Лъв V Арменец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лъв V Арменец
византийски император
Leo V solidus.jpg
Златен солид с образите на Лъв V Арменец и синът му кесар Симбатий-Константин
Лични данни
Управление 813820
Роден
Починал
Света София, Константинопол
Семейство
Баща Варда
Брак Теодосия Арсаберина
Потомци Константин-Symbatios, съимператор на Лъв V 814-820
Василий
Григорий
Теодосий
Лъв V Арменец в Общомедия

Лъв V Арменец (на гръцки Λέων Ε' ο Αρμένιος) е византийски император от 813 г. до смъртта си през 820. Преди това е началник на федератите по времето на Никифор I (802–811), но изпада в немилост, бичуван и принуден да се замонаши. Реабилитиран при Михаил I Рангаве (811–813) и назначен за стратег на най-голямата по численост тема Анатоликон.

Лъв Арменец показва добри ръководни умения при сраженията с арабите през 812 г. и на него са възлагани надежди при войните срещу България по времето на хан Крум. Съвсем целенасочено Лъв изоставя император Михаил I в битката при Версиникия (22 юни 813 г.), а впоследствие използва поражението му като повод за военен преврат. Подкрепен от арменските войски Лъв принуждава Михаил I да абдикира и да се замонаши (11 юли 813 г.). Синовете на бившият император са скопени за да нямат претенции за власт (според закона евнух не може да стане владетел).

Управление[редактиране | редактиране на кода]

След като идва на трона, Лъв трябва да се справя с обсаждащите Константинопол български войски. Ситуацията е много напрегната, тъй като българите търсят отмъщение за разорителното нахлуване на Никифор Геник. Тогава Лъв прави опит да убие чрез измама хан Крум при преговорите, но атентатът се оказва несполучлив и предизвиква яростната реакция на Крум, който опустошава околностите на Константинопол. Превзети и обезлюдени са Адрианопол (дн. Одрин) и Аркадиопол (дн. Люлебургаз). Ромеите нямат достатъчно военни сили за да спрат вилнеещите българи и само непревземаемите стени спасяват имперската столица.

Мир с България[редактиране | редактиране на кода]

През 815 г., след смъртта на Крум, Лъв Арменец сключва 30-годишен мирен договор с новия хан Омуртаг, с който се урежда границата между двете държави в Тракия, маркиращи териториалното статукво от управлението на хан Тервел. На преговорите императорът полага ритуална клетва съгласно българските обичаи, а пратениците на хана се заклеват според християнските правила. Мирът между двете страни е подновяван при следващите владетели и в общи линии продължава близо половин век.

Иконоборска политика[редактиране | редактиране на кода]

Лъв V е привърженик на иконоборството, макар че демонстрира обратното преди да дойде на власт. През 815 г. са осъдени решенията на Вселенския събор от Никея и е изказана защита на иконоборския събор от 754 година. Строгите репресивни мерки, които предприема спрямо павликяните и иконопочитателите, довеждат до непопулярността на императора сред духовниците и част от народа. Той конфискува имуществото на някои видни иконопочитатели, като Теодор Студит. Пикът на иконоборската му политика е избирането на нов константинополски патриарх - Лъв, верен нему човек. Връщането към иконоборството, вече в сравнително по-умерена форма, цели не толкова премахване на самите икони, колкото набавянето на необходимите за държавата средства, за сметка на богатото духовенство.

Монетно изображение на Лъв V Арменец

След като осуетява заговор, ръководен от неговия съратник Михаил Псел (бъдещият император Михаил II), Лъв хвърля Псел в затвора. Скоро след това е издебнат и посечен от приближени на Псел, предрешени като монаси, по време на Коледната литургия (25 декември 820 г.) в дворцовата катедрала.

След смъртта на Лъв V синовете му са кастрирани за да бъдат лишени от възможността да претендират за престола, тъй като евнух не би могъл да бъде признат за законен император.

Въпреки неговия принос за умиротворяването на империята, Лъв Арменец е оценяван негативно от византийските църковни хронисти, които критикуват иконоборството и безскрупулните му действия.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Продължителят на Теофан  «Жизнеописание на византийските царе» (Книга I. Лъв V) ГИБИ I изд.БАН
  • Leslie Brubaker, John F. Haldon: Byzantium in the Iconoclast era. c. 680–850. A History. Cambridge University Press, Cambridge u. a. 2011, ISBN 978-0-521-43093-7
  • Warren Treadgold: The Byzantine Revival, 780-842. Stanford 1988
Михаил I Рангаве император на Византийската империя (813 – 25 декември 820) Михаил II