Флавий Меробавд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Флавий Меробавд (Flavius Merobaudes; † 383 или 388 г.) е офицер на Римската империя през 4 век и произлиза от франките.

Той служи при император Валентиниан I и става през 372 г. или 375 г. magister militum. Участва в провъзгласянето на Валентиниан II за император и има голямо влияние върху него и Грациан.

През 377 г. Меробавд става консул заедно с император Грациан. През 383 г. е отново консул. Колега му е Флавий Сатурнин. През 388 г., по някои източници той става за трети път консул, по други той вероятно е умрял през 383 г.[1].

Той е погребан вероятно в Трир.[2]

Литература[редактиране | edit source]

  • Arnold Hugh Martin Jones, John Robert Martindale, John Morris: Merobaudes 2. In: The Prosopography of the Later Roman Empire (PLRE). Band 1, Cambridge University Press, Cambridge 1971, ISBN 0-521-07233-6, S. 598–599.
  • Helmut Reimitz: Merobaudes. In: Reallexikon der Germanischen Altertumskunde. Band 19, 2001, S. 572–573.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Reimitz, Merobaudes, S. 573; PLRE I, S. 599.
  2. PLRE I, S. 599.