Исак I Комнин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Исак I Комнин
византийски император
GoldHistamenonIsaacIKomnenos1057-1059.jpg

Монетно изображение на Исак I Комнин
Лични данни
Управление 1057 г. - 1059 г.
Роден ок. 1005 или 1007
Починал 1060, 1061
Студийски манастир
Семейство
Баща Мануил Комнин
Брак Екатерина Българска

Исак I Комнин (на гръцки: Ισαάκιος A' Κομνηνός) (ок. 10051061) е византийски император от 1057 до 1059.

Той е син на Мануил Комнин, по произход арменец от Пафлагония, служил като стратег на император Василий II. При смъртта си Мануил Комнин оставя своите синове Исак и Йоан на грижите на императора. Василий ги изпраща да се учат в манастира Студион, след което ги издига на високи служби. По време на размирното управление на седемте преки наследници на Василий II, Исак има успешна военна кариера и с внимателни маневри печели доверието на армията. През 1057 той оглавява бунта на войските в Мала Азия и се присъединява към столичната аристокрация в заговор срещу Михаил VI Стратиот, след свалянето на когото, е поставен на трона.

Управление[редактиране | edit source]

Първата грижа на новия император е да възнагради привържениците си с назначения, отстраняващи ги от Константинопол, а следващата му цел е да възстанови изчерпаните финанси на империята. Той отменя множество пенсии, отпуснати от предшествениците му на безполезни придворни. Конфискува част от доходите на богатите манастири, отговаряйки на упреците в светотатство на патриарха със заповед за изгнание. С тези мерки обаче той скоро настройва чиновническите среди и духовенството против своята политика.

Исак I Комнин търси популярност сред войската като поддържа образа на император-военачалник. Пример за това са издаваните през управлението му монети, които носят изображението на императора във военни доспехи и с изваден меч - единствена по рода си иконография във византийското монетосечене. Единственият военен поход на Исак I през краткото му управление е срещу унгарците и печенегите, който преминават северната граница на Дунав през 1059 г.. Малко след тази успешна война той сериозно се разболява и, очаквайки смъртта, решава да абдикира. По внушение на Михаил Псел той посочва за свой наследник Константин Дука, изключвайки брат си Йоан.

След абдикацията[редактиране | edit source]

Въпреки че здравето му се подобрило, Исак не се върнал към властта, а предпочел да се оттегли в манастира Студион и да прекара остатъка от живота си като монах. Запазени са негови коментари на Илиада и други произведения на Омир. Исак I умира през 1061 г. Неговата голяма цел е да възстанови някогашната ефективна организиция на управлението и реформите му, макар и непопулярни сред аристокрацията и духовенството и неразбрани от народа, определено допринасят за временното отлагане на окончателния упадък на Византийската империя.

Номизма на Исак I Комнин

Исак Комнин е първият император от династията на Комнините, която две десетилетия по-късно, отново се връща на власт и дава поредица от забележителни владетели, управлявали Византия близо век. Женен е за българската княгиня Екатерина Българска, дъщеря на цар Иван Владислав (1015-1018).

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]


Михаил VI Стратиот император на Византийската империя (1057 – 1059) Константин X Дука