Осмий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
76 РенийОсмийИридий
Ru

Os

Hs
Външен вид
сиво-син метал сиво-син метал
Общи данни
Име, символ, № Осмий, Os, 76
Химическа серия Преходен метал
Група, период, блок 8, 6, d
Свойства на атома
Атомна маса 190,23 u
Атомен радиус (calc) 130 (185) pm
Ковалентен радиус 128 pm
Радиус на ван дер Ваалс - pm
Електронна конфигурация [Xe] 4f14 5d6 6s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 32, 14, 2
Оксидационни с-ния (оксид) 8, 6, 4, 2, -2
(слаба киселина)
Кристална структура Хексагонална
Физични свойства
Агрегатно състояние Твърдо вещество
Плътност 22610 kg/m³
Температура на топене 3306 K ( °C)
Температура на кипене 5285 K ( °C)
Моларен обем 8,42×10-6 m³/mol
Специф. топлина на топене 31,8 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 627,6 kJ/mol
Скорост на звука 4940 m/s при 293,15 K
Други
Електроотрицателност 2,2 (скала на Полинг)
Специф. топлинен капацитет 130 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост 10,9 106 S/m
Топлопроводимост 87,6 W/(m·K)
Йонизационен потенциал 840 kJ/mol

Осмият е химичен елемент от 8Б група, 6 период. Има пореден номер Z=76 и атомна маса 190,23 (средно), температура на топене 3306 K и температура на кипене 5285 K.

Осмият е металът с най-висока плътност на земята. Съдържа се в съвсем малки количества в земната кора. Среща се и под формата на сплави, като например осмиридий.

История[редактиране | edit source]

Осмият е открит през 1803 от Смитсън Тенант и Уйлям Хайд Воластон в Лондон, Англия. Откриването на осмия се преплита с това на платината и други метали от групата на платината . Platinum достигна до Европа като PLATINA ( "малко сребро " ) , среща се за първи път в края на 17 век в сребърните мини в целия департамент Чоко , в Колумбия. Откритието, че този метал не е сплав , но обособен нов елемент , беше публикувано през 1748 . Химиците , които са изучавали платината го разтварят в царска вода (смес от солна и азотна киселини ) за създаване на разтворими соли . В разтвора се наблюдава малко количество тъмен, неразтворим остатък. Джоузеп Луис Пруст предположил, че остатъкът е графит. Редица други учени химици също наблюдавали черният остатък през 1803 г. , но не получили достатъчно материал за по-нататъшни експерименти.

През 1803 , Смитсън Тенант анализира неразтворимият остатък и заключил, че той съдържа нов метал. Той продължава своите изследвания и идентифицира два неоткрити досега елементи в череният остатък- осмий и иридий. Тенант нарича единият от елементите осмий, което на гръцки означава " мирис " , заради  силният неприятен мирис на едно от съединенията, в които се включва - осмиевият тетраоксид.

Находища[редактиране | edit source]

Находищата на Осмий са концентрирани в Русия(Сибир и Урал) , САЩ (Аляска, Калифорния),Колумбия, Канада, Южна Африка , Тасмания и Австралия .Но най-големите количества Осмий са открити по територията на Южна Африка.


Получаване[редактиране | edit source]

Осмий се получава от модернизирана суровина платина чрез калциране на концентрата на въздух при температура от 800-900°C. Така количествено сублимирани изпарения на осмиев тетраоксид (OsO4), което допълнително абсорбира NaOH разтвор. Солта се изолира чрез изпаряване на разтвора-perosmat натрий, който след това се редуцира с водород при 120 ° С и се получава Осмий.

Свойства[редактиране | edit source]

Физични свойства[редактиране | edit source]

Осмият има синьо-сив оттенък и е най-плътният стабилен елемент. Осмият е твърд, но крехък метал, който остава лъскав дори и при много високи температури. Той е с много ниска свиваемост. Твърдостта на осмия е умерено висока. Поради своята твърдост, ниско налягане на парите и много висока точка на топене осмият е труден за обработване метал. Температурата му на топене е 3033 ° С , а температурата на кипене е 5012 ° С .

Химични свойства[редактиране | edit source]

Осмиев прах при нагряване взаимодейства с кислород , халоген, сeлен , телур , фосфорна , азотна и сярна киселини. Реагира бавно с азотна киселина и царска вода , реагира с разтопени основи в присъствието на окислител (нитрат или калиев хлорат) и разтопен натриев пероксид. В съединения проявява състоянието на оксидация на -2 до 8 , от които най-често са на 2 , 3 , 4 и 8.

Изотопи[редактиране | edit source]

Употреба[редактиране | edit source]

Високата твърдост и устойчивост на хим. елемент Осмий позволява да бъде използван в различни сфери:

● Използва се като катализатор за синтез на амоняк и хидрогениране на различни органични съединения.

● Осмиев тетраоксид се използва за откриване на пръстови отпечатъци и в оцветяване на мастна тъкан за оптичния и електронния микроскоп.

● Използва се за производството на лампи с нажежаеми нишки, заедно с волфрам.

● Прилага се за различни военни цели, като част от артилерийски снаряди и ракетни бойни глави.

● Също така се използва в електронното оборудване и ракетните технологии.

● Осмиий се използва при хирургичната процедура синовектомия при пациенти с артрит, засега само в Скандинавия. Това включва прилагане на осмиев тетраоксид (OsO4), което е силно токсично съединение .

● Осмиев тетраоксид се използва за определяне на биологични обекти в електронна микроскопия.

● Сплав от платина ( 90% ) и осмий ( 10% ) се използва при хирургични импланти като пейсмейкъри и при смяна на пулмонална клапа .

● Правят се опити с присъствието на осмий в съединения, които показват противоракова активност ин виво (в животински изследвания). Те показват обещаващо бъдеще за използването на осмиеви съединения в борбата за намиране лекарство против раковите образувания.

Доказване[редактиране | edit source]

Мерки за безопасност[редактиране | edit source]

Съединения[редактиране | edit source]

Осмиев тетраоксид[редактиране | edit source]

Други съединения[редактиране | edit source]

Комплексни съединения[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

В интернет[редактиране | edit source]