 800 m.[1] Допълнително танкът разполага с кинетични снаряди БМ-42 с волфрамов сърдечник (пробиваемост от 500 мм ЕЛХБ на 2 км) и БМ-46 с глава от обеднен уран (пробиваемост до 650 мм ЕЛХБ на 2 км).[7]

При добри условия екипажът може да произведе до 7-8 точни изстрела в минута. В най-модернизираните варианти на Т-72, както и при Т-90, зареждането на оръдието отнема едва 5 секунди. Почти всички танкове Т-72 имат система за управление на огъня (СУО). Точната стрелба в движение е възможна, ако танкът се движи със скорост до 25 km/h.[1] Много от танковете в експлоатация не разполагат с уреди за инфрачервена термография за улесняване на прицелването, а само с инфрачервени илюминатори тип „Луна“. Инфрачервеният илюминатор обаче е от голяма полза за командира на танка.

От съществуващите машини само тези в армиите на страните от бившия СССР (най-вече Русия, Украйна, Беларус и Казахстан) са оборудвани с лазерни далекомери. Един модернизиран Т-72Б с подходящи муниции и добре обучен екипаж може да унищожи вражески М1А1 Ейбрамс, Меркава 3 или Леопард-2А1 с 1-2 изстрела и М1А2, Льоклерк или Чалънджър-2 с 2-3 изстрела.[8]

Осколъчно-фугасни боеприпаси за Т-72

Боеприпаси[редактиране | edit source]

Бронепробиваемост (измерена в еквивалент на лята хомогенна броня — ЕЛХБ) на някои основни боеприпаси, използвани в Т-72.[9]

  • БК-12 (кумулативен) - 420 мм на всякакво разстояние.
  • БК-18 (кумулативен) - 550 мм на всякакво разстояние.
  • БК-29 (кумулативен) - 700 мм на всякакво разстояние.
  • БМ-15 (кинетичен, волфрамов сърдечник) - 340 мм на 2 км.
  • БМ-22 (кинетичен, волфрамов сърдечник) - 430 мм на 2 км.
  • БМ-29 (кинетичен, уранов сърдечник) - 470 мм на 2 км.
  • БМ-32 (кинетичен, уранов сърдечник) - 560 мм на 2 км.
  • БМ-42 (кинетичен, волфрамов сърдечник) - 500 мм на 2 км.
  • БМ-46 (кинетичен, уранов сърдечник) - 650 мм на 2 км.

Сравнение с някои съвременни ОБТ[редактиране | edit source]

Таблицата показва техническите характеристики, както и други особености на Т-72Б (най-разпространеният модел в руската армия днес), сравнени със съвременни основни бойни танкове от други страни.

