Лъв V Арменец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лъв V Арменец
византийски император
Leo V solidus.jpg
Златен солид с образите на Лъв V Арменец и синът му кесар Симбатий-Константин
Лични данни
Управление 813820
Роден 775
Починал 25 декември 820
Света София, Константинопол
Семейство
Баща Варда
Брак Теодосия Арсаберина
Потомци Константин-Symbatios, съимператор на Лъв V 814-820
Василий
Григорий
Теодосий
Лъв V Арменец в Общомедия

Лъв V Арменец (на гръцки Λέων Ε' ο Αρμένιος) е византийски император от 813 г. до смъртта си през 820. Преди това е началник на федератите по времето на Никифор I (802–811), но изпада в немилост, бичуван и принуден да се замонаши. Реабилитиран при Михаил I Рангаве (811–813) и назначен за стратег на най-голямата по численост тема Анатоликон.

Лъв Арменец показва добри ръководни умения при сраженията с арабите през 812 г. и на него са възлагани надежди при походите срещу България по времето на Крум. Съвсем целенасочено той изоставя император Михаил I в битката при Версиникия през 813 г., а впоследствие го принуждава да абдикира и да се замонаши.

Управление[редактиране | edit source]

След като през 813 г. става император, Лъв Арменец се опитва да спре напредващите към Константинопол български войски. Прави опит да убие чрез измама хан Крум при преговорите. Атентатът се оказва несполучлив и предизвиква яростната реакция на Крум, който опустошава околностите на Константинопол. Превзети и обезлюдени са Адрианопол и Аркадиопол (дн. Люлебургаз). През 816 г., след смъртта на Крум, Лъв Арменец сключва 30-годишен мирен договор с новия хан Омуртаг, с който се урежда границата между двете държави в Тракия, маркиращи териториалното статукво от управлението на хан Тервел.

Лъв V е привърженик на иконоборството, макар че демонстрира обратното преди да дойде на власт. Строгите репресивни мерки, които предприема спрямо павликяните и иконопочитателите, довеждат до непопулярността на императора сред духовниците и част от народа. Той конфискува имуществото на някои видни иконопочитатели, като Теодор Студит. Пикът на иконоборската му политика е избирането на нов константинополски патриарх - Лъв, верен нему човек. През 815г. са осъдени решенията на Вселенския събор от Никея и е изказана защита на иконоборския събор от 754г.

След като осуетява заговор, ръководен от неговия съратник Михаил Псел (бъдещият император Михаил II), Лъв хвърля Псел в затвора. Скоро след това е изненадан и убит от негови приближени предрешени като монаси, по време на Коледната литургия (25 декември 820 г.) в църквата Света София.

(съгласно Продължателят на Теофан, така се изпълнява пророчеството от Сибилните книги, от което се страхувал императора[1]).

link=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:A_coin_of_Byzantine_Emperor,_Leo_V,_the_Armenian.jpg

След смъртта на Лъв V синовете му са кастрирани за да бъдат лишени от възможността да претендират за престола, тъй като евнух не би могъл да бъде признат за законен император.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • Продължителят на Теофан  «Жизнеописание на византийските царе» (Книга I. Лъв V) ГИБИ І изд.БАН
  • Leslie Brubaker, John F. Haldon: Byzantium in the Iconoclast era. c. 680–850. A History. Cambridge University Press, Cambridge u. a. 2011, ISBN 978-0-521-43093-7
  • Warren Treadgold: The Byzantine Revival, 780-842. Stanford 1988
Михаил I Рангаве император на Византийската империя (813 – 25 декември 820) Михаил II