Битка за Гърция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битката за Гърция
[[Battle of Greece - 1941.png|300px]]
Атаката на Нацистка Германия срещу Гърция
Период 6–30 Април 1941
Място Гърция
Резултат Решаваща победа на страните от Тристранния пакт, окупация на континентална Гърция
Воюващи страни
Тристраннен пакт:
Flag of German Reich (1935–1945).svg Германия
Flag of Italy (1861-1946).svg Италия
Flag of Albania (1939-1943).svg Албания
Съюзниците:
State Flag of Greece (1863-1924 and 1935-1970).svg Гърция
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Flag of Australia.svg Австралия
Flag of New Zealand.svg Нова Зеландия
Командири
Flag of German Reich (1935–1945).svg Вилхелм Лист
Flag of German Reich (1935–1945).svg Максимилиан вон Вейч?
Flag of Italy (1861-1946).svg Емилио Гиглиоли
State Flag of Greece (1863-1924 and 1935-1970).svg Александър Папагос
Flag of the United Kingdom.svg Хенри Мейтланд Уилсън
Flag of Australia.svg Томас Бламей
Flag of New Zealand.svg Бърнард Фрайбърг
Сили
Германия:
680,000 войници
1,200 танка
700 самолета
Италия:
565,000 войници
463 самолета
163 танка
Общо: 1,245,000 войници
Гърция:
430,000 войници
20 танка
Великобритания:
62,612 войници
100 танка
200–300 самолета
Жертви и загуби
Италия:
13,755 убити,
63,142 ранени,
25,067 изчезнали
Германия:
1,099 убити,
3,752 ранени,
385 изчезнали
Гърция:
13,325 убити,
62,663 ранени,
1,290 изчезнали
Великобритания:
903 убити,
1,250 ранени,
13,958 пленени

Битката за Гърция е поредица от военни действия срещу тази държава до капитулирането ѝ по време на Втората световна война. Битката се е състояла между съюзническите сили на Гърция и Британската общност и противостоящите Италия, Германия и с подкрепата на България, като част от тройният съюз. Започва с Итало-гръцката война с нахлуването на италианските войски в Гърция на 28 октомври 1940. След няколко седмици италианците са изгонени от Гърция и гръцките сили напредват и превземат голяма част от Южна Албания. През март 1941 година основната италианска контраатака се проваля, и Германия е била принудена да се притече на помощ на съюзниците. Немската инвазия в Гърция, известна с кодовото име Операция Марита (на немски: Unternehmen Marita), е част от Втората световна война, която се провежда в континенталната част на Гърция и южната част на Албания. Немските военни действия започват на 6 април 1941 г. с навлизането на немските войски в Гърция през България. Комбинираните сили на Гърция и на Британската общност водят ожесточени битки, но най-накрая гръцките и британските войски са победени. Атина падна на 27 април. Въпреки това, британците успяват да евакуират около 50 000 войници. Гръцките кампания завършва с бърза немска победа с падането на Каламата в Пелопонес.

Итало-гръцка война[редактиране | редактиране на кода]

С избухването на Втората световна война министър-председателя на Гърция Йоанис Метаксас се опита да запази политическа неутралност. Въпреки това, Гърция е под нарастващ натиск от Италия. През септември 1940 г.италианските войски навлизат в Либия и Египет. За да води успешни военни действия в северна Африка и подобри стратагическото си положение в Средиземно море, Мусолини решава да установи контрол над територията на Гърция. На 15 октомври 1940 година Мусолини и неговите съветници решават да нападнат Гърция. В ранните часове на 28 октомври посланикът на Италия Емануел Граци (Grazzi) в Атина представя ултиматум на Метаксас, като изискват в рамките на три часа свободното преминаване на италианските войски и окупирането на неуточнени важни стратегически точки в рамките на гръцката територия. Метаксас отхвърля ултиматума, но дори и преди изтичането на времето италиански войски нахлуват в Гърция. Основната атака се провежда в Пинд планина, близо до град Йоанина и първоначално отбеляза добър напредък. Италианците пресичат реката Таями, но тяхната атака е спряна от гръцките сили, след което са изгонени обратно към Албания. В рамките на три седмици, гръцката територия е освободена от италианските войски, и в движение са успешни и гръцки контраатаки. Някои градове в Южна Албания са заети от гръцки сили, но нито промяна в командването на италианските сили, нито пристигането на значителни военни подкрепления на помощ са в състояние да се промени положението.

