Свети Георги (ротонда)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

Църква "Свети Георги"
StGeorgeRotundaSofia.JPG
Вид на храма православна църква
Страна България
Населено място София
Вероизповедание Православие - БПЦ
Епархия Софийска епархия
Тип на сградата ротонда
Време на изграждане началото на IV век
Съвременен статут недействащ храм, паметник на културата
Съвременно състояние реставрирана
Улица на над 2000 години между ротондата „Св. Георги“ и останките от двореца на император Константин Велики
Запазените руини на късноантичния обществен комплекс, част от когото е ротондата „Свети Георги“
Снимка на църквата от края на 19-ти век

„Свети Георги“ е православна църква, ротонда, в София, България

История и архитектура[редактиране | edit source]

Църквата, наречена на „Георги Победоносец“, се намира във вътрешния двор между сградите на хотел Шератон и Президентството на ниво с няколко метра по-ниско от съвременните софийски улици. Смятана е за най-старата запазена сграда в града, построена по времето, когато София е била резиденция на императорите Галерий и Константин Велики.

Църквата е част от по-голям археологически комплекс. Зад апсидата се намират част от някогашна римска улица със запазена канализация, основите на една голяма трикорабна базилика, вероятно обществена сграда и на по-малки сгради. Едната от сградите има римска отоплителна система „хипокауст“. Плочките, повдигащи пода, могат да се видят и днес. Специалистите я определят като една от най-красивите постройки в т.нар. „Константинов квартал“ на Сердика-Средец, където е бил дворецът на император Константин Велики, а по-късно и на севастократор Калоян. Оцеляла и запазила облика си почти изцяло и до днес, предполага се че в нея са станали някои от важните заседания на Сердикийския вселенски събор .

Ротондата е част от голям античен комплекс от сгради от края на 3 век - началото на 4 век. Построена е от червени печени тухли, с усложнен симетричен план. Самата ротонда представлява централно куполно помещение с кръгъл план върху квадратна основа с полукръгли ниши в ъглите. Още от 4 век се е използвала за покръствания. Куполът ѝ се издига на 13,70 м от пода. През хилядолетното си съществуване е била е ползувана като обществена, култова и дори представителна жилищна сграда.

Запазени са във фрагменти 5 слоя стенописи: първият — римско-византийски с растителни мотиви от 4 век; вторият — български с ангели от 10 век; третият — от 11 век и 12 век - фриз с пророци и фрески, изобразяващи Възнесението, Успение Богородично и др.; четвъртият — от 14 век с ктиторския портрет на епископ северно от входа, петият — орнаментален от времето на джамията.

Изключителен сред всички стенописи е този, изписан в 10 век най-вероятно по времето на цар Симеон I Велики, цар Петър I или на цар Самуил. Уникален е одухотвореният и човешки образ на глава на ангел, изписан под купола, като той е може би, ако не единствената, то най-въздействащата творба, която ни дава представа за високото майсторство на българската художествента школа от златния век на Първата българска държава. Някои специалисти не без основание считат, че надминава образците на много по-късните Боянска църква и Италиански проторенесанс.

По-късно тук са се съхранявали светите мощи на небесния покровител на България - свети Иван Рилски и според преданието са излекували византийския император Мануил Комнин. Мощите са заграбени от унгарците в 1183 г., по времето на крал Бела III, когато съюзените войски на сърби и маджари нахлуват в Средец, разрушават и разграбват града. След кратко пребиваване в столицата Естергом, където католическият епископ онемял, след като се отнесъл непристойно с тях, те са върнати в България през 1187 г. Мощите на светеца са почивали тук още веднъж, когато са били тържествено пренасяни от Търновград към Рилския манастир в 1469 г. Първоначално тук е погребан и сръбският крал-светец Стефан Милутин, чиито мощи по-късно са пренесени в църквата Свети крал (днешната катедрала „Света Неделя“).

През османското владичество в 16 век църквата е преустроена на джамия. В средата на 19 век заедно със Света София и строената за джамия сграда на днешния Археологически музей е изоставена от мюсюлманите. Не след дълго българите-християни отново ѝ връщат старото предназначение на православен храм.

Въпреки неголемите си размери този паметник е подобен на ротондата „Св. Георги“ в Солун. Носещ духа на раннохристиянската епоха и българското средновековие храмът-ротонда има внушително въздействие и е обект на задълбочени изследвания и оправдан интерес не само в православната и католическа църковна общност и сред видни деятели в световните научни и културни среди, но и привлича множество обикновени поклонници и туристи. Тук в извънредни случаи се провеждат тържествени военни церемонии и се изнасят концерти с православна и класическа музика.

Проучване и реставрация[редактиране | edit source]

Първите проучвания в ротондата „Свети Георги“ са направени от проф. Богдан Филов през 1915 г., 1921 г. и 1932 г., който публукува и нарочно изследване за черквата през 1933 г.

В края на 1980-те години е завършена цялостната реставрация и консервация на църквата и тя добива днешния си максимално близък до късноантичния и средновековен първообраз вид.

Други[редактиране | edit source]

Други паметници на раннохристиянската и ранновизантийска архитектура в България:

Галерия[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Богдан Филов, Софийската църква „Св. Георги“, София 1933 (преиздадена 2005).
  • Кандарашева, И. Стенописите от първия живописен слой в църквата „Св. Георги“ в София. – Старобългаристика, 19, 1995, № 4, 94–113

Външни препратки[редактиране | edit source]