Реактивна система за залпов огън БМ-24

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
МТ-ЛБ
BM 24 TBiU 7 2.jpg
Полски БМ-24 на военен парад.
Националност Flag of the Soviet Union.svg СССР
Тип реактивна система за залпов огън
История на производство и служба
На въоръжение 1955 г. - до днес

240 мм реактивната система за залпов огън БМ-24 (РСЗО БМ-24) е въведена на въоръжение в Съветската армия през 1955 г. Създадена е от СКБ МОП под ръководството на В. П. Бармин.

История[редактиране | edit source]

След края на Втората световна война съветското правителство издава директива до Конструкторско бюро N 2 (КБ-2) за модернизация на реактивните снаряди от времето на войната — М-13 и М-31. Същевременно започва и изучаването на пленените по време на войната германски реактивни снаряди, като най-голямо внимание е обърнато на 210 мм турбореактивен снаряд 21sm Wgr.42. Германският снаряд има 2 пъти по-голяма далекобойност от М-31 и по-голяма точност. Руските конструктори достигат до заключението, че е нецелесъобразно по-нататъшната модернизация на руските реактивни снаряди М-13 и М-31 и през есента на 1946 г. КБ-2 прави предложение за създаването на изцяло нов 210 мм турбореактивен снаряд на базата на германския 21sm Wgr.42. Първоначално на снаряда е дадено името РФС-210 (реактивен фугасен снаряд 210 мм), но по-късно то е променено на ТРС-24 (турбореактивен снаряд - 24). За разлика от снарядите с традиционни стабилизатори, турбореактивните снаряди имат едно много важно предимство — малки габарити. Така върху едно и също шаси мога да се компановат повече направляващи, поради липсата на стабилизатор.

Първите изпитания са проведени на Софринския полигон през 1947 г., но те показват ниска точност на попадението и незадоволителна работа на двигателя. Снарядът е върнат за доработка.

През 1949 г. са проведени повторни изпитания, които преминават отлично и снарядът е приет на въоръжение под индекса М-24Ф като основен за създадената с тази цел БМ-24. Едновременно е приет на въоръжение и втори снаряд, с химическа бойна глава - МС-24. Първоначално разработеният за БМ-24 снаряд М-24Ф е имал калибър 240,6 мм и дължина 1226 мм. Далечината на полета е достигала 7 000 м. при маса на снаряда 112 кг. По-късно е разработен снаряд М-24ФУД с далечина на полета 10 680 м, като това е постигната с намаляване на бойната част и увеличаване на горивото. Въпреки въвеждането на новия снаряд, според съветските военни специалисти, е необходимо повишаване на далекобойността без намаляване на количеството ВВ в бойната част, поради намаляване поразяващата ефективност на снарядите.

В средата на 50-те години на въоръжение е въведен нов снаряд - МД-24Ф, имащ далекобойност 17 000 м. Подобряването на далекобойността е постигнато с увеличаването на дължината на ракетата на 428 мм и удвояване количеството на ракетното гориво.

Бойната машина 24 (БМ-24) е конструирана от СКБ МОП под ръководствотона В. П. Бармин. В качество на шаси е използван автомобилът с висока проходимост ЗИЛ-151.

Предназначение[редактиране | edit source]

Реактивната систем за залпов огън БМ-24 е предназначена за: 1. подавяне и разрушаване на укрепени райони и опорни пунктове на противника; 2. унищожаване и подавяне на артилерийски и минохвъргачни батареи; 3. унищожаване на живата сила и бойната техника на противника в районите за съсредоточаване.

Организационно БМ-24 е била организирана в бригади или полкове на корпусно подчинение. В състава на стрелковия или механизирания корпус е имало на въоръжение 54 бр. БМ-24.

Устройство[редактиране | edit source]

РСЗО БМ-24 има 12 направляващи тип "каркас", монтирани на въртяща се рама. Поворотният механизъм е от червячен тип, а подемният от винтов. Приводите и на двата механизма са ръчни. Уравновесяващият механизъм е пружинен, тласкащ.

