Андроник I Комнин
| Андроник I Комнин | ||
|---|---|---|
| византийски император | ||
 |
||
| Билонова монета на Андроник I Комнин | ||
| Управление | 1183 - 1185 | |
| Коронация | 1183 | |
| Роден | ок. 1118 | |
| Константинопол | ||
| Починал | 12 септември 1185 | |
| Константинопол | ||
| Предшественик | Алексий II Комнин | |
| Потомци | няма | |
| Наследник | Исак II Ангел | |
| Брак | Агнес Евдокия Комнина Филипа Антиохийска Теодора Комнина |
|
| Династия | Комнини | |
| Баща | Исак Комнин | |
Андроник I Комнин (на гръцки: Ανδρόνικος Α’ Κομνηνός) (ок. 1120 – септември 1185) е византийски император от 1183 г. до 1185. Той е последният император в Константинопол от династията на Комнините.
Участва в заговор против братовчед си император Мануил I Комнин (1143 - 1180) и бил изпратен в изгнание през 1153 г.. След години успява да избяга от затвора (1165) и посещава множество европейски, кръстоносни и мюсюлмански дворове, придобивайки романтичната слава на авантюрист, прелъстител на принцеси, участник в дворцови интриги.
[редактиране] Възкачване
След смъртта на император Мануил I Комнин през 1180 г. престола е наследен от непълнолетния му син Алексий II. От негово име управлява майка му Мария Антиохийска, начело на регентски съвет. Виждайки възможност за преврат, Андроник се връща във Византия начело на армия от наемници. С умела демагогия използва народното недоволство против прекомерното влияние на латините във управлението и устройва невиждан погром в квартала на латините в Константинопол (1181 г.), в които загиват ок. 80 хил. души. Тази жестокост окончателно настройва католическите владетели против Византия. През 1182 г. Андроник сваля от регентския пост майката на Алексий II Комнин - Мария Антиохийска и я убива скоро след това.
Заграбвайки регентския пост, Андроник остава без противници и се обявява за съимператор на Алексий II, а един ден след това бил коронясан за старши съимператор. Така цялата власт се съсредоточила в ръцете на Андроник I.
[редактиране] Император на Византия
През 1183 година Алексий е убит, а тялото му е подритнато от Андроник и след това хвърлено в морето. 65 годишният Андроник I Комнин изнасилва 12 годишната Агнес и се омъжва за нея.
Като император Андроник I води политика на ограничаване на властта на своеволните западни олигарси, които имали цели армии и не се подчинявали на централната власт в Константинопол. Стреми се да укрепява бюрокрацията, бори се срещу корупцията. Неговите мерки обаче са твърде сурови и това му спечелва много врагове. Отровени са Мария Порфирогенита и съпругът и Райнер Монфератски. Императора възнаграждава хората които са му помогнали да се възкачи на трона.
Усещайки, че губи контрол над безмитната търговия Андроник разтрогнал договора начрен Златната була, който изсмуквал последните запаси на империята. За кратко той конфискувал всички чужди предприятия, но това настроило силните Венеция и Генуа срещу Византия.
През 1185 година Андроник I Комнин се отправя на поход към нахлулите в Епир нормани. След като войната се развива неблагоприятно за императора, се налага той да се завърне безславно в Константинопол. След това избухва бунт начело на Исак II Ангел. Андроник се опитва да избяга от столицата с кораб, но корабът се натъква на буря Андроник I се връща в пристанището. Там, въпреки, че произнася пламенно слово в своя защита той е осъден, подложен на изтезания и убит от тълпата врез линчуване.
[редактиране] Външни препратки
| Алексий II Комнин | → | Византийски император (1183 – 1185) | → | Исак II Ангел |
