Кар (римски император)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марк Аврелий Кар
'48-ми император на Римската империя'
Antoninianus of Carus.jpg
Антониниан с Кар
Лични данни
Управление 282 – 283 г.
Пълно име Цезар Марк Аврелий Кар Август (като император)
Роден ок.224 или 230 г.
вероятно Нарбона, Галия[1][2]
Починал юли/август, 283 г.
Ктезифон, Месопотамия
Предшественик Проб
Наследник Карин
Семейство
Потомци Карин
Нумериан

Марк Аврелий Кар (на латински: Marcus Aurelius Carus) е римски император в периода 282-283 г.

Традиционно, често е считан е за илириец, но най-вероятно всъщност произхожда от Нарбона, Галия. Получава образованието си в Рим. Преди да стане преториански префект на Проб, Кар прави кариера в Сената и армията. Много вероятно е участието му в заговор за убийството на император Проб, когото наследява почти веднага (кр. на 282 г.).

Скоро след възкачването си Кар обявява своите синове Карин и Нумериан за цезари и младши съимператори. [1][2] Той води победни сражения с квади и сармати по Дунав и през 283 г. продължава започнатият от предшественика му поход на изток срещу Персия. Авторитарен и енергичен ръководител, по всичко личи стремежа му да върви по пътя на императорите-възстановители Аврелиан и Проб. Зает с неотложните военни ангажименти, Кар управлява без да посети Рим, където изпраща като представител своят син и съимператор Карин.

Действията на римската армия срещу сасанидските перси на изток са много успешни. Персийската държава е временно отслабена от междуособици и атаки на степни народи, което улеснява римското нападение. Кар се изтъква като отмъстител за предишните нахлувания на персите в територията на Римската империя. При успешното настъпление на войските му в Месопотамия той приема почетната титла "Persicus Maximus" ("Персийски, най-велики"). По време на победната битка пред Ктезифон, императорът е убит от светкавица в лагера си (юли/август 283 г.) [1]; според друга версия става жертва на заговор или заболяване.

В Рим Сената гласува обожествяване на починалият император. След възкачването на Диоклециан и признаването му от Сената през 285 г. Кар и синовете му Карин и Нумериан са обявени за узурпатори и получават damnatio memoriae (лат. "проклятие на спомена").

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Аврелий Виктор, Epitome de Caesaribus, посетен на 7 септември 2013
  2. а б Евтропий, Breviarium ab urbe condita, посетен на 7 септември 2013

Външни препратки[редактиране | edit source]


Римски императори
Проб
(276 - 282)
Кар
(282 - 283)
Нумериан
(283 - 284)
Карин
(283 - 285)
Римска империя