Нерва

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Марк Кокцей Нерва.

Нерва
12-ти император на Римската империя
Nerva Tivoli Massimo.jpg

Бюст на Нерва, Рим
Лични данни
Управление 18 септември 96-
27 януари 98 г.
Пълно име Марк Кокцей Нерва Цезар Август (като император)
Роден 8 ноември 30
Нарни, Италия
Починал 27 януари 98
Градините на Салустий, Рим, Италия
Погребан в Мавзолей на Август, Рим
Предшественик Домициан
Наследник Траян
Семейство
Династия Нерво-Антонинова
Баща Марк Кокцей Нерва
Майка Сергия Плавтила
Потомци Марк Улпий Траян (осиновен)

Марк Кокцей Нерва (на латински: Marcus Cocceius Nerva) е император на Древен Рим от 18 септември 96 до 27 януари 98 година. Нерва условно се приема за основател на династията на Антонините, или адоптираните императори. Той е първият от поредицата на „Петимата добри императори“.

Произхождащ от италийската аристокрация, Нерва следва кариерата на юрист и дипломат, вместо на администратор или военен. Предците на Нерва са били приближени на императорите, а самият той е политически съветник на Нерон и участва в разкриването на заговора срещу него през 65 година. Нерва е лоялен на Флавиевата династия, ползва се с императорското благоразположение и получава трикратно пост на консул.

Управление[редактиране | edit source]

След заговора за убийството на тираничния Домициан, Сенатът избира за император Нерва, който е един от най-възрастните и авторитетни сенатори (най-стария по служба). Възкачването му довежда легионите до ръба на бунта, отчасти и заради низвергването на Домициан. Тъй като е цивилен (по професия адвокат) Нерва няма връзки и подкрепа сред военните кръгове, поради което скоро решава да осинови наместника на Горна Германия, популярният пълководец Марк Улпий Траян, обявен за наследник на властта. През втората година в която Нерва е император, той управлява заедно с Траян, а след неговата смърт Траян става император.

По думите на неговия съвременник, историка Тацит, възкачването на Нерва бележи началото на нов "Златен век" за Рим. През краткото си управление той успява да съчетае две противоположни дотогава неща - властта на императорския принципат и личната свобода на гражданите.

Новият принцепс спира гоненията и репресиите провеждани от неговия предшественик. Обявява амнистия на осъдените по политически причини, забранява доносите, възвръща авторитета на Сената.

Нерва издава аграрен закон, с който се разпределят големи участъци земя между най-бедните жители. Създава се и т.нар. Алимента - фонд за издръжка и възпитание на сираци и изоставени деца. Съкращава много разходи и същевременно намалява някои данъци. Отменен е петпроцентния данък върху наследствата. Временно са прекратени зрелищата и гладиаторските борби, което също допринася за подобряване състоянието на държавната хазна.

Акведуктите на Италия, които снабдяват с вода жителите на основните градове са отремонтирани, реставрирани и възстановени, а снабдеността на Рим със зърно нараства. Полагат се грижи за доброто състояние на пътищата в империята и продължава благоустройството на столицата.

Античните историци сочат Нерва като образец за мъдър и добронамерен управник. Но според съвременниците му и според древноримския писател Тацит, той е слабоволев и няма голяма власт над преторианците. През октомври 97 г. войници обсаждат императорския дворец на Палатин и нахълтват вътре с настояването императора официално да посочи наследник. След като охраната на Нерва екзекутира с голяма жестокост пред очите му някои от конспираторите довели го на власт той се поболява. Умира най-вероятно от стрес, съчетан с възрастта му (януари 98 г.). По искане на новият принцепс Траян, Нерва е обожествен от Сената.

Статуя на Нерва като Юпитер

Вижте също[редактиране | edit source]

Монета на Нерва, символизираща съгласието между легионите

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]