Актиний
|
|||||
| Външен вид | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| сребристо бял | |||||
| Общи данни | |||||
| Име, символ, № | актиний, Ac, 89 | ||||
| Химическа серия | Актинид | ||||
| Група, период, блок | -, 7, f | ||||
| Свойства на атома | |||||
| Атомна маса | 227,0278 u | ||||
| Атомен радиус | 195 pm | ||||
| Ковалентен радиус | pm | ||||
| Радиус на ван дер Ваалс | pm | ||||
| Електронна конфигурация | [Rn]6d17s2 | ||||
| e- на енергийно ниво | 2,8,18,32,18,9,2 | ||||
| Оксидационни с-ния (оксид) | 3 (неутрален) | ||||
| Кристална структура | кубично стеноцентрирана | ||||
| Физични свойства | |||||
| Агрегатно състояние | Твърдо вещестов | ||||
| Плътност | 10 070 kg/m³ | ||||
| Температура на топене | 1323 K (1050 °C) | ||||
| Температура на кипене | 3473 K (3200 °C) | ||||
| Моларен обем | 22.55х10-6 m³/mol | ||||
| Специф. топлина на топене | 14,2 kJ/mol | ||||
| Специф. топлина на изпарение | 293 kJ/mol | ||||
| Скорост на звука | m/s при K | ||||
| Други | |||||
| Електроотрицателност | 1,1 (скала на Полинг) | ||||
| Специф. топлинен капацитет | 27,2 J/(kg·K) | ||||
| Топлопроводимост | 12 W/(m·K) | ||||
| Йонизационен потенциал | kJ/mol | ||||
Актиний (латинизирано от гръцки ακτίνα, "лъч") е радиоактивен химичен елемент с атомен номер 89 и символ Ac. Елементът е метал. Името му носи група от 14 елемента, наречена актиниди.
Съдържание |
История [редактиране]
Актиний е открит през 1899 от френския химик Андре-Луи Дебърне, който го е изолирал от пех-бленда и първоначално описва сравнения с титан или торий. Фридрих Гизел го открива независимо през 1902 год., като описва прилики с лантан; през 1904 го нарича "еманий". След сравняване на субстанциите през 1904 наименованието на Дебърне получава предимство, защото той го е открил пръв.
Историята на откриването е описана като спорна в публикации от 1971 и по-късно от 2000. Те показват, че публикациите от 1904 от една страна и тези от 1899 и 1900 от друга, съдържат противоречия.
Добиване и получаване [редактиране]
Тъй като в урановите руди се съдържа минимално количество актиний, този източник не играе роля при добиването му. Технически актиний се получава чрез облъчване с неутрони на радий Ra226 в ядрени реактори.
Чрез бърз разпад досега са произведени само незначителни количества. Първото изкусвено получаване е извършено в Аргон Нешънал Лаборатори Чикаго.
Свойства [редактиране]
Металът е сребърнобял, блестящ и относително пластичен. Той е бързореагиращ и взаимодейства с въздух и вода. Актиниевият Ac(III) йон е безцветен. Химическите му характеристики са подобни на лантан. Във всичките десет познати съединения актиний е тривалентен.
Изотопи [редактиране]
Известни са 26 изотопа, от които само два се срещат в природата. Най-дълго живеещият изотоп Ac227 (Период на полуразпад 21,773 год.) е алфа и бета излъчвател. Той е Продукт на разпада на уран235 и се намира в малки количества в урановите руди. От тях се извличат известни количества актиний Ac227 за да могат да се изследват свойствата на елемента.
| Изотоп | Честота | Период на полуразпад |
Тип разпад |
Енергия на разпада МeV |
Продукт на разпада |
|---|---|---|---|---|---|
| Ac224 | синт. | 2,9 ч. | ε | 1,403 | Ra224 |
| α | 9,100 | Fr220 | |||
| β- | 0,232 | Th224 | |||
| Ac225 | синт. | 10 дни | α | 5,935 | Fr221 |
| Ac226 | синт. | 29,4 ч. | ε | 1,116 | Ra226 |
| α | 5,536 | Fr222 | |||
| β- | 0,640 | Th226 | |||
| Ac227 | 100% | 21,773 г. | α | 5,536 | Fr223 |
| β- | 0,045 | Th227 | |||
| Ac228 | Радио нуклид |
6,15 ч | β- | 2,127 | Th228 |
Употреба [редактиране]
Актиний се използва за производство на неутрони, които се използват при радиоактивационни анализи. Допълнително се използва за термойонни енергиини преобразувания.
Актиний Ac227 се разпада по два начина: заедно с по-голямата част, която чрез емисии на бета частици преминава в торий227, около 1% се разпада чрез алфа емисии до Fr223. Това се използва като източник на кратко живеещия франций223. Последният може да се отдели и да се изследва.
Външни препратки [редактиране]
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| H | He | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Li | Be | B | C | N | O | F | Ne | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Na | Mg | Al | Si | P | S | Cl | Ar | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| K | Ca | Sc | Ti | V | Cr | Mn | Fe | Co | Ni | Cu | Zn | Ga | Ge | As | Se | Br | Kr | ||||||||||||||||||||||||
| Rb | Sr | Y | Zr | Nb | Mo | Tc | Ru | Rh | Pd | Ag | Cd | In | Sn | Sb | Te | I | Xe | ||||||||||||||||||||||||
| Cs | Ba | La | Ce | Pr | Nd | Pm | Sm | Eu | Gd | Tb | Dy | Ho | Er | Tm | Yb | Lu | Hf | Ta | W | Re | Os | Ir | Pt | Au | Hg | Tl | Pb | Bi | Po | At | Rn | ||||||||||
| Fr | Ra | Ac | Th | Pa | U | Np | Pu | Am | Cm | Bk | Cf | Es | Fm | Md | No | Lr | Rf | Db | Sg | Bh | Hs | Mt | Ds | Rg | Cn | Uut | Uuq | Uup | Uuh | Uus | Uuo | ||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Actinium“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
![\mathrm{^{226}_{\ 88}Ra\ +\ ^{1}_{0}n\ \longrightarrow \ ^{227}_{\ 88}Ra\ \xrightarrow[42,2 \ min]{\beta^-} \ ^{227}_{\ 89}Ac}](http://upload.wikimedia.org/math/b/1/7/b17fbe145ada9ec5e8e97116ed36338d.png)