Валент (Римска империя)
| Валент | ||
|---|---|---|
| 66-ти император на Римската империя | ||
 |
||
| силиква на Валенс | ||
| Лични данни | ||
| Управление | 28 март 364 г. – 9 август 378 г. | |
| Роден | 328 г. | |
| Цибале, Панония | ||
| Починал | 9 август 378 г. | |
| близо до Адрианопол, Тракия | ||
| Потомци | Валентиниан Галат Анастасия Каруза |
|
| Семейство | ||
| Брак | Албия Домника | |
| Династия | Валентинианова династия | |
| Баща | Грациан Старши | |
Флавий Юлий Валент (на латински: Flavius Iulius Valens) е източноримски (византийски) император от 364 до 378 година.
Той е назначен е за император на изтока от по-големият си брат Валентиниан I. Убит е в катастрофалното сражение срещу готите на 8 август 378 г. при Адрианопол. Така става вторият римски император (след Деций) и първия византийски император загинал в битка с външни врагове (вторият е Никифор I Геник).
Съдържание |
Управление[редактиране]
Неталантлив, нетактичен и неопитен, Валент нямал нито успешната военна кариера на брат си, нито бил образован, но бил негов доверен поставеник в Константинопол. Тъй като изповадвал арианската ерес, той бил непопулярен. През управлението си облекчил някои данъчни задължения и построил акведукт в Константинопол.
Валент трябвало да се справя както с вътрешна съпротива и заговори, така и с външни заплахи. По-голямата част от управлението си прекарва в походи с неясен резултат, водени срещу сасанидските перси за контрола над Армения и Месопотамия. Докато Валент воюва на източната граница, в столицата избухва въстанието на узурпатора Прокопий (365-366 г.). Валент е принуден да сключи бързо примирие с персите, като им отстъпва спорните територии в Армения, след което се насочва срещу Прокопий. След разгрома на узурпатора, Валент започва политика на терор срещу знатното съсловие, избива много граждани обвинени в предателство и присвоява богатствата им.
В кр. на 60-те - нач. на 70-те г. Сасанидска Персия и Източната Римска империя отново водят оспорвана борба за надмощие в Арменското царство и Иверия. През 375 г. избухва военен бунт в Исаврия. В подновените по-късно войни с персите (375-8 г.) и сарацините (377 г.) на изток, римляните отново постигат само частичен успех.
В периода на 3-5 век се ускорява процеса на т.нар. "Велико преселение на народите": бягащи от неблагоприятните условия за живот номадските племена тръгват на запад, като изтикват европейските племена към границите на Римската империя; притиснати от нашествието на степните хуни от изток, готите търсят спасение в римските територии на Балканите.
През 367-369 г. римляните водят напрегната война с готските племена които са навлезли в Мизия (Първата Готска война). Император Валент лично води маневрите от щаба си в Марцианопол. Постигнато е споразумение според което готите се заселват на римска територия в земите около Дунав и получават статут на федерати с ограничена автономия. В замяна те трябва да участват като помощна войска в имперската армия. Държавните служители третират зле, унижават и ограбват готските заселници, и това довежда до тяхното недоволство и неподчинение, което скоро прераства в бунт.
Въстание на готите[редактиране]
Основна статия: 
Събитията от 376-378 година имали много фатални последици за съдбата на империята. Обединените племена-федерати въстанали срещу произвола на римските власти и започнали да опустошават Тракия. Скоро те били подкрепени от недоволни римски поданици: обеднели селяни или роби, като така движението придобило и социален класов характер. Прекъсналият войната с Персия император бързал да се разправи с въстанниците като подценил тяхната сила. Подстрекаван от своите съветници, той не изчакал помощта на западния си колега и племенник Грациан, комуто, както се говорело, завиждал за славата му на бойното поле; решавайки да го изпревари, Валент събрал наличните войски в столицата и тръгнал с тях на север.
Битка при Адрианопол (378)[редактиране]
В горещия летен следобед на 8 август 378 година се състои решителното сражение край Адрианопол, дн. Одрин. Валент прибързано хвърля изморените от дълъг поход войници срещу превъзхождащата по брой и позиции армия на въстаналите федерати. Отначало настъплението на тежката римска пехота е уверено и те обкръжават варварското опълчение, укрепено в лагер. Впоследствие имперската войска бива атакувана в гръб от чакащата в засада тежка конница на готите. В страховитото клане над две трети от легионерите са убити, погубена е военната мощ на късната Римска империя. С това повратно събитие приключва ерата на римското тактическо превъзходство спрямо варварските племена.
Самият император е ранен от стрела и отнесен все още жив в една извънградска вила, която скоро била обсадена и запалена от врага. Валент загинал заедно с всички вътре.
Външни препратки[редактиране]
- Lenski, Noel, "Valens (364–378 A.D)", De Imperatoribus Romanis
- Монетни емисии на Валент
- (en.) Valens
Литература[редактиране]
- Lenski N., Failure of empire: Valens and the Roman state in the fourth century A.D, Berkeley and Los Angeles (California), ; London (England) 2002. [1]
- Franz Josef Wiebe: Kaiser Valens und die heidnische Opposition. Habelt, Bonn 1995, ISBN 3-7749-2678-6.
| Римски императори | ||
| Валентиниан I (364 - 375) | Валент (364 - 378) съвместно с Валентиниан I, Грациан и Валентиниан II | Теодосий I (379 - 395) |
|---|---|---|
| Римска империя | ||
|
|||||
