Теодосий I

Теодосий I Велики
69-ми император на Римската империя
Лични данни
Управление	19 януари 379 — 17 януари 395 (15 години и 363 дни)
Роден	11 януари 347
	Кока (Каранка), в дн. Испания
Починал	17 януари 395
	Милано, Италия
Погребан в	Константинопол
Семейство
Брак	Елия Флацила Гала
Потомци	Аркадий Хонорий Пулхерия Гала Плацидия
Династия	Теодосиева
Баща	Флавий Теодосий

Флавий Теодосий (на латински: Flavius Theodosius, на гръцки: Θεοδόσιος Α' ), още известен също като Теодосий I Велики, е римски император от 379 до 395 година. Роден през 347 г. в Испания, във видно иберийско християнско семейство, той става ревностен привърженик на ортодоксалното християнство. Баща му Флавий Теодосий е изтъкнат военачалник екзекутиран през 376 г. по заповед на императора в резултат на придворни интриги.

След катастрофалната битка при Адрианопол през 378 г. Теодосий е извикан в Сирмиум от западноримския император Грациан, който го определя за командващ на римските войски в Тракия, след което го обявява за съимператор на изтока.

Управление

Мир с готите

Новият император успява с огромна находчивост да се справи с готската опасност и умиротворява Балканските провинции. Основно средство на политиката на Теодосий I е сключването на т.нар. foedus, договори, според които пришълците стават федерати — запазват своята относителна автономия, но са задължени да служат на империята като спомагателни бойци. Те официално получават правото да останат в земите около Дунав — едно отстъпление от дотогавашните принципи на римската политика, породено от липсата на военна сила след поражението при Адрианопол. През периода до около средата на 5 век готските федерати съставят по-голямата част от армията на Източната империя.

Втори вселенски събор

В църковно отношение Теодосий I започва борба за налагане на решенията на Първия вселенски събор в Никея. Особено засегната е дейността на арианите в неговите владения, които заедно с езичниците изпадат в немилост. През май 381 г. е свикан и Втория вселенски събор в Константинопол, на който е избран нов патриарх на Константинопол и е приет пълният текст на Символа на вярата.

"Св. Амброзий забранява на имп. Теодосий да влезе в черквата" (картина на Ван Дайк от 17 век)

Силата на църквата е нараснала дотолкова, че когато през 390 г. по заповед на Теодосий готските наемници избиват 7000 души при потушаване на безредиците в Тесалоника (дн. Солун), императорът е официално отлъчен от влиятелния епископ Амброзий Милански[1]. Едва след публично покаяние Теодосий отново е приет в редовете на вярващите християни.

Вътрешна и външна политика

За разлика от предходните владетели на източния трон, Теодосий I управлява в съгласие с едрите земевладелци, аристокрацията и духовенството, като облагодетелства техните интереси с дарения на нови земи и привилегии. В столицата Константинопол по това време са изградени Форума на Теодосий с триумфална арка, Колоната на Теодосий и Хиподрума.

На границата с Персия цари мир. По дипломатически път, римляните успяват да прибавят Западна Армения и Колхида към владенията си през 387 г..

През 383 г. в Западната империя се извършва военен преврат срещу император Грациан, който е свален от власт и убит. Защитавайки правата на брат му, малолетния император Валентиниан II, Теодосий повежда поход срещу узурпатора Магн Максим в Италия — подкрепен от варварските федерати, Теодосий постига победа и връща трона на своят законен съуправител (388 г.).

През 392 г. Валентиниан II е убит и Теодосий е принуден отново да воюва, този път срещу франкския генерал magister militum Арбогаст и неговата марионетка — узурпатора Евгений. Източният император разгромява своя противник в битката при река Фригид през септември 394 г. и обединява Римската империя за последен път, но в началото на следващата година умира в Медиоланум (дн. Милано) от воднянка (едема).

Религиозна политика

Солид на Теодосий I

Император Теодосий I е наречен с прозвището „Велики“ от църковните историци защото следва твърда и последователна политика в подкрепа на християнството като единствена религия в Римската империя и забранява всички други култове. Докато през 313 г. Константин Велики издава т.нар. Милански едикт, с който обявява всички религии в империята за равноправни, в 392 г. Теодосий Велики забранява дори и частното изповядване на езическата религия. Затворени или превърнати в черкви са повечето нехристиянски храмове в много градове, например Серапеума в Александрия и храма на Веста в Рим. Важни гръко-римски паганистически култови средища като Храмът на Юпитер и Пантеонът в Рим, Партенона в Атина и Храмът на Аполон в Делфи, също са окончателно закрити. През 393 г. за последен път се провеждат Олимпийските игри, след което и те са забранени като езически.

След смъртта му през 395 г. Теодосий Велики е погребан в Константинопол. По негово завещание империята се разделя между синовете му, непълнолетния Аркадий и малолетния Хонорий, съответно на Източна и Западна.

Галерия

Разделяне на Римската империя (395 г.)

• 

  Паметник на Теодосий в Кока, дн. Сеговия

• 

  Детайл от основата на Теодосиевата колона на Хиподрума в Константинопол (дн. Истанбул)

• 

  Колоната (обелиск) на Теодосий I

• 

  Останки от Форума и триумфалната арка на Теодосий I

Външни препратки

• De Imperatoribus Romanis, Theodosius I

Литература

• Thomas S. Burns: Barbarians within the Gates of Rome. A Study of Roman Military Policy and the Barbarians (ca. 375–425) Indiana University Press, Bloomington 1994, ISBN 0-253-31288-4.
• Alan Cameron: The Last Pagans of Rome, Oxford University Press, Oxford-New York 2011
• Robert Malcolm Errington: Theodosius and the Goths. In: Chiron (Zeitschrift) 26, 1996, ISSN 0069-3715, S. 1–27.
• Robert Malcolm Errington: Christian Accounts of the Religious Legislation of Theodosius I In: Klio (Zeitschrift) Band 79, 1997
• Robert Malcolm Errington: Roman Imperial Policy from Julian to Theodosius University of North Carolina Press, Chapel Hill 2006, ISBN 0-8078-3038-0
• Richard Klein: Theodosius der Große und die christliche Kirche In: Eos. Band 82, 1994, ISSN 0012-7825, S. 85–121.
• Adolf Lippold: Theodosius der Große und seine Zeit, C. H. Beck, München 1980, ISBN 3-406-06009-9
• André Piganiol: L’Empire chrétien (325–395), Presses Universitaires de France, Paris 1947

Римски императори
Валент (364 - 378)	Теодосий I (379 - 395) съвместно с Грациан и Валентиниан II	Аркадий (Източна РИ) Хонорий (Западна РИ)
Римска империя