Галерий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Галерий
'53-ти император на Римската империя'
Romuliana Galerius head.jpg

Лични данни
Управление 293305 (като Цезар); 305311 (като Август)
Пълно име Галерий Максимиан
Роден ок. 250
Средиземна Дакия, край Сердика дн. София
Починал май 311
Сердика, днес София, България
Семейство
Брак Галерия Валерия

Гай Галерий Валерий Максимиан (на латински: Gaius Galerius Valerius Maximianus), понякога наричан с прозвището Арментарий (т.е. "Говедарят/Стадарят/Пастирят"), е римски император, по произход тракиец или дакиец, родом от околностите на Сердика. Той е член на Тетрархията, основана от Диоклециан, които го осиновява и прави съ-император - цезар на 1 март 293 г. Галерий се жени за дъщерята на Диоклециан - Валерия, и получава управлението в Египет, а след това на Балканите (без Тракия) и земите край Дунав.

По произход Галерий е пастир воловар, родителите му са селяни от околностите на Сердика, столицата на римската провинция Вътрешна Дакия. Малко се знае за началото на военната му кариера - освен това, че служи при Аврелиан и Проб. Качествата му на командир привличат вниманието на Диоклециан и той го избира за един от тетрарсите.

Цезар[редактиране | edit source]

Първите действия на Галерий са успешни. След победи в Египет през 294 г., обаче, следва разгром от персите пред Ктезифон в 295. Изпадналият в немилост цезар трябва да докладва на Диоклециан за поражението, бягайки няколко километра след колесницата му, облечен в парадната носия на император. Галерий обаче скоро възвръща благоволението на господаря си и през 298 г. командва успешно срещу персите в Армения, а през 299-305 г. ръководи войната с карпите и сарматите по Дунав.

Галерий вероятно е най-яростният противник на християнството, защото го смята за причина за упадъка в империята. Той е сочен за главен инициатор на гоненията, подети от Диоклециан, след издаването на едикта през 303 г. Самият Галерий го прилага в земите си с най-голяма суровост, макар всъщност жена му Валерия и дъщеря ѝ Приска са прикрити християнки. Християнските историци, особено Лактанций, се изказват негативно за Галерий: груб, жесток, раздразнителен, с едър ръст, жестове и глас, вдъхващи ужас, поради което не е учудващо, че дори тъстът му Диоклециан се страхувал от него.

Август[редактиране | edit source]

Фолис на Галерий, издаден в Тесалоника, дн. Солун
Арката на Галерий в Солун

Когато на 1 май 305 старшите тетрарси Диоклециан и Максимиан се оттеглят от властта, Галерий получава върховната власт и сана август, съвместно с Констанций I Хлор на запад. От този момент Галерий, като най-влиятелен тетрарх, се стреми да обсебва властта и назначава за цезари своите протежета – Север II и Максимин Дая.

Галерий се стреми към господство над цялата империя за да основе собствена династия, поставяйки на всички постове свои земляци. Според летописа на Лактанций, той говорел, че империята трябва да се нарича не Римска, а Дакийска, понеже това е най-великият народ, а името "римски" и "римлянин" трябвало да бъдат забранени.

Разпадане на Тетрархията[редактиране | edit source]

Хегемонията на Галерий започва да се пропуква през 306 г.- след смъртта на август Констанций I Хлор. Галерий обявява Север II за август, но се вижда принуден да приеме издигането на Константин I за цезар и Filis Augustorum в Британия. На следващата година в Рим избухва бунт, причинен от недоволството от данъците, които Галерий въвел, за да довърши строежа на колосалните терми, започнати там от Диоклециан. Населението издига за императори оттеглилия се преди година бивш август Максимиан и неговия син Максенций. Докато Галерий е зает срещу сарматите, Север II се отправя да потуши бунта в Италия. При неясни обстоятелства и вероятно предателство, той е убит без да постигне нищо. През лятото на 307 г. самият Галерий обсажда Рим, но страхувайки се от бунт в армията си се оттегля обратно, опустошавайки всичко по пътя си. На конференцията в Карнунт (октомври - ноември 308 г.) той неуспешно се опитва да убеди Диоклециан пак да дойде на власт. Тогава Галерий обявява съратника си Лициний за август, признава и Константин I за такъв, сключвайки съюз с него срещу Максимиан и Максенций.

Виждайки, че властта се изплъзва от ръцете му и вече сериозно болен, Галерий се оттегля от управлението в Сердика. В последните години от живота си изключително надебелява и се покрива с язви (предполага се, поради тежка форма на рак). Християнските автори тълкуват ужасяващата болест на императора като божие възмездие за омразата му и гоненията срещу християните. Малко преди да умре, Галерий радикално променя своите възгледи и на 30 април 311 година (преди 1700 години) издава в Сердика прословутия Сердикийски едикт за толерантност към християните, отменящ преследванията на последователите на Исус Христос (май 311 г.). По-късно същия месец Галерий умира, оставяйки за наследник малолетния си син Кандидиан.

Резиденцията на Галерий[редактиране | edit source]

Бронзов фолис на Галерий

Император Галерий дълго резидира в Сердика - днешна София - и управлява империята от тук. Вероятно при него там започва изграждането на дворцовия комплекс между ротондата "Св. Георги" и днешната църква "Св. Неделя", завършен в пълния си блясък от император Константин Велики. Именно в дн. София, тогавашна Сердика, Галерий е издал прочутия Сердикийски едикт от 311 г., определил християнството за легална религия в Римската империя, повратен момент сложил началото на официалното християнизиране на Европа. В същата година император Галерий завършва земния си път в Сердика и е погребан в града. Под входа на базиликата Света София са открити останки от голяма гробница, като не може да се изключи в нея да се е намирало императорското погребение; друго възможно място за това е в забележителния мавзолей с няколко каменни саркофага, недалеч от късноантичния комплекс от две базилики в кв. Лозенец. Ротондата Св. Георги в София е като близнак на построената от императора такава в Солун, където също е издигнат негов дворец заедно със забележителна триумфална арка с мраморни релефи, в чест на победата му над персите.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Римски императори
Диоклециан (284 - 305) и Максимиан (285 - 305) Галерий (293 - 311) съ-император с Констанций I Хлор, август (305 - 306) Север II, Максимин, Лициний, Константин I, Максимиан и Максенций Константин I (306 - 337) и Лициний (308 - 324)
Римска империя