Актиний

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
89 радийактинийторий
La

Ac

Външен вид
сребристо бял
Общи данни
Име, символ, № актиний, Ac, 89
Химическа серия Актинид
Група, период, блок -, 7, f
Свойства на атома
Атомна маса 227,0278 u
Атомен радиус 195 pm
Ковалентен радиус pm
Радиус на ван дер Ваалс pm
Електронна конфигурация [Rn]6d17s2
e- на енергийно ниво 2,8,18,32,18,9,2
Оксидационни с-ния (оксид) 3 (неутрален)
Кристална структура кубично стеноцентрирана
Физични свойства
Агрегатно състояние Твърдо вещестов
Плътност 10 070 kg/m³
Температура на топене 1323 K (1050 °C)
Температура на кипене 3473 K (3200 °C)
Моларен обем 22.55х10-6 m³/mol
Специф. топлина на топене 14,2 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 293 kJ/mol
Скорост на звука m/s при K
Други
Електроотрицателност 1,1 (скала на Полинг)
Специф. топлинен капацитет 27,2 J/(kg·K)
Топлопроводимост 12 W/(m·K)
Йонизационен потенциал kJ/mol

Актиний (латинизирано от гръцки ακτίνα, "лъч") е радиоактивен химичен елемент с атомен номер 89 и символ Ac. Елементът е метал. Името му носи група от 14 елемента, наречена актиниди.

История[редактиране | edit source]

Актиний е открит през 1899 от френския химик Андре-Луи Дебърне, който го е изолирал от пех-бленда и първоначално описва сравнения с титан или торий. Фридрих Гизел го открива независимо през 1902 год., като описва прилики с лантан; през 1904 го нарича "еманий". След сравняване на субстанциите през 1904 наименованието на Дебърне получава предимство, защото той го е открил пръв.

Историята на откриването е описана като спорна в публикации от 1971 и по-късно от 2000. Те показват, че публикациите от 1904 от една страна и тези от 1899 и 1900 от друга, съдържат противоречия.

Добиване и получаване[редактиране | edit source]

Тъй като в урановите руди се съдържа минимално количество актиний, този източник не играе роля при добиването му. Технически актиний се получава чрез облъчване с неутрони на радий Ra226 в ядрени реактори.

\mathrm{^{226}_{\ 88}Ra\ +\ ^{1}_{0}n\ \longrightarrow \ ^{227}_{\ 88}Ra\ \xrightarrow[42,2 \ min]{\beta^-} \ ^{227}_{\ 89}Ac}

Чрез бърз разпад досега са произведени само незначителни количества. Първото изкусвено получаване е извършено в Аргон Нешънал Лаборатори Чикаго.

Свойства[редактиране | edit source]

Металът е сребърнобял, блестящ и относително пластичен. Той е бързореагиращ и взаимодейства с въздух и вода. Актиниевият Ac(III) йон е безцветен. Химическите му характеристики са подобни на лантан. Във всичките десет познати съединения актиний е тривалентен. Открит е нов актиниев йон - Ac(I), който е по-слаб окислител.

Съединения[редактиране | edit source]

Изотопи[редактиране | edit source]

Известни са 26 изотопа, от които само два се срещат в природата. Най-дълго живеещият изотоп Ac227 (Период на полуразпад 21,773 год.) е алфа и бета излъчвател. Той е Продукт на разпада на уран235 и се намира в малки количества в урановите руди. От тях се извличат известни количества актиний Ac227 за да могат да се изследват свойствата на елемента.

Изотопи
Изотоп Честота Период на
полуразпад
Тип
разпад
Енергия на
разпада
МeV
Продукт
на разпада
Ac224 синт. 2,9 ч. ε 1,403 Ra224
α 9,100 Fr220
β- 0,232 Th224
Ac225 синт. 10 дни α 5,935 Fr221
Ac226 синт. 29,4 ч. ε 1,116 Ra226
α 5,536 Fr222
β- 0,640 Th226
Ac227 100% 21,773 г. α 5,536 Fr223
β- 0,045 Th227
Ac228 Радио
нуклид
6,15 ч β- 2,127 Th228

Употреба[редактиране | edit source]

Актиний се използва за производство на неутрони, които се използват при радиоактивационни анализи. Допълнително се използва за термойонни енергиини преобразувания.

Актиний Ac227 се разпада по два начина: заедно с по-голямата част, която чрез емисии на бета частици преминава в торий227, около 1% се разпада чрез алфа емисии до Fr223. Това се използва като източник на кратко живеещия франций223. Последният може да се отдели и да се изследва.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Webelements.com Актиний

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Actinium“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.