Лъв V Арменец
| Лъв V Арменец | ||
|---|---|---|
| византийски император | ||
 |
||
| Златен солид с образите на Лъв V Арменец и синът му кесар Симбатий-Константин | ||
| Лични данни | ||
| Управление | 813 – 820 | |
| Роден | 775 | |
| Починал | 25 декември 820 | |
| Света София, Константинопол | ||
| Потомци | Константин-Symbatios, съимператор на Лъв V 814-820 Василий Григорий Теодосий |
|
| Семейство | ||
| Брак | Теодосия Арсаберина | |
| Баща | Варда | |
Лъв V Арменец (на гръцки Λέων Ε' ο Αρμένιος) е византийски император от 813 г. до смъртта си през 820. Преди това е пълководец по времето на Никифор I (802–811) и Михаил I Рангаве (811–813).
Лъв Арменец показва добри пълководчески умения при сраженията с арабите през 812 г., и на него е възложена задачата да съръководи поход срещу България. Възползвайки се от недоволството сред войниците, той изоставя император Михаил I в битката при Одрин през 813 г., а впоследствие стои начело на бунт срещу него и го принуждава да абдикира и да се замонаши.
Управление [редактиране]
След като през 813 г. става император, Лъв Арменец се опитва да спре напредващите към Константинопол български войски. Прави опит да убие чрез измама хан Крум при преговорите. Атентата се оказва несполучлив и предизвиква яростната реакция на Крум, който опустошава околностите на Константинопол. Превзети и обезлюдени са Адрианопол и Аркадиопол (дн. Люлебургаз). През 816 г., след смъртта на Крум, Лъв Арменец сключва 30-годишен мирен договор с новия хан Омуртаг, с който се урежда границата между двете държави в Тракия.
Лъв V е привърженик на иконоборството, макар че демонстрира обратното преди да дойде на власт. Строгите репресивни мерки, които предприема спрямо павликяните и иконопочитателите довеждат до непопулярността на императора сред духовниците и част от народа. Той конфискува имуществото на някои видни иконопочитатели, като Теодор Студит.
След като осуетява заговор, ръководен от неговия съратник Михаил Псел (бъдещият император Михаил II), Лъв хвърля Псел в затвора, но скоро след това е изненадан и убит от негови приближени предрешени като монаси, по време на Коледната литургия (25 декември 820 г.) в църквата Света София.
След смъртта на Лъв V синовете му са кастрирани за да бъдат лишени от възможността да претендират за престола, тъй като евнух не би могъл да бъде признат за законен император.
Външни препратки [редактиране]
- Leslie Brubaker, John F. Haldon: Byzantium in the Iconoclast era. c. 680–850. A History. Cambridge University Press, Cambridge u. a. 2011, ISBN 978-0-521-43093-7
- Warren Treadgold: The Byzantine Revival, 780-842. Stanford 1988
| Михаил I Рангаве | → | император на Византийската империя (813 – 25 декември 820) | → | Михаил II |
