Ставракий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Император Ставракий и баща му Никифор I

Ставракий (на гръцки: Σταυράκιος) е византийски император, управлявал през 811 година.

Син е на император Никифор I, коронясан е негов съимператор през 803 година. Участва в катастрофалния поход срещу България през 811 година. Успява да се върне във Византия като един от малцината оцелели от битката при Върбишкия проход. Още в Адрианопол е обявен за единствен император, но вследствие на раните здравето му е толкова влошено, че се налага да го носят до Константинопол.

Властта на Ставракий е слаба и дворът се раздира от вражди между фракцията на съпругата му Теофано и тази на сестра му Прокопия. През октомври 811 година, след като стават известни намеренията му да провъзгласи за свой приемник Теофано, той е принуден да абдикира в полза на своя зет Михаил I Рангаве.

Помилван от Рангаве, Ставракий се оттегля в манастир и умира на 11 януари 812 година от получените рани в битката при Върбишкия проход.

Никифор I император на Византийската империя (нач. 811 – октомври 811) Михаил I Рангаве