След седмици на безплодни зимни боеве, италианците започват големи контраатаки на 9 март 1941 г., които въпреки превъзходството на италианските въоръжени сили, не успяват. След седмица на конфликт и загуба на 12 000 войници, италианската армия се подготвя за контраатака от Албания дванадесет дни по-късно. Модерни анализатори смятат, че италианската кампания завършва неуспешно, защото Мусолини и генералите му вкарват първоначално в бойните действия малки военни сили (един експедиционен корпус от 55 000 човека), не успяват да създадат стратегия за началото на бойните действия през есента и започнат атаката без предимство на изненадатата и без помощта на българите. Дори основна подготовка и предпазни мерки от италианската страна не са били взети, като например зимни дрехи за войниците и други препоръки на военните специалисти от италианската войска.

Решение на Хитлер да атакува Гърция и помощ на британците[редактиране | редактиране на кода]

Приемането на британски войски на гръцките острови променя стратегически обстановката на Балканите. Контролът в Средиземно море е неизгоден за Германия. Хитлер на 4 ноември 1940, четири дни след като британците се настаняват в Крит и Лемнос, заповядал на общия състав на армията да се подготвят за инвазия на Северна Гърция през Румъния и България. Плановете му за тази кампания са включени в основната схема, насочени към лишаване на британците от базите си в Средиземно море. На 12 ноември на немските въоръжените сили се издава Директива № 18, в която са планирани едновременни операции срещу Гибралтар и Гърция за януари 1941 г. Въпреки това, през декември 1940, немските планове в Средиземно море претърпяват значителна ревизия, когато в Испания генерал Франко отхвърля проекта за нападение срещу Гибралтар. Следователно, офанзивата на Германия в Южна Европа се ограничава до кампанията срещу Гърция. Въоръжените сили издават директива № 20 на 13 декември 1940. Документът очертава гръцка кампания под кодовото наименование Операция "Марита ", с която да се извърши немска окупация на северните гръцки брегове на Егейско море до месец март 1941. Той също така планира и изземване на цялата гръцка континенталната територия, ако това се наложи. По време на набързо насрочената среща със служители след неочаквания преврат на 27 март срещу правителството на Югославия и промяната на политиката ѝ срямо Германия, Хитлер разпорежда да се изготвят планове за бъдещета кампания в Югославия, както и за промени в плана за атака срещу Гърция. На 6 април, както Гърция, така и Югославия трябва да бъдат атакувани.

Великобритания е била длъжна да подпомага Гърция с декларацията от 1939 г., която гласи, че в случай на заплаха за гръцката и румънска независимост, "правителството на двете кралства ще се чувстват обвързани, за да отпускат заеми на гръцкото или румънското правителство и всички възможни подкрепи в техните правомощия". Първото британско усилие е разполагането на експедиционен корпус RAF командвани от John Albiac, които са изпратени през ноември 1940. Със съгласието на гръцкото правителство, британските сили са локализирани на остров Крит на 31 октомври за охрана на Суда Бей, позволяваща на гръцкото правителство пренасочване на 5-та дивизия.

На 17 ноември 1940, Метаксас предлага на британското правителство предприемането на съвместна офанзива на Балканите от гръцки позиции в Южна Албания, на база на провежданите там военни операции. Британската страна обаче, е склонна само да обсъди предложението Метаксас, тъй като разполагането на войски, необходими за изпълнение на гръцкия план би застрашило сериозно британските позиции срещу немските военните действия в Северна Африка. По време на срещата на английски и гръцки военни и политически лидери в Атина на 13-ти януари 1941 година Александрос Папагос (Papagos), командващ Гръцката армия, поставил искането на гръцката страна Великобритания да предостави девет напълно оборудвани дивизии и съответната въздушна подкрепа. Британците поради своята ангажираност с войната в Северна Африка предлагат незабавно изпращането само на малки символични сили. Това предложение е отхвърлено от гърците, които се страхуват, че появата на такъв малък небоеспособен контингент може да ускори немската атака. Рашава се британска помощ да бъде поискана, ако немски войски преминават Дунава от Румъния в България. В този дух е договореността със Сър Антони Идън (Sir Anthony Eden), подписана на 22.02.1941 г. в Атина да се приеме британски експедиционен корпус. Тези договорености и поемането на ангажименти от Великобритания, показват значението на Балканите при оценката на политическата и военната обстановка в началото на 1941 г.