Танк Т-72Б[10] Чалънджър 2[11] Леопард-2А5[12] K2 Черна пантера[13] Льоклерк[14] T-90А[15] M1A1[16]
Произход Флаг на СССР СССР Флаг на Великобритания Великобритания Флаг на Германия Германия Флаг на Южна Корея Южна Корея Флаг на Франция Франция Флаг на Русия Русия Флаг на САЩ САЩ
Изображение T72 cfb borden 1.JPG Challenger II.jpg Leopard 2 A5 der Bundeswehr.jpg Leclerc-IMG 1744-b.jpg Indian Army T-90-2.jpg M1A1 Abrams Tank in Camp Fallujah.JPEG
Оръдие 125mm гладкостволно (2A46М) 120mm нарезно (L30A1) 120mm гладкостволно (Rheinmetall L55) 120mm гладкостволно (L55) 125mm гладкостволно (GIAT CN120-26) 125mm гладкостволно (2A46M-1) 120mm гладкостволно (L44/M256)
Допълнително въоръжение една 7,62 mm картечница, една 12,7 mm картечница две 7,62 mm картечници две 7,62 mm картечници една 12,7 mm тежка картечница, една 7,62 mm картечница (сдвоена) една 12,7 mm картечница, една 7,62 mm картечница една 12,7 mm картечница, една 7,62 mm картечница (сдвоена) една 12,7 mm картечница, една 7,62 mm картечница (сдвоена), една 7,62 mm картечница (на самото оръдие)
Муниции фугасни, кинетични, кумулативни,ПТУР кумулативни тип HESH, кинетични с обеднен уран CHARM-3 кинетични, кумулативни кинетични, кумулативни, ВАС KSTAM-120 кинетични, кумулативни кинетични, кумулативни, запалителни, касетъчни, ракети „Рефлекс“ M1028 120 mm противопехотен снаряд, БФ, кинетични, кумулативни
Боекомплект (снаряди) 39 52 42 40 40 43 40
Боекомплект (патрони) 2 000 (7,62 mm), 300 (12,7 mm) 4 200 (общо за двете картечници) 4 750 (общо за двете картечници) 3 500 (12,7 mm), 12 000 (7,62 mm) 1 100 (12,7 mm), 3 000 (7,62 mm) 300 (12,7 mm), 2 000 (7,62 mm) 600 (12,7 mm), 6 250 (7,62 mm)
ПТУР 6 0 0 0 6 0
Зареждане автоматично ръчно ръчно автоматично автоматично автоматично ръчно
Броня композитна и реактивна композитна и реактивна композитна композитна и реактивна композитна и реактивна композитна и реактивна композитна
Защитни системи димни гранати, САЗ "Арена" (някои) димни гранати димни гранати система за активна защита, радарен и инфрачервен заглушител димни гранати, противопехотни гранати две системи за активна защита — „Щора“ (с-у ПТУР) и „Арена“ (с-у снаряди), радарен заглушител димни гранати
Тегло 49,1 t 62,5 t 62,3 t 55 t 54,5 t 46,5 t 67,6 t
Макс. скорост (по шосе) 60 km/h 59 km/h 72 km/h 70 km/h 72 km/h 65 km/h 68 km/h
Макс. скорост (по пресечен терен) 50 km/h 40 km/h 40km/h 48 km/h 55 km/h 45 km/h 48 km/h
Запас от ход до 900 km 450 km 550 km 430 km 550 km 500 km 465 km
Мощност на двигателя 840 к.с. 1 200 к.с. 1 500 к.с. 1 500 к.с. 1 500 к.с. 1 100 к.с. 1 500 к.с.
Съотношение мощност-тегло 17,1 к.с./t 19,2 к.с./t 24,2 к.с./t 27,2 к.с./t 27,5 к.с./t 23,7 к.с./t 24,5 к.с./t
Окачване торсионно хидропневматично торсионно хибридно хидропневматично торсионно торсионно
C4I Не Да Някои Да Да Не Да
ЯХБЗ Да Да Да Да Да Да Да
Възможност за бой през нощта Да Да Да Да Да Да Да

Модификации[редактиране | edit source]

Колона от иракски танкове
Съветски Т-72Б на военен парад, 1983

Основни[редактиране | edit source]

  • Т-72 Урал (1973) — базов вариант с лята 200 мм броня, 125 мм оръдие, 780 к.с. двигател и оптичен далекомер;
  • Т-72А (1979) — първи основен вариант с ок. 300 мм ламинирана броня с композитен екран на купола, лазерен далекомер, електронна система за управление на огъня, промени в бойното отделение и димни гранатомети;
  • Т-72М — износен вариант на Т-72А, с малко по-тънка броня, инфрачервен илюминатор "Луна" вместо лазерен далекомер и по-опростена СУО. Произвежда се най-вече в Полша и Чехословакия;
  • Т-72Б (1985) — по-мощно оръдие, подобрени стабилизатор, СУО, електроника и далекомери, способен да изстрелва ПТУР от оръдието. Ламинираната броня е заменена с композитна (дебелина до 580 мм) с опция за навесна динамична защита (реактивна броня). Инсталиран е нов двигател с мощност 840 к.с.
  • Т-90 (1995) — последен модел на танка, включващ десетки цялостни подобрения и системи, взети от Т-80.

Други[редактиране | edit source]

  • БМПТ — бронирана машина за поддръжка на танковете. Въоръжена с различни оръжия, мощност на двигателя — 1000 к.с. Неофициалното ѝ название в руската армия е "терминатор".
  • ТОС-1 Буратино — артилерийска установка с напалмови боеприпаси.
  • БРЕМ-1 — бронирана ремонтно-евакуационна машина с 12-тонен кран и други инженерни приспособления.
  • МТУ-72 — самоходна мостополагаща машина. Мостът може да бъде с дължина до 18 метра и се разгръща за 3 минути.

