2С1 Гвоздика
| 2С1 Гвоздика Тактико-технически данни |
|
|---|---|
| тип | самоходна гаубица |
| опитен образец | 1969 г. |
| на въоръжение от | 1971 г. |
| на въоръжение в | над 25 страни |
| дължина | 7,26 м |
| ширина | 2,85 м |
| височина | 2,725 м |
| тегло | 15,7 т |
| окачване | торсионно |
| макс. скорост | 61,5 км/ч (по шосе) 30 км/ч (прес. терен) |
| запас от ход | 500 км (по шосе) {{{запас от ход по пресечен терен}}} км (прес. терен) |
| широчина на ров | м |
| вертикално препятствие | м |
| основно въоръжение | 122-мм гаубица 2А18 (40 сн.) |
| допълнително въоръжение | няма |
| броня | 20 мм |
| силова установка | дизелов 300 к.с. (220 kW) |
| екипаж | 4 души |
2С1 Гвоздика (на български: карамфил) е съветска самоходна артилерийска гаубица. Разработена е върху каросерията на МТ-ЛБ и има амфибийни способности.
Съдържание |
История и дизайн [редактиране]
Работата върху новата гаубица започва през 1967 и първият прототип 2С1 е създаден през 1969. Приета е на въоръжение през 1971, но активното серийно производство започва година по-късно. За пръв път е забелязана публично на полски военен парад през 1974. Оттам идва и американското ѝ название М1974.
2С1 прилича много на ПТ-76, но е създадена на базата на МТ-ЛБ. Оръдието се базира на гаубицата Д-30. Машината има ЯХБЗ и е снабдена с прибори за инфрачервено виждане. Гвоздика е широко разпространена и до днес и формира значителна част от артилерийското въоръжение на много страни. Обикновено една танкова дивизия разполага с 36 установки, а една моторизирана пехотна дивизия - със 72. Най-масовите оператори на 2С1 са Русия, България, Украйна, Полша и Сирия.
Варианти [редактиране]
България [редактиране]
- БМП-23 - бойна машина на пехотата с шаси на 2С1 и купол, подобен на този на БМП-2 с 23-мм оръдие. Допълнителното въоръжение включва 2 ПТУР 9К11 Малютка и една картечница ПКТ с калибър 7,62 мм. Снабдена е с по-мощен двигател с 315 к.с. Екипажът е намален до 3 души, но има възможност за превоз на още 7. Запасът от ход е увеличен на 600 км. Приет на въоръжение през 1985.[1]
- БМП-23Д - подобрена версия с нови ПТУР 9К111 и димни гранатомети.
- БРМ-23 - разузнавателен вариант, прототипен модел.
- БМП-30 - модифицирана БМП-23 с купол, директно взет от БМП-2. Произведени бройки - 10.
Иран [редактиране]
- Раад-1 - ирански вариант с каросерия на Бораг.
Полша [редактиране]
- 2С1М - полски вариант с подобрен амфибиен комплект.
Румъния [редактиране]
- Модел 89 - румънски вариант с шаси на МЛИ-84.
СССР [редактиране]
- МТ-ЛБу - МТ-ЛБ с шаси и двигател на 2С1.
- УР-77 Метеорит - минипочистваща машина със суперконструкция вместо купол. Суперконструкцията има две рампи за изстрелване ракети, които изтеглят дълги маркучи. След като ракетите се приземят, маркучите се взривяват и всички мини в посочения район експлодират в резултат на това.
- РХМ Кашалот - машина за химическо и биологично разузнаване с оборудване за засичане на замърсявания, аларми и маркировъчни апарати. Купол на МТ-ЛБ.
- РХМ-К - команден вариант на РХМ с комуникационна апаратура, но без сензори за замърсяване.
Судан [редактиране]
- Абу Фатма - строен по лиценз 2С1 в Судан.
Допълнителни характеристики [редактиране]
| Калибър, мм | 122 |
| Ъгъл на обстрела, градуси | |
| Хоризонтален | 360 |
| Вертикален | -3....+70 |
| Максимална далекобойност, м | 15 200 |
| Снаряди | 40 |
| осколъчно-фугасни | 35 |
| кумулативни | 5 |
| Маса на боеприпасите, кг | |
| осколъчно-фугасни | 21,7 |
| кумулативни | 18,2 |
| Скорострелност (изстр./мин) | 4 - 5 |
| Време за привеждане в боен режим и обратно, мин | макс. 2 |
| Екипаж | 4 |
| Маса при пълно бойно снаряжение, кг | 15 700±2% |
| Габаритни размери, мм | |
| дължина | 7 260±50 |
| ширина | 2 850±30 |
| височина | 2 725±50 |
| Максимална скорост във вода, км/ч | 4,5 |
| Начална скорост на боеприпаса, м/с | 685 |
| Максимална дължина на откат, мм | 600 |
Оператори [редактиране]
Абхазия
Азербайджан - 15
Алжир - 145
Ангола
Армения - 10
Беларус - 246
Босна и Херцеговина - 14
България - 500+
Виетнам
Грузия - 85
Етиопия
Зимбабве - 12
Ирак
Иран
Йемен
Казахстан - 10
Куба
Либия - 130
Пешмерга (кюрдистански опълчения)
Полша - 533
Румъния - 48
Русия - 1 725
Сирия - 400
Словакия - 49
Словения - 8, в резерв
Сърбия - 72
Узбекистан
Украйна - 638
Унгария
Уругвай - 12
Финландия - 72
Хърватия - 8
Източници [редактиране]
Вижте също [редактиране]
| Съветски и пост-съветски бронирани бойни машини след края на Втората световна война | ||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||||
| Списък с бронирани бойни машини по страна | ||||||||||||||||||||||||