Тристранен пакт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Тристранен пакт е военно-политически съюз, основен участник и победен във Втората световна война. Противник на Обединените нации. Главните участници в Тристранния пакт са Германия, Италия и Япония.

Тристранен пакт[редактиране | edit source]

Създаване[редактиране | edit source]

Тристанният пакт е създаден след започването на Втората световна война (1 септември 1939 г.). Подписва се на 27 септември 1940 г. в Берлин от министрите на външните работи на Германия – Й. Рибентроп, на Италия – Галеацо Чано, и на Япония – Сабуро Курузу, като продължение на Антикоминтерновския пакт.

На практика Пактът формализира сътрудничеството на трите държави във военната област и поделя света на сфери на влияние - Европа, Африка и Близкият изток за Германия и Италия, Източна Азия и Пасифика - за Япония. Предвижда създаването на нов световен ред основан върху идеите на фашизма. Отправя и своеобразно предупреждение към САЩ да запазят неутралитет, за да не бъдат принудени да воюват на два фронта.

Пактът предвижда 10-годишно сътрудничество и е своеобразно продължение на сключения през 1936 г. антикоминтерновски пакт. От друга страна, той има за цел да сближи отново Германия и Япония, раздалечили позициите си след пакта "Молотов - Рибентроп", подписан през август 1939 г.

С Тристранния пакт се осигурява взаимодействието между тези държави при осигуряването на интересите им в европейски и световен мащаб, окончателното премахване на Версайската мирна система и преразпределението на световните сили. В специален секретен протокол е набелязано създаването на обединени комисии за разрешаването на военни, военноморски и икономически въпроси.

Присъединяване на други държави[редактиране | edit source]

На 20, 23 и 24 ноември 1940 г. към Тристранния пакт се присъединяват последователно Унгария, Румъния и Словакия.

На 7 септември 1940 г. под диктата на СССР и Германия се сключва Крайовската спогодба между България и Румъния. На България се връща територията на Южна Добруджа, загубена след Първата световна война. Извършва се и размяна на население. След решение на правителството от 20 януари, тържествено в двореца Белведере във Виена на 1 март 1941 г. министър-председателят Богдан Филов подписва договора за присъединяване на България към пакта, с което се слага край на политиката на неутралитет и страната ни става съюзник на Германия. Със сключването на спогодбата Клодиус–Попов (1941 г.) и спогодбата Нойбахер (1941 г.) България се обвързва и икономически с Германия. Страната ни скъсва или свежда до минимум дипломатическите си отношения с другите страни извън Тристранния пакт.

Пактът започва да се разпада още през 1943 г. с излизането от него на Италия след акостирането на съюзнически войски на италианска територия, но фактически престава да съществува едва след разгрома на Германия и Япония в края на Втората световна война (1939-1945 г.).

Съдържание[редактиране | edit source]

Тристранен пакт подписан между правителствата на Германия, Италия и Япония. 27 септември 1940 г.

Член 1. Япония признава и уважава ръководството на Германия и Италия в създаването на нов ред в Европа.

Член 2. Германия и Италия признават и уважават ръководството на Япония в създаването на нов ред във великото източно-азиатско пространство.

Член 3. Германия, Италия и Япония са съгласни да си сътрудничат на посочената по-горе основа. Те поемат зъдължение да се поддържат с всичики политически, стопански и военни средства, в случай че едната от трите договарящи се страни е нападната от друга държава, която в момента не участва в Европейската война и в китайско-японския конфликт.

Член 4. За осъществяване целите на настоящия пакт се създава без отлагане смесена комисия, назначена от правителството на Япония, правителството на Германия и правителството на Италия.

Член 5. Германия, Италия и Япония заявяват, че даденото споразумение в никакъв случай не засяга политическия статут на съществуващото в сегашния момент споразумение между трите държави и Съветския съюз.

Член 6. Настоящия пакт влиза в сила от момента на неговото подписване. Срока на действие на пакта е десет години от деня на влизането му в сила. Договарящите се страни по искане на една от държавите, сключили пакта, обсъждат въпроса за неговото преразглеждане във всеки момент до изтичането на този период.[1]

На 18 декември 1940 г. Хитлер подписва Директива № 21, план Барбароса за нападение срещу СССР.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Христоматия по Най-нова обща история, С., 1988, Тристранен пакт подписан между правителствата на Германия, Италия и Япония. 27 септември 1940 г., с. 150

Агенция Фокус от 20 януари 2006 г.

Вижте също[редактиране | edit source]