Кобалт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
27 ЖелязоКобалтНикел
-

Co

Rh
Външен вид
синьо-сив метал синьо-сив метал
Общи данни
Име, символ, № Кобалт, Co, 27
Химическа серия Преходен метал
Група, период, блок 9, 4, d
Свойства на атома
Атомна маса 58,9332 u
Атомен радиус (calc) 135 (152) pm
Ковалентен радиус 126 pm
Радиус на ван дер Ваалс ... pm
Електронна конфигурация [Ar]3d74s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 15, 2
Оксидационни с-ния (оксид) амфотерни оксиди (2, 3)
Кристална структура хексагонална
Физични свойства
Агрегатно състояние Твърдо вещество
Плътност 8900 kg/m³
Температура на топене 1768 K (1495 °C)
Температура на кипене 3200 K (2927 °C)
Моларен обем 6,67*10-3 m³/mol
Специф. топлина на топене 16,19 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 376,5 kJ/mol
Скорост на звука 4720 m/s при 293,15 K
Други
Електроотрицателност 1,88 (скала на Полинг)
Специф. топлинен капацитет 420 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост 17,2*106 S/m
Топлопроводимост 100 W/(m·K)
Йонизационен потенциал kJ/mol

Кобалт- химичен елемент с атомен номер 27. Той е твърд, блестящ сиво-син метал.

История[редактиране | edit source]

В XV век в Саксония сред богатите на сребро руди често са откривани блестящи като стомана бели или сиви кристали, от които не се е удавало да се стопи метал. Техните примеси в сребърните или медните руди пречели на изливането на тези метали. Най-вероятно това са били съдържащи арсен кобалтови минерали ( напр. кобалтин - CoAsS) или сулфиди на кобалта.

Произход на името[редактиране | edit source]

Наименованието на химичния елемент произлиза от немската дума „Kobold“„дух“, „джудже“.

При нагряване на съдържащи арсен кобалтови минерали се отделя отровен газ - арсенов оксид. Рудата, съдържаща тези минерали, получава от миньорите името на духа коболд. Древните норвежци са приписвали отравянето при леене на сребро на номерата на този зъл дух. Вероятно името на този дух е с един корен с гръцкото „кобалос“„дим“. С тази дума гърците наричали още и лъжците.

През 1735 година шведският минералог Георг Бранд успява да отдели от такъв минерал неизвестен дотогава метал, който той назовава кобалт. Той открива, че именно съединенията на кобалта оцветяват стъклото в син цвят.

Добив[редактиране | edit source]

Кобалтът е относително рядък метал. В най-голяма степен кобалт съдържат никеловите руди.

Първо рудата се обогатява и се получава концентрат, който се обработва със сярна киселина или амоняк за извличане на метала.

Приложение[редактиране | edit source]

Основно кобалтът се изразходва за получаване на сплави, тъй като повишава температурната устойчивост на стоманата. Той също така участва в някои твърдостопяеми сплави за изработването на режещи инструменти.

Особено важни са магнитните сплави на основа на кобалта, от които се изработват ламели за трансформатори и електрически двигатели.

Използването на кобалт при производството на стъкло го оцветяват в синьо.

Кобалтът се използва и за пигмент в някои бои.

Физични свойства[редактиране | edit source]

Кобалтът е твърд метал, съществуващ в две модификации. В диапазона на температурите от стайна до 427°C е в устойчивата α-модификация. В диапазона от 427°C до температурата на топене (1495°C) - устойчива β-модификация. Кобалтът е феромагнетик с точка на Кюри 1121°C.

Тънкият слой окис му придава жълтеникав оттенък.

Химични свойства[редактиране | edit source]