Фока

Фока
византийски император
Лични данни
Роден	547
	Тракия
Починал	5 октомври 610
	Константинопол, Византия
Предшественик	Маврикий
Наследник	Ираклий

Флавий Август Фока (на латински: Flavius Phocas Augustus; на гръцки: Φωκάς, Phokas * 547 в Тракия; † 5 октомври 610 в Константинопол) e късноримски (византийски) император от 602 до 610 г.

Произходът на Фока е неизвестен. Казва се че бил тракиец. Син е на Доментция трако-римлянка, и неизвестен баща. Той има два братя Коментиол и Доментциол.

Управление

Фока е бил прост офицер (стотник), който нямал нужното образование, за да управлява. Той служи в Дунавската армия, когато император Маврикий организира поход срещу славяните на север от Дунав. По заповед на императора войниците трябвало да прекарат зимата на 602 г. на север от Дунавската граница в дн. Влашко, където да си набавят провизии сами. Недоволството на войската води до бунт срещу Маврикий и издигането на Фока като водач. Метежа помита правителството на Маврикий в Константинопол, който е свален от престола и убит по жесток начин, заедно със синовете си.

По това време шахът на Персия Хосров II взема като предлог незаконното възкачване на Фока за да обяви война и да атакува източните провинции, като византийската армия на няколко пъти е разбита. Империята се намира в етап на криза. Изгубен е контрола на Месопотамия и Армения, а Балканите отново са опустошени от славяни и авари.

За краткото време, в което управлява Фока хвърля страната в анархия и терор. С цел да бъде популярен сред населението, той прави големи разходи за благотворителност, приюти и сиропиталища. В същото време свирепо се разправя със всякаква опозиция и подтиска столичната аристокрация. Много сенатори са убити по неговото време, като така загиват голяма част от наследниците на староримските знатни фамилии.

Постепенно всички кръгове от обществото се настройват против Фока. В Сирия, Египет и Картаген избухват бунтове на войските срещу императора. Вълненията скоро прерастват в нов преврат. В Картаген губернаторът Ираклий се обявява за владетел. Когато армията и флота на Ираклий пристигат в Константинопол, императорът е предаден от дворцовата охрана, командвана от зет му.

Колоната на Фока, последният императорски монумент издигнат в Рим

Фока бива свален от власт от новият претендент за император Ираклий и е екзекутиран. Управлението на Фока остава като едно от най-катастрофалните в историята на Византия. Две години след неговата смърт от 612 г. славяните завземат територии на Балканите.

Фока се жени за Леонтия и е баща на Доментция, която се омъжва 607 г. за генерал Приск. Чичо е на генерал и куропалат Доментциол.

Източници

Монета на Фока

• Charles, R. H. The Chronicle of John, Bishop of Nikiu Translated from Hermann Zotenberg's Ethiopic Text, 1916. Reprinted 2007. Evolution Publishing, ISBN 978-1-889758-87-9.
• Martindale, John R.; Jones, A.H.M.; Morris, John (1992), The Prosopography of the Later Roman Empire – Volume III, AD 527–641, Cambridge University Press, ISBN 978-0521201608
• Olster, David Michael, The Politics of Usurpation in the Seventh Century: Rhetoric and Revolution in Byzantium, (Adolf M Hakkert, 1993) ISBN 90-256-1010-2

Външни препратки

• Kevin H. Crow, Phocas (602-610 A.D.), De Imperatoribus Romanis
• Chisholm, Hugh, ed (1911). "Phocas". Encyclopædia Britannica (11th ed.). Cambridge University Press.
• http://www.byzantium.xronikon.com/statfirst.html
• http://www.forumancientcoins.com/numiswiki/view.asp?key=Barba