На въоръжение в армиите на:[редактиране | edit source]

С червено - имащи на въоръжение Т-72; с тъмночервено - имали.
Т-72 по време на учение на индийската армия.
Словашки Т-72М1
Бойни и инженерни Т-72 на ООН в Кисмайо, Сомалия, 1993
Алжирски Т-72.
Чешка модернизация на танка.

Бивши[редактиране | edit source]

  • Flag of East Germany.svg ГДР — 162, предадени на обединена Германия
  • Flag of Germany.svg Германия — 162 от ГДР, сега изведени от експлоатация
  • Flag of Chechen Republic of Ichkeria.svg Чеченска република Ичкерия — десетки танкове, останали от съветско време са били използвани от чеченските сепаратисти.
  • Flag of Romania.svg Румъния — 35, изведени от експлоатация
  • Flag of the Soviet Union.svg СССР — ~10 000, разпределени между приемните държави
  • Flag of Finland (bordered).svg Финландия — 161, изведени от експлоатация
  • Flag of Czechoslovakia (bordered).svg Чехословакия — 815 (1991), разпределени между Чехия и Словакия
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Югославия — 70, разпределени между приемните държави

Организации[редактиране | edit source]

  • Flag of the United Nations.svg ООН — закупува от България 23 броя, а от Украйна 22 броя (общо 45)

Невоенни[редактиране | edit source]

Сражения[редактиране | edit source]

Унищожен иракски Т-72.

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е FAS.org
  2. Танки иракской армии
  3. Основен Боен Танк Т-72
  4. Информация за Т-72 и вариантите му
  5. Една от първите операции в Битката при Кафджи по време на Войната в залива е пример за това — иракски Т-62 и Т-72 изстрелват множество кинетични снаряди с калибър 115 и 125 mm от разстояние 2 500 m срещу наблюдателен пункт на морската пехота, причинявайки някакви щети без никакъв тактически ефект, тъй като дори не е имало опит за щурмуване на укреплението от иракчаните след рейда. (Morris, David: Storm on the Horizon. Presidio Press, 2004, стр. 74).
  6. Tank protection levels
  7. Tank protection levels/Round penetration
  8. Ситуация в отечественном танкостроении
  9. Tank protection levels
  10. ОБТ Т-72
  11. ОБТ Чалънждър 2
  12. ОБТ Леопард-2
  13. ОБТ К2 Черна Пантера (на корейски)
  14. ОБТ Льоклерк
  15. ОБТ Т-90
  16. ОБТ М1А1 Ейбрамс
  17. а б в г д е ж з и к Т-72 в militarium.net
  18. Оборудване на беларуската армия
  19. Агенция Франс Прес
  20. Оборудване на индийската армия
  21. Университет на Тел Авив
  22. Оборудване на иранската армия
  23. а б в г д е ж з и к л м Deagel.com
  24. Libyan Military
  25. vojska.net
  26. New Straits Times Online
  27. http://bmpd.livejournal.com/338571.html
  28. МОНГОЛ УЛСЫН ТӨЛӨӨ ЗҮТГЭЕ! : ЗЭВСЭГТ ХҮЧНИЙ 2010 ОНЫ ОНЦЛОХ 10 ҮЙЛ ЯВДАЛ. Armedforces.blog.gogo.mn (2010-01-15). Retrieved on 2012-12-31.
  29. rebound88.com
  30. Ministerstwo Obrony Narodowej
  31. Оборудване на руските сухопътни войски
  32. Оборудване на сирийската армия
  33. Министерство на отбраната на Сърбия
  34. Оборудване на таджикската армия
  35. Оборудване на туркменската армия
  36. Оборудване на узбекската армия
  37. Оборудване на украинската армия
  38. Министерство на отбраната на Чехия

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Съветски и пост-съветски бронирани бойни машини след края на Втората световна война
Списък с бронирани бойни машини по страна
M1a2-2 large.jpg В Портал Военно дело можете да намерите още много страници за военното дело.
Goldenwiki 1.5.png Тази статия е включена в списъка на избраните на 2 май 2008. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.