Валент (Римска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Валент
'66-ти император на Римската империя'
Valens avers.jpg

Силиква на Валенс
Лични данни
Управление 28 март 364 г. – 9 август 378 г.
Роден 328 г.
Цибале, Панония
Починал 9 август 378 г.
близо до Адрианопол, Тракия
Семейство
Династия Валентинианова династия
Баща Грациан Старши
Брак Албия Домника
Потомци Валентиниан Галат
Анастасия
Каруза
За други личности с това име вижте Валент.

Флавий Юлий Валент (на латински: Flavius Iulius Valens) е източноримски (византийски) император от 364 до 378 година. В историческата литература понякога е означен като Валент II, среща се и с името Валенс.

Валент е назначен е за император на източната империя от по-големият си брат Валентиниан I. Валент е убит в катастрофалното сражение срещу готите на 8 август 378 г. при Адрианопол. Така става вторият римски император (след Деций) и първия византийски император загинал в битка с външни врагове (вторият е Никифор I Геник).

Управление[редактиране | edit source]

Валент е издигнат на трона от брат си Валентиниан на 28 март 364 г. в Константинопол. След това Валентиниан запазва западната половина на Римската империя под своя власт, докато Валент застава начело на източната част. Неталантлив, нетактичен и неопитен, Валент нямал нито успешната военна кариера на брат си, нито бил образован, но бил негов доверен поставеник в Константинопол. Тъй като изповядвал арианската ерес, Валент бил непопулярен сред мнозинството от народа и духовниците. През управлението си облекчил някои данъчни задължения и построил акведукт в Константинопол. В 365 г. Антиохия и други градове в източното средиземноморие са разрушени от голямо земетресение.

Валент трябвало да се справя както с вътрешна съпротива и заговори, така и с външни заплахи. По-голямата част от управлението си прекарва в походи с неясен резултат, водени срещу сасанидските перси за контрола над Армения и Месопотамия. Докато Валент воюва на източната граница, в столицата избухва въстанието на узурпатора Прокопий (365-366 г.). Валент е принуден да сключи бързо примирие с персите, като им отстъпва спорните територии в Армения, след което се насочва срещу Прокопий. След разгрома на узурпатора, Валент започва политика на терор срещу знатното съсловие, избива много граждани обвинени в магия и предателство и присвоява богатствата им.

В кр. на 60-те - нач. на 70-те г. Сасанидска Персия и Източната Римска империя отново водят оспорвана борба за надмощие в Арменското царство и Иверия. През 375 г. избухва военен бунт в Исаврия. В подновените по-късно войни с персите (375-8 г.) и сарацините (377 г.) на изток, римляните отново постигат само частичен успех.

Война срещу готите[редактиране | edit source]

Солид на Валент

В периода на 4-5 век се ускорява процеса на т.нар. Велико преселение на народите: бягащи от неблагоприятните условия за живот номадските племена от централна Азия тръгват на запад, като изтикват европейските племена към границите на Римската империя. Притиснати от нашествието на степните хуни от изток, готите търсят спасение в римските територии на Балканите.

През 367-369 г. римляните водят напрегната отбрана срещу готските племена които са навлезли в Мизия (Първата Готска война). Император Валент лично води кампанията от щаба си в Марцианопол. Постигнато е споразумение според което готите се заселват на римска територия в земите около Дунав и получават статут на федерати с ограничена автономия. В замяна те трябва да участват като помощна войска в имперската армия. Държавните служители третират зле, унижават и ограбват готските заселници, и това довежда до тяхното недоволство и неподчинение, което скоро прераства в бунт.

Въстание на готите[редактиране | edit source]

Придвижване на готите през 376-7 г.

Събитията от 376-378 година имали много фатални последици за съдбата на империята. Обединените племена-федерати въстанали срещу произвола на римските власти и започнали да опустошават Тракия. Скоро те били подкрепени от недоволни римски поданици: обеднели селяни или роби, като така движението придобило и социален класов характер. Прекъсналият за втори път войната с Персия император бързал да се разправи с въстанниците, като подценил тяхната сила. Подстрекаван от своите съветници, той не изчакал помощта на западния си колега и племенник Грациан, комуто, както се говорело, завиждал за славата му на бойното поле; решавайки да го изпревари, Валент събрал наличните войски в столицата и тръгнал с тях на север.

Битка при Адрианопол (378)[редактиране | edit source]

В горещия летен следобед на 8 август 378 година се състои решителното сражение край Адрианопол, дн. Одрин. Валент прибързано хвърля изморените от дълъг поход войници срещу превъзхождащата по брой и позиции армия на въстаналите федерати. Отначало настъплението на тежката римска пехота е уверено и те обкръжават варварското опълчение, укрепено в лагер. Впоследствие имперската войска бива атакувана в гръб от чакащата в засада тежка конница на готите. В страховитото клане над две трети от легионерите са убити - само за няколко часа бива погубена военната мощ на късната Римска империя. С това повратно сражение приключва ерата на римското тактическо превъзходство спрямо варварските племена.

Акведукта на Валент в Константинопол, дн. Истанбул

Самият император е ранен от стрела и отнесен все още жив в една извънградска вила, която скоро била обсадена и запалена от врага. Валент загинал заедно с всички вътре.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Lenski N., Failure of empire: Valens and the Roman state in the fourth century A.D, Berkeley and Los Angeles (California), ; London (England) 2002. [1]
  • Franz Josef Wiebe: Kaiser Valens und die heidnische Opposition. Habelt, Bonn 1995, ISBN 3-7749-2678-6.


Римски императори
Валентиниан I (364 - 375) Валент (364 - 378) съвместно с Валентиниан I, Грациан и Валентиниан II Теодосий I (379 - 395)
Римска империя