Фока

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фока
византийски император
Phocas (emperor).jpg
Солид на Фока
Лични данни
Роден 547
Тракия
Починал 5 октомври 610
Константинопол, Византия
Предшественик Маврикий
Наследник Ираклий
Фока в Общомедия

Флавий Август Фока (на латински: Flavius Phocas Augustus; на гръцки: Φωκάς, Phokas * 547 в Тракия; † 5 октомври 610 в Константинопол) e късноримски (византийски) император от 602 до 610 г.

Произходът на Фока е неизвестен. Казва се че бил тракиец. Син е на Доментция трако-римлянка, и неизвестен баща. Той има два братя Коментиол и Доментциол. Фока се жени за Леонтия и е баща на Доментция, която се омъжва 607 г. за генерал Приск. Чичо е на генерал и куропалат Доментциол.

Фока е бил прост офицер (стотник), който нямал нужното образование, за да управлява. Той служи в Дунавската армия, когато император Маврикий организира поход срещу славяните на север от Дунав. По заповед на императора войниците трябвало да прекарат зимата на 602 г. на север от Дунавската граница в дн. Влашко, където да си набавят провизии сами. Спирането на заплатите допълнително разпалва недоволството на войската, което води до бунт срещу Маврикий и издигането на Фока като водач. Метежа бързо се разраства и през ноември 602 г. помита правителството на Маврикий в Константинопол, който е свален от престола и убит по жесток начин, заедно със синовете си.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Шахът на Персия Хосров II взема като предлог незаконното възкачване на Фока и убийството на своя съюзник Маврикий, за да обяви нова война и да атакува източните провинции. За няколко години ромейската отбрана на изток е разбита. Изгубен е контрола над Месопотамия и Армения, а Балканите отново са опустошени от славяни и авари. Империята навлиза в етап на криза.

За краткото време, в което управлява Фока хвърля страната в анархия и терор със своя деспотизъм. Историкът Теофилакт Симоката го представя като типичен тиранин и алкохолик, отдаден на кръвожадна жестокост и низки удоволствия. Съществуват обаче достатъчно доказателства че, поне в началото на управлението си, Фока е решителен, макар и некомпетентен лидер, бойкотиран от аристокрацията в момент на бързо нарастващи външнополитически заплахи.

Колоната на Фока, последният императорски монумент издигнат в Рим

Неговите решения в крайна сметка започват да се влияят главно от скандиранията на тълпите в Хиподрума. С цел да остане популярен сред населението, той прави големи разходи за благотворителност, приюти и сиропиталища. В същото време свирепо се разправя със всякаква опозиция и подтиска столичната аристокрация. Много сенатори са екзекутирани по неговото време, като така загиват голяма част от наследниците на староримските знатни фамилии.

По време на управлението му се разгаря спор между Рим и Константинипол за титлата "Вселенски патриарх", носена дотогава единствено от римския папа. Фока се намесва като прокламира църквата "Св. Петър" за глава на всички църкви.

Сваляне от трона[редактиране | редактиране на кода]

Постепенно всички кръгове от обществото се настройват против Фока, управляващ чрез повсеместен терор. В Сирия, Египет и Картаген избухват бунтове на войските срещу императора. Вълненията скоро прерастват в нов преврат. В Картаген губернаторът на Африкански екзархат Ираклий Старши започва голямо въстание през 608 г. и отцепва провинцията от централната власт. На следващата година бунтовниците присъединяват и Египет. Когато армията и флота на неговият син Ираклий пристигат в Константинопол на 5 октомври 610 г., император Фока е предаден от дворцовата охрана, командвана от зет му Приск.

Фока бива свален от власт от новият претендент за император Ираклий, който лично го обезглавява. Последните думи на Фока са отправени към неговия наследник: "И ти няма да управляваш по-добре". Управлението на Фока остава като едно от най-катастрофалните в историята на Византия. Две години след неговата смърт славяните завземат повечето територии на Балканите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Монета на Фока
  • Charles, R. H. The Chronicle of John, Bishop of Nikiu Translated from Hermann Zotenberg's Ethiopic Text, 1916. Reprinted 2007. Evolution Publishing, ISBN 978-1-889758-87-9.
  • Martindale, John R.; Jones, A.H.M.; Morris, John (1992), The Prosopography of the Later Roman Empire – Volume III, AD 527–641, Cambridge University Press, ISBN 978-0521201608
  • Olster, David Michael, The Politics of Usurpation in the Seventh Century: Rhetoric and Revolution in Byzantium, (Adolf M Hakkert, 1993) ISBN 90-256-1010-2

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


Маврикий Византийски император (602 – 610) Ираклий