Бор (елемент)

Вижте пояснителната страница за други значения на Бор.

---

5 берилий ← бор → въглерод - ↑ B ↓ Al Периодична система
Външен вид
Черно-кафяв
Общи данни
Име, символ, №	бор, B, 5
Химическа серия	Металоид
Група, период, блок	13, 2, p
Свойства на атома
Атомна маса	10,811 u
Атомен радиус	90 pm
Ковалентен радиус	84 pm
Радиус на ван дер Ваалс	192 pm
Електронна конфигурация	[He] 2s2 2p1
e- на енергийно ниво	2, 3
Оксидационни с-ния (оксид)	4, 3, 2, 1 (умерено киселинен)
Физични свойства
Агрегатно състояние	Твърдо вещество
Плътност	kg/m³
Температура на топене	2349 K (2076 °C)
Температура на кипене	4200 K (3927 °C)
Специф. топлина на топене	50,2 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение	480 kJ/mol
Скорост на звука	16 200 m/s при 293,15 K
Други
Електроотрицателност	2,04 (скала на Полинг)
Специф. ел. съпротивление	1012 Ω.mm²/m
Топлопроводимост	27,4 W/(m·K)
Йонизационен потенциал	800,6 kJ/mol

Веществото бор означаван със символа B е името на химичен елемент от металоидната група с атомен номер 5 и атомна маса 10,811.Температурата му на топене е 2079^оС ,а на кипене 4000^оС.Той е също и едно от най-твърдите вещества. Изолиран е през 1808 г. от Жозеф-Луи Гей-Люсак и Луи Тенар, но те постигат само 50% чистота и го считат за съединение. Едва през 1824 г. Йонс Берцелиус го разпознава като елемент.

При добавяне в кристалната структура на полупроводник предизвиква недостиг на електрони и т.нар. дупчеста проводимост.

Борът е много активен и се среща само в съединено състояние. В земната кора той се съдържа в малки количества. Влиза в състава на някои силикатни минерали. Съдържа се и в някои горещи минерални води. Във вулканичните местности, в кратерите на вулканите, фумаролите и горещите извори са се образували и чисти боро-съдържащи минерали.Турция притежава 70% от резервите на бор в света. Находища на борни минерали има в Италия, Мала Азия, Тибет, Калифорния и др.

Навярно още римляните, бродейки в областите Тоскана, са намирали късове боракс - бяло трошливо вещество, което се разтваря във вода, а при нагряване се стопява в безцветна течност, която започва да се пени, а след като се охлади застива в стъкловидна маса. Известно е обаче, че в курса по химия на Н. Льомери от 1768 г. има таблица на химически символи и там е даден и символа на боракса.

Да получат неоткрития елемент, който се съдържа в боракса, се заели няколко учени - Ж. Л. Гей-Люсак и Л. Ж. Тенар във Франция и Х. Дейви в Англия. Френските учени получили бора (1808) чрез редукция на борна киселина с калий, а Дейви приложил разработения от него електрохимичен метод и при електролиза на стопена борна киселина получил на анода кафяво-черно кристално вещество - бор.

Най-забележителното съединение на бора с въглерода е тетраборният карбид. Това е най-твърдото изкуствено получено вещество на Земята. По-твърд е от диаманта и го драска, затова се използва за шлифоване на диаманти и като режещ и абразивен материал.

Борът е важен микроелемент, който регулира протичането на редица биохимични процеси в растителните и в животинските организми. Той е открит в яйчния жълтък и в млякото. Засега ролята на бора все още не е добре изяснена, но е известно, че той влияе върху правилното развитие и растежа на растенията. Предполага се, че борните съединения са свързани с действията на определени ферменти, но все още механизмите и процесите остават неизяснени. Установено е, че при недеостиг на бор в почвата грахът, цвеклото, люцерната, ленът, тютюнът и други не могат да дават плод и загиват.