Двигателят е карбураторен с мощност 95 к.с. Запас от ход по шосе - 600 км. Кабината и горивните резервоари имат лека защита за предпазване от изгорелите ракетни газове при стрелба. В задната част на шасито са монтирани два винтови упорника, осигуряващи разтоварване на ресорите и устойчивост на машината при стрелба.

Зареждането на машината е ръчно, с помощта на специален лост и специални ловители.

Модификации[редактиране | edit source]

  • РСЗО БМ-24Т - използвано е шаси от верижен артилериййски влекач АТ-С. На въоръжение в танковите корпуси на Съветската армия. По-скъпа за обслужване, с по-ниска скорост и ниско н иво на моторесурса. Запас от ход по пресечена местност - 300 км.

ТТДанни на 240 мм РСЗО БМ-24 и БМ-24Т

ТТДанни/Бойна машина БМ-24 БМ-24Т
Базова машина ЗИЛ-151 АТ-С
Далекобойност, м 10600 10600
Екипаж 5 5
Брой направляващи 12 12
Дължина на направляващите, мм 2000 1400
Вертикален ъгъл на насочване, гр. от +10° до +50° от +10° до +50°
Хоризонтален ъгъл на насочване, гр. 140° 180°
Дължина на системата, мм 6930 5970
Ширина на системата (бойно положение), мм 2650 2435
Ширина на системата (походно положение), мм 2320 2435
Височина на системата (бойно положение), мм 2800 3000
Височина на системата (походно положение), мм 3510 н.д.
Тегло на артил. част, кг 1420 2870
Общо тегло, кг 8910 16100
Време за пълен залп, с 6-8 6-8
Време за преминаване в бойно положение, мин 4,5-6 4,5-6
Време за зареждане, мин 3-4 3-4
Максимална скорост, км/ч 55 35
Дълбочина на преодоляване на брод, мм 750 1000

Видове боеприпаси[редактиране | edit source]

  • М-24Ф - турбореактивен фугасен снаряд (рус. турбореактивний фугасний снаряд).
  • М-25ФУД - турбореактивен фугасен снаряд с увеличена далекобойност (рус. турбореактивний фугасний снаряд увеличенной дальности).
  • МД-24Ф - далекобоен турбореактивен фугасен заряд (рус. далекобойний турбореактивний фугасний снаряд).
  • МС-24 - турбореактивен химически снаряд (рус. турбореактивний химический снаряд).
  • МС-24УД - турбореактивен химически снаряд с увеличена далекобойност (рус. турбореактивний химический снаряд увеличенной дальности).

ТТДанни на 240 мм турбореактивни снаряди използвани от РСЗО БМ-24 и БМ-24Т

ТТДанни/Снаряд М-24Ф М-24ФУД МД-24Ф МС-24 МС-24УД
Калибър, мм 240,6 240,6 240,6 240,6 240,6
Индекс на ГАУ 1 Ф-961 Ф-961У 3Ф1 н.д н.д.
Балистичен индекс ТС-59 ТС-64 н.д н.д. н.д
Тип на взривателя В-25/В-25М В-25/В-25М В-25/В-25М В-25/В-25М В-25/В-25М
Дължина, мм 1124 1245 1684 1240 1240
Тегло на снаряда, кг 112,25 109 155 109 109
Тегло на бойната част, кг 60,8 46,5 48,4 н.д. н.д.
Тегло на ВВ, кг 27,4 18,4 19,8 н.д. н.д.
Време за работа на двигателя, с 1-0,5 2,2-0.9 4,9-2.3 1-0,5 4,9-2.3
Тяга на двигателя, кг 6604 6604 4049 6604 4049
Дулна скорост, м 30-45 27-37 н.д. н.д. н.д.
Активен участък на полета, м 90 230-350 н.д. н.д. н.д.
Дължина на полета (максимална таблична), м 6 575 10 600 17 500 6 500 16 000
Макс. честота на въртене, об/мин 7 000 9 5000 15 000 7 000 15 000
Отколонение по далечина 1/100 1/90 1/70 1/100 1/70
Отклонение по ъгъл 1/150 1/200 1/185 1/150 1/200

1 ГАУ — Главно Артилерийско Управление на Съветската армия.

Съветски и пост-съветски бронирани бойни машини след края на Втората световна война
Списък с бронирани бойни машини по страна