Бор (елемент)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бор.

5 берилийборвъглерод
-

B

Al
Външен вид
Черно-кафяв Черно-кафяв
Общи данни
Име, символ, № бор, B, 5
Химическа серия Металоид
Група, период, блок 13, 2, p
Свойства на атома
Атомна маса 10,811 u
Атомен радиус 90 pm
Ковалентен радиус 84 pm
Радиус на ван дер Ваалс 192 pm
Електронна конфигурация [He] 2s2 2p1
e- на енергийно ниво 2, 3
Оксидационни с-ния (оксид) 4, 3, 2, 1 (умерено киселинен)
Физични свойства
Агрегатно състояние Твърдо вещество
Плътност kg/m³
Температура на топене 2349 K (2076 °C)
Температура на кипене 4200 K (3927 °C)
Специф. топлина на топене 50,2 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 480 kJ/mol
Скорост на звука 16 200 m/s при 293,15 K
Други
Електроотрицателност 2,04 (скала на Полинг)
Специф. ел. съпротивление 1012 Ω.mm²/m
Топлопроводимост 27,4 W/(m·K)
Йонизационен потенциал 800,6 kJ/mol

Веществото бор означаван със символа B е името на химичен елемент от металоидната група с атомен номер 5 и атомна маса 10,811.Температурата му на топене е 2079оС ,а на кипене 4000оС.Той е също и едно от най-твърдите вещества. Изолиран е през 1808 г. от Жозеф-Луи Гей-Люсак и Луи Тенар, но те постигат само 50% чистота и го считат за съединение. Едва през 1824 г. Йонс Берцелиус го разпознава като елемент.

При добавяне в кристалната структура на полупроводник предизвиква недостиг на електрони и т.нар. дупчеста проводимост.

Борът е много активен и се среща само в съединено състояние. В земната кора той се съдържа в малки количества. Влиза в състава на някои силикатни минерали. Съдържа се и в някои горещи минерални води. Във вулканичните местности, в кратерите на вулканите, фумаролите и горещите извори са се образували и чисти боро-съдържащи минерали.Турция притежава 70% от резервите на бор в света. Находища на борни минерали има в Италия, Мала Азия, Тибет, Калифорния и др.

Навярно още римляните, бродейки в областите Тоскана, са намирали късове боракс - бяло трошливо вещество, което се разтваря във вода, а при нагряване се стопява в безцветна течност, която започва да се пени, а след като се охлади застива в стъкловидна маса. Известно е обаче, че в курса по химия на Н. Льомери от 1768 г. има таблица на химически символи и там е даден и символа на боракса.

Да получат неоткрития елемент, който се съдържа в боракса, се заели няколко учени - Ж. Л. Гей-Люсак и Л. Ж. Тенар във Франция и Х. Дейви в Англия. Френските учени получили бора (1808) чрез редукция на борна киселина с калий, а Дейви приложил разработения от него електрохимичен метод и при електролиза на стопена борна киселина получил на анода кафяво-черно кристално вещество - бор.

Най-забележителното съединение на бора с въглерода е тетраборният карбид. Това е най-твърдото изкуствено получено вещество на Земята. По-твърд е от диаманта и го драска, затова се използва за шлифоване на диаманти и като режещ и абразивен материал.

Борът е важен микроелемент, който регулира протичането на редица биохимични процеси в растителните и в животинските организми. Той е открит в яйчния жълтък и в млякото. Засега ролята на бора все още не е добре изяснена, но е известно, че той влияе върху правилното развитие и растежа на растенията. Предполага се, че борните съединения са свързани с действията на определени ферменти, но все още механизмите и процесите остават неизяснени. Установено е, че при недеостиг на бор в почвата грахът, цвеклото, люцерната, ленът, тютюнът и други не могат да дават плод и загиват.