Пертинакс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пертинакс
19-ти император на Римската империя
Bust of the consul Gaius Fulvius Plautianus at Museo Pio-Clementino.jpg
Скулптурен портрет на Пертинакс, Ватикански музеи
Лични данни
Управление 1 януари 193–28 март 193 г.
Пълно име Цезар Публий Хелвий Пертинакс Август (като император)
Роден 1 август, 126 г.
Алба, Италия
Починал 28 март, 193 г.
Рим, Италия
Предшественик Комод
Наследник Дидий Юлиан
Семейство
Династия
Брак Флавия Тициана
Потомци Пертинакс Цезар

Публий Хелвий Пертинакс (на латински: Publius Helvius Pertinax) е провъзгласен за римски император на сутринта след убийството на Комод на 31 декември 192 г. Управлението му продължило по-малко от три месеца.

Неговата кариера, преди да стане император, е документирана в Historia Augusta. Син е на освободения роб Хелвий Сукцес. Пертинакс учи гръцка граматика, а после и сам започва да преподава. Но тъй като тази работа не му носи достатъчно пари, с помощта на Лолиан Авит, който е патрон на неговия баща, Пертинакс става центурион. След това, по време на управлението на император Антонин Пий, заминава за провинция Сирия като началник на кохорта. Участва в Римско-партската война (161-166 г.) по времето на Марк Аврелий. През Маркоманската война служи в командването на дунавската армия. Става трибун на легион, после управлява рейнската флотилия, а след това е сенатор и консул. Назначаван е последователно за управител на римските провинции Мизия, Дакия, Сирия, Британия и Африка. Занимава се с продоволствието на Рим и e градски префект по времето на император Комод.

Въпреки скромният си произход, Пертинакс става един от най-авторитетните и опитни магистрати в империята, известен със своята строгост. Заедно с преторианският префект Квинт Емилий Лет и други придворни лица, Пертинакс участва в заговор срещу император Комод, който е убит в покоите си през ноща на 31 декември 192 г. На следващият ден - 1 януари 193 г., 66-годишният Пертинакс е издигнат на трона от преторианците, които очакват да бъдат наградени с пари за своята подкрепа. След символичен жест на неохота, Пертинакс поема властта и римския сенат официално го признава за император.

Управление[редактиране | edit source]

Пертинакс предприема редица мерки за да укрепи положението в разклатената империя. Той разрешава на всеки да заеме толкова пустееща земя, колкото може да обработва. Опитва се да възстанови морала и порядките в преторианската гвардия, които са развалени при управлението на Комод. Неговата политика на икономии и строга дисциплина го прави много непопулярен сред армиите и плебса на Рим. С думите "Предпочитам да управлявам честно една бедна държава, отколкото да събирам пари по престъпен начин!" Пертинакс отказва да набави средства чрез проскрипции и конфискация на имущество на богати граждани както правят много тирани преди него.

Преторианците остават излъгани в очакването си да получат богати подаръци от императора и организират няколко неуспешни покушения срещу него. Връх на недоволството става убиването на няколко офицери, които подготвяли смъртта му. На 28 март 193 г. въоръжени войници нахлуват в Палатинския дворец, където Пертинакс е убит и обезглавен след само около 80 дневно управление.

По-късно император Септимий Север обожествява Пертинакс и почита паметта му; приема името му, представяйки се за негов законен приемник и отмъстител за убийството му. Синът на император Пертинакс е Пертинакс Цезар, който го надживява. Той не е бил обявен за съимператор от баща си, въпреки че някои провинции издават монети с лика му. Убит е при управлението на Каракала.

Вижте други[редактиране | edit source]

Ауреус на Пертинакс

Външни препратки[редактиране | edit source]