Богдан Филов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Богдан Филов български археолог и политик Роден: 10 април 1883 Стара Загора, Източна Румелия Починал: 1 февруари 1945 София, България

Богдан Димитров Филов е виден български археолог, историк на изкуството и политик. Той е министър-председател на България в 57-то и 58-то правителство (1940-1943 г.) и регент на малолетния цар Симеон II (1943-1944 г.).

Богдан Филов е учен с важни приноси в археологията и историята на античното и средновековно българско изкуство. Като политик Филов до голяма степен е отговорен за включването на България във Втората световна война на страната на Нацистка Германия през март 1941 г., макар че алтернативата е била България да бъде прегазена от армията на Третия райх, тогава разположена в готовност отвъд Дунава.

Съдържание 1 Биография 2 Академична дейност 3 Научно членство 4 Политическа дейност 5 Награди и отличия 6 Семейство 7 Библиография 8 Литература 9 Външни препратки

[редактиране] Биография

Роден в Стара Загора, в семейството на подполк. Димитър Филов (от Калофер, съратник на Ботев) и Елисавета Сахатчиева от Карлово, Богдан Филов учи в Карлово и Пловдив и завършва Първа софийска мъжка гимназия в София (1900 г.). Заминава за Германия с държавна стипендия на Министерство на Просвещението, където следва класическа филология във Вюрцбург (1901 г.) и Лайпциг (1902-1903 г.) и археология и римска история във Фрайбург (1904-1906 г.). Докторската му дисертация от Фрайбург е издадена веднага като книга - притурка на престижното немско списание „Klio“ в Лайпциг. От 1 май 1906 г. работи в Народния археологически музей в София. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим през (1907-1909 г.).

Богдан Филов поставя началото на методични археологически разкопки в България: първите са в Хисаря през 1909-1910 г. Между 1910 и 1920 г. е първият българин - директор на Народния археологически музей. Провежда първите проучвания на античния град Кабиле край Ямбол през 1912 г.

По време на войните 1912—1913 и 1915—1918 г. Богдан Филов предприема три продължителни научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието и Вардарска Македония и Поморавието, спасява и разкрива паметници на културата [1], води подробни дневници. Във Вардарска Македония, по време на Първата световна война, сътрудничи с германски археолози и изкуствоведи, които са пратени да изследват тамошните паметници на културата.[2]. Много от спасените тогава над 400 български старини са пазени дълго време в т.нар. "Секретен фонд" в Народния археологически музей, прехвърлени в НИМ през 1980-те години [3].

Филов прави разкопки и проучвания в софийските църкви Света София (1910-1912), Свети Георги, (1915; 1921; 1932), както и в Боянската църква, (1920). По-късно проучва и обнародва богатия тракийски могилния некропол при село Дуванлий до Пловдив (1929-1931 г.) и куполните гробници при Мезек край Свиленград (1931-1933).

Основател и пръв директор на Българския археологически институт (1920-1940 г.); член на Управителния съвет на БАИ (1940-1945).

Участва във всички международни конгреси по византология, от Букурещ (1924) до Рим (1937 г.). Организатор и главен секретар на IV-ия византоложки конгрес, проведен в София, от 9-16 септември 1934 г.

Дописен член на БАН от 1918, от 1929 г. - действителен-член, т.е., академик, а след смъртта на проф. Любомир Милетич - на 27 юни 1937 г. е избран за председател на Българската академия на науките, какъвто остава до октомври 1944 г.

Посветен в масонството още през 1923 г. в Берлинска ложа, по-късно става член на Масонска ложа "Светлина" в София, до забраната на всички ложи в България през 1941 г. - именно от неговото правителство.

[редактиране] Академична дейност

След като подава молба за участие в обявения конкурс за редовен доцент в Софийския университет по Археология на стария свят още на 30 декември 1910 г., на следната година Богдан Филов е одобрен от Историко-филологическия факултет и печели конкурса. За хабилитацонен труд д-р Филов представя студията си „Археологически паралели. Студии върху историята на античното изкуство в България“, печатана в Сборника за народни умотворения. Ректорът обаче не желае да го назначи единствено като хоноруван, след като Филов отказва да напусне местото си в музея. Едва през май 1914 г. той е назначен за частен хоноруван доцент, в 1920 г. - е избран за професор по археология и история на изкуството в Софийския университет, където преподава дори като министър до 1941 г. Основател и пръв уредник на „Археологически семинар“ към Историческия факултет (1921-1940).

• Курсове в Софийския университет - 9:

В Университета Филов e избиран за декан на Историко-филологическия факултет през 1924-1925 г. и негов ректор, 1931-1932 г.

[редактиране] Научно членство

За своите научни приноси Богдан Филов е избран за:

А. дописен член на:

• Пруската Академия на науките, Берлин (1938) [4]
• Баварската Академия на науките, Мюнхен, дописен член (1929); сенатор (1939)
• Славянския институт 'Н. Кондаков', Прага (1929)
• Археологическото дружество на Унгария, Будапеща
• Научното дружество в Гьотинген (1932)
• Унгарското научно дружество Kőrösi Csoma-Gesellschaft, Будапеща (1928)
• Нумизматичното дружество, Виена
• член на Постоянния комитет за етруски проучвания, Флоренция
• почетен член на Археологическото дружество на Гърция, Атина
• Комитета за византийски проучвания, Ню Йорк

Б. действителен член на:

• Германския Археологически инситут, Берлин (1924)
• Руския Императорски археологически институт, Цариград (1910)
• Австрийския Археологически инситут, Виена
• редовен член и основател на Съюза на българските учени, писатели и художници, София (1918)

В. почетен доктор (doctor honoris causa) на университетите в:

• Атина (1937)
• Берлин (1939)
• Будапеща (1941)
• Падуа (1942).

