Андроник I Комнин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Андроник I Комнин
византийски император
ByzantineBillonTrachy.jpg
Билонова монета на Андроник I Комнин
Лични данни
Управление 1183 - 1185
Коронация 1183
Роден ок. 1118
Константинопол
Починал 12 септември 1185
Константинопол
Предшественик Алексий II Комнин
Наследник Исак II Ангел
Семейство
Брак Агнес
Евдокия Комнина
Филипа Антиохийска
Теодора Комнина
Династия Комнини
Баща Исак Комнин

Андроник I Комнин (на гръцки: Ανδρόνικος Α’ Κομνηνός) (ок. 1120 – септември 1185) е византийски император от 1183 г. до 1185. Той е последният император в Константинопол от династията на Комнините.

Участва в заговор против братовчед си император Мануил I Комнин (1143 - 1180) и бил изпратен в изгнание през 1153 г.. След години успява да избяга от затвора (1165) и посещава множество европейски, кръстоносни и мюсюлмански дворове, придобивайки романтичната слава на авантюрист, прелъстител на принцеси, участник в дворцови интриги.

Възкачване [редактиране]

След смъртта на император Мануил I Комнин през 1180 г. престола е наследен от непълнолетния му син Алексий II Комнин. От негово име управлява майка му Мария Антиохийска, начело на регентски съвет. Виждайки възможност за преврат, Андроник се връща във Византия начело на армия от наемници. В резултат от борбата за влияние между дворцовите партии в столицата избухват поредица от бунтове, които улесняват издигането на Андроник до трона. С умела демагогия той използва народното недоволство против прекомерното влияние на латините във управлението и устройва невиждан погром в квартала на латините в Константинопол (1181 г.), в които загиват ок. 80 хил. души. Тази жестокост окончателно настройва католическите владетели против Византия.

През 1182 г. Андроник сваля от регентския пост майката на Алексий II Комнин - Мария Антиохийска, принуждава сина и да подпише нейната смъртна присъда и я убива скоро след това. Отровени са Мария Комнина Порфирогенита и съпругът и Райнер Монфератски - хората които са му помогнали да се възкачи на византийския трон.

Заграбвайки регентския пост, Андроник остава без противници и се обявява за съимператор на Алексий II, а един ден след това бил коронясан за старши съимператор. Така цялата власт се съсредоточила в ръцете на Андроник I.

Император на Византия [редактиране]

През 1183 година Алексий II е убит от поддръжници на неговият съимператор Андроник Комнин. Тялото му е подритнато от Андроник и след това хвърлено в морето. След това 65 годишният Андроник изнасилва 12 годишната Агнес и се омъжва за нея. Скоро новият император ужасява благородниците със своята развратност и арогантност, както и с терора който упражнява спрямо тях.

През краткото си управление като император Андроник I Комнин води политика на ограничаване на властта на своеволните западни олигарси, които имали цели армии и не се подчинявали на централната власт в Константинопол. Стреми се да укрепява бюрокрацията, бори се срещу корупцията. Неговите мерки обаче са твърде сурови и това му спечелва много врагове сред знатните.

Усещайки, че губи контрол над безмитната търговия Андроник разтрогнал договора начрен Златната була, който изсмуквал последните запаси на империята. За кратко той конфискувал всички чужди предприятия, но това настроило силните Венеция и Генуа срещу Византия.

През 1185 година Андроник I Комнин се отправя на поход към нахлулите в Епир нормани от Сицилия. След като войната се развива неблагоприятно за императора, се налага той да се завърне безславно в Константинопол. През това време там избухва бунт начело с избягалият от затвора Исак II Ангел, който бързо събира привърженици. Разбирайки че губи властта в столицата, Андроник се опитва да избяга с кораб от там, но корабът се натъква на буря и се връща в пристанището. Бившият василевс е заловен и, въпреки, че произнася пламенно слово в своя защита, той е осъден, линчуван, подложен на изтезания и жестоко убит от освирепялата тълпа.

Външни препратки [редактиране]

Алексий II Комнин Византийски император (1183 – 1185) Исак II Ангел