Германски план за атака[редактиране | редактиране на кода]

Немският план за атака бе формулиран и повлиян от опита на армията по време на битката за Франция. Тяхната стратегия е да се отклони вниманието чрез кампанията в Албания, като по този начин се предвижда изтласкване на гръцката армия на достатъчно разстояние за защита на техните югославските и българските граници. С бронирани клинове през най-слабите звена от веригата на отбраната, способността да се проникне в територията на врага ще бъде по-лесно постигната, и няма да налага маневра на бронята им зад пехотата предварително.

Преврата в Югославия довежда до рязка промяна в плана за нападение. Според Директива № 25 от 28 март, "В дванайсета армия трябва да се прегрупират силите по такъв начин, че мобилната работна група, да бъде на разположение за нападение през Ниш към Белград. Само за девет дни преди окончателното им разгръщане, всеки час става ценен и всяко нови събрание на войски ще е необходимо време да се мобилизират армиите. До вечерта на 5 април, всяка атака,сила, предназначени за влизане в Южна Югославия или Гърция са били решени.

Окупиране на Гърция от Италия, България и Германия[редактиране | редактиране на кода]

Карта на окупирана Гърция (1941-1944)

На 13 април 1941 г. Хитлер издава Директива № 27 си,в която илюстрира бъдещето на политиката в Гърция. Той приключва юрисдикцията на Балканите с Директива си № 31, издадена на 9 юни. Континенталната част на Гърция е разделена между Германия, Италия и България. Немските сили окупират стратегически по-важни области, а именно Атина, Солун с Централна Македония, както и няколко острови в Егейско море, включително и остров Крит. Те също така окупират Лерин, към който България и Италия имат претенции. В края на април и началото на май съгласно ангажиментите си по договореностите с Германия, Българската армия навлиза без да срещне съпротива в Западна Тракия и заема областта между река Струма и разграничителна линия минава през Дедеагач и Свиленград на запад от река Марица. Останалата част на Гърция остава в Италия. Италианските войски започват да заемат Йонийско море и островите в Егейско море на 28 април. На 2 юни те заемат Пелопонес, Тесалия, на 8 юни, и на 12 юни заемат по-голямата част от Атина.

Критска операция

Битка за остров Крит[редактиране | редактиране на кода]

Крит - пленяване на британски войници

На 25 април 1941 г. крал Георгиос II и неговото правителство напускат Гърция и заминават за остров Крит, който е нападнат от нацистките сили на 20 май 1941. При наличието на британски морски сили и невъзможност да се проведе военна операция по море, германското военно командване провежда крупна военновъздушна операция. С парашутни сили и масивна инвазия от въздуха е проведена офанзива срещу трите основни летища на острова в Малеме, Ретимно и Хераклион. След превземането на летищата са изпратени подкрепления на десанта. След седемдневни военни действия и твърда съпротива, съюзническите командири решили, че защитата е безнадеждна и върнали войските си от Сфакия. През нощта на 24 май 1941 година, Георгиос II и неговото правителство са евакуирани от Крит до Египет. От 1-ви юни 1941 година островът е под немската окупация. Големите загуби на немските парашутни части, принуждават немско командване да прекрати други планирани въздушно-десантни операции, като се отказват от намеренията си за военни действия срещу Кипър и Египет.

Някои историци считат немската кампания в Гърция от решаващо значение за изхода на Втората световна война. Други смятат, че кампанията не е имала влияние в рамките на операция "Барбароса" (Unternehmen Barbarosa) и характеризират британската намеса в Гърция като безсмислено упражнение.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]