Авари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Аварите (apar/abar; гр. αβαροι, ομβροι; руск. обри; кит. а-ба, а-бо; ар. ал-абар) са номадско евразийско племе, появило се в Европа в началото на 6 век и създало своя държава първоначално на река Волга, а после в Панония.

В литература се използва и името евразийски авари (Eurasian Avars), за да се прави разлика от кавказки авари (аварци) - съвременна народност от Северен Кавказ.

Произход[редактиране | edit source]

Произходът на аварите е неизяснен, като по въпроса има две основни версии.

Според първата, която е застъпена от А. Грусе те произхождат от Средна Азия и се идентифицират с хионитите кидарити (вж. Grousset, A., L’empire des steppes, Paris, 1941, p. 226). Тази версия донякъде се потвърждава от известието в ,,Син Тан шу” (Нова история на династията Тан), където се споменава, че град Кундуз, намиращ се в Бактрия, преди се е наричал Ахуан (Град на аварите). Персийско-арабското му наименование пък е War-waliz (Град на аварите) – (вж. Малявкин, А., Танские хроники...с. 62-64). Етнонима ,,уар/вар” всъщност се среща и в редица арменски, тюркски и китайски източници, а племето най-често се локализира също в областта на град Кундуз. Около 460-467г, Кингила основателят на Ефталитската империя премества кидаритите от околностите на Ахуан в Хорезм. В полза на средноазиатския им произход се изказва и Й. Ковачевич, който смята, че те водят потеклото си от племето апар/абар (apar/abar), пребиваващо между 459 и 600 г. в степите на Западен Туркестан (вж. Ковачевић, J., Аварски каганат. Београд, 1977, с. 23-25). Един техен клон, този на кидаритите, състоящ се от уари/вари (ουαρ) и хони/хуни (χοννι/χουννι), т. е. известните от произведенията на Менандър (вж. ГИБИ, т. II, с. 229) и Теофилакт Симоката (вж. История, кн. VII, гл. VII, 14; ГИБИ, т. II, с. 338-339) съответно – вархонити (ουαρχωννιται) и уари и хуни (ουαρ και χουννι), под тюркския натиск в средата на VI в., предвождани от Кандик, се придвижили на запад към Източноевропейските степи. За Теофилакт Симоката обаче това не били истински авари, а псевдоавари (οι ψευδαβαροι) (вж. История, кн. VII, гл. VIII, 5; ГИБИ, т. II, с. 338-339). Всички тези факти, според застъпниците на теорията, са доказателство, че аварите са тръгнали към Европа именно от Средна Азия.

Другата теория е, че те са спасили се от тюркския погром жужани, но днес тя няма много поддръжници поради липсата на достатъчно доказателства в изворите. Доводите, които се привеждат най-често са, времето, през което се появяват в източноевропейските степи (557/558 г.), съвпадащо с окончателния разгром на жужаните от тюркския каган Мукан в 555 г. Другият довод е лесният начин, по който убедили, живеещите на север от Кавказ барсили, оногури и савири (βαρσηλτ και ουνουγουροι και σαβιροι) да признаят властта им. Според застъпниците на тази теория това не би могло да се случи ако аварите са нямали харизматичен владетелски род още от Азия. Доколкото до средата на VI в. е съществувал Жужанският каганат, със свой царски род, то знакът за равенство между авари и жужани при това положение е разбираем. Трябва обаче да се отбележи, че това не е особено убедително доказателство тъй като през Средновековието непрекъснато са се генерирали (фалшифицирали) генеалогии с цел връзка с определен харизматичен управляващ род.