[редактиране] Политическа дейност

В края на 1938 г. Филов е поканен за министър на Народното Просвещение в правителството на Георги Кьосеиванов, а от 15 февруари 1940 г. с Указ №8 на цар Борис III - оглавява Министерския съвет. Сериозен успех за правителството му е подписването на т.нар. Крайовска спогодба на 7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа се връща от Румъния на България.

В качеството си на министър-председател Богдан Филов е вносител на Закона за защита на нацията, приет на 24 декември 1940 година и съдържащ дискриминационни мерки срещу евреите. Малко по-късно към правителството е създадено Комисарство по еврейските въпроси, което има за цел „окончателното решение на еврейския въпрос“. Към края на мандата му като министър-председател в Германия са депортирани над 11 хиляди евреи от окупираните от България области в Македония и Западна Тракия, повечето от които загиват. След протести на обществеността планираното депортиране на евреи с българско гражданство е отменено.

На 1 март 1941 г. Филов като министър-председател подписва в двореца Белведере във Виена присъединяването на България към Тристранния пакт. На 13 декември 1941 г. ръководеното от него правителство, под натиска на нацистка Германия, обявява т.нар. „Символична война“ на Съединените американски щати и Великобритания, която завършва с тежки въздушни удари на съюзниците над София и други градове през 1943-1944 г.

След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. Филов, в качеството си на министър-председател, временно изпълнява функциите на регент на малолетния цар Симеон II. На 9 септември същата година е избран от XXV ОбНС за регент в образувания Регентски съвет, заедно с княз Кирил Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов. Проф. Богдан Филов е регент почти до преврата, когато на 7 септември 1944 г. подава оставка, под натиск от новия премиер Константин Муравиев. Арестуван на Чамкория няколко дни след Девето-септемврийския преврат, той е набързо изпратен в София като затворник, а скоро - на тримесечно пленничество в Съветския съюз заедно с останалите регенти и повечето министри. В началото на януари 1945 Филов е върнат в България и осъден на смърт от т.нар. Народен съд, създаден под диктата на СССР и Георги Димитров. Екзекутиран е заедно с другите регенти, министри и много членове на интелигенцията от периода 1940-1944, през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г., а цялото имущество на семейството му е конфискувано.

Присъдата е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 26 юни 1996 г.

[редактиране] Награди и отличия

• Орден “Свети Александър“ с грамота (3 октомври 1934 г.) от Цар Борис III, за заслути по уреждането на IV Византоложки конгрес.

[редактиране] Семейство

През януари 1932 Богдан Филов се жени в тесен семеен кръг за д-р Евдокия Петева–Филова (1901-1980), генералска дъщеря, завършила в Германия и активно занимаваща се с българска етнография. Понеже не са имали деца, единствените им живи наследници са: Димитър Атанасов Атанасов, чиито баща е внук на брата на Филов - Святополк, както и племенничките на Евдокия (Кита).

[редактиране] Библиография

[редактиране] Литература

[редактиране] Външни препратки

• Борислав Гърдев, „Богдан Филов - противоречивият“, статия по повод 125 години от рождението му
• Подписването на Тристранния пакт във Виена, кинопреглед, март 1941 г.
• Реч на премиера проф. Богдан Филов пред XXV Народното събрание, 14 май 1941 г.
• Дневникът на Богдан Филов за научното му пътуване в Македония през 1916 г.
• Холокостът на Евреите от Тракия и Македония

Любомир Милетич	>>>	председател на БАН (1937 – 1944)	>>>	Димитър Михалчев
Георги Манев	>>>	министър на народното просвещение (14 ноември 1938 – 11 април 1942)	>>>	Борис Йоцов
Георги Кьосеиванов	>>>	министър-председател (15 февруари 1940 – 14 септември 1943)	>>>	Добри Божилов
Иван Багрянов	>>>	и.д. министър на земеделието и държавните имоти (4 февруари 1941 – 15 февруари 1941)	>>>	Димитър Кушев
Иван Попов	>>>	министър на външните работи и изповеданията (11 април 1942 – 14 септември 1943)	>>>	Сава Киров

п • б • р Министър-председатели на България Княжество България Бурмов • Климент • Д. Цанков • Каравелов • Ернрот • незает • Соболев • Д. Цанков • Каравелов • Климент • Каравелов • Радославов • Стоилов • Стамболов • Стоилов • Греков • Иванчов • Петров • Каравелов • Данев • Петров • Петков • Станчов* • Гудев • Малинов Царство България Малинов • Гешов • Данев • Радославов • Малинов • Теодоров • Стамболийски • А. Цанков • Ляпчев • Малинов • Мушанов • Георгиев • Златев • Тошев • Кьосеиванов • Филов • Божилов • Багрянов • Муравиев • Георгиев Народна република България Георгиев • Г. Димитров • Коларов • Червенков • Югов • Живков • Тодоров • Филипов • Атанасов • Луканов Република България Луканов • Попов • Ф. Димитров • Беров • Инджова* • Виденов • Софиянски* • Костов • Сакскобургготски • Станишев * временно назначение

Председатели на Българската академия на науките
Марин Дринов • Васил Стоянов • Васил Друмев • Иван Евстратиев Гешов • Любомир Милетич • Богдан Филов • Димитър Михалчев • Тодор Павлов • Любомир Кръстанов • Ангел Балевски • Благовест Сендов • Йордан Малиновски • Иван Юхновски • Никола Съботинов