Исторически извори[редактиране | edit source]

Приск Ритор е първият историк, съобщаващ за племето авари, живеещо в Западен Сибир (средата на 5 век). Това подкрепя теорията за произхода от Балхаш, която се потвърждава и от китайските сведения за близките племена Хуа. Според записките на Приск, през 461463 г. аваро-хуните прогонили сабирите от този район и сабирите се принудили да се преместят в района около Волга, тъй като „мъгла се извиси от небето, плашейки хората“ и това било последвано от многобройни „лешояди (или хищници), спускащи се върху хората“. През 550 г. църковният историк Захарий Ритор споменава за аварска общност на запад. В средата на 6 век също така Менандър съобщава за аварите. По същото време Прокопий Кесарийски в своята „История на войните, книги I и II“ различава белите хуни и европейските хуни. В началото на 7 век Симокат определя тези два вида хуни като истински авари и псевдоавари съответно. Според сведенията от Симокат и от други източници, аварите, които навлизат в Европа, са обединение на уйгурски народ, наречен унди(?) и монголски народ, наречен вари(?). Те се обединяват през 41070 г. около Балк. Основание за това са антропологичните доказателства, както и етимологията на имена в аварския хаганат като Баян, което значи „благоденстващ“ на монголски, но „женски“ на повечето западно-алтайски езици.

Военни кампании[редактиране | edit source]

Аварите се появяват в северночерноморските степи около 555 година. Там те подчиняват някои местни племена, като оногури, и савири, които са включени в аварския племенен съюз. По късно подчиняват и кутригурите. При достигането си до Балканите представляват разнородна група от около 20 хиляди конници.[1]

Аварските племена се заселват в Панония, или днешна Унгария, където през 562 г. покоряват местните славяни и германското племе херули. Завземат Трансилвания, а може би и Влашко.През 567 г. подчиняват и гепидите. Аварите обаче продължават на юг и нападат Византия, тъй като тя отказва да им предаде за заселване областта Малка Скития (Добруджа). Империята е атакувана ежегодно по цялата граница от Белград до устието на Дунав от 568 г., та чак до 582 г., по времето на хаган Баян. Това чисто прабългарско име показва, че между жените на баща му е имало и прабългарка. Аварите постепенно опустошават Мизия, Тракия и Македония и плътно се доближават до двата най-големи града на империята - Цариград и Солун.

Император Маврикий сключва договор в 584 г. с аварите на Баян, като се задължава да им плаща 80 000 ливри злато годишно. На следващата година данъкът е увеличен на 100 000 ливри, но аварите смятат, че ще вземат повече, ако продължат нападенията си. А през 593 г. решават да поограбят и Западна Европа. Започват нападенията им над Тюрингия и Бавария.

Първоначално аварите се заселили в Малка Скития (Добруджа) и изпълнявали ролята на византийски федерати. Били използвани от Империята срещу враговете ѝ от Източна и Западна Европа (франки). Впоследствие аварско-византийските отношения охладнели и те, водени от своя каган Баян (Βαϊανος), се заселили в Панония откъдето изгонили гепидите (567/568 г.). Оттогава започнали почти непрекъснати аварски походи срещу балканските провинции на Византия, своеобразен връх на които е обсадата на Константинопол през 626 г. от българи,авари и персийци. Походи били насочени и на запад срещу франки (в една битка през 566 г. дори бил пленен техният крал Сигиберт), лангобарди и бавари. От несполучливата обсада на Константинопол, през 20-те години на VII в., Аварският каганат започнал да запада и впоследствие се разпаднал на две части. Последен удар върху аварите нанесли Карл Велики, който от 791 г. започнал военни кампании срещу тях с цел окончателното премахване на аварската опасност. По-голямата част от аварите са претопени от българите по времето на кан Крум. Последното споменаване на аварите в изворите е през 822 г. Вж. повече за аварите: Ковачевић, J. Аварски каганат. Београд, 1977; както и: Pohl, W. Die Awaren. Ein Steppenvolk in Mitteleuropa 567-822 n. Chr. München, 1988.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Curta, Florin. Southeastern Europe in the Middle Ages, 500-1250. Cambridge Medieval Textbooks, 2006. ISBN 0-521-81539-8.

Вижте също[редактиране | edit source]


Aварите в Хронология на преселението на народите[редактиране | edit source]

Маджари Хървати Великоморавия Държава на Само Българи Оногури Авари Хуни Викингска епоха Англо-саксонска Англия Ал-Андалус Вестготско кралство Вандали Готи Лангобарди Равенски екзархат Каролинги Меровинги Кубрат Теодорих Беда Достопочтени Григорий I Атила Константин Велики Карл Велики Валентиниан III Тетрархия Велико преселение на народите

Външни препратки[редактиране | edit source]