Кидарити

Азия през 400 г.

Кидаритите (Kidarites, на китайски: Ki-To-Lo) са династия в централно азиатското Кидаритското царство, васал на Кушана между 390 и около 467/477 г. сл.н.е. Те са група от иранските хуни.

Византийският историк Приск смята, че те имат връзка с Хионитите.

Основател на династията е Кидарас през 390 г. Кидаритските хуни са противници на сасанидския крал Яздегерд II (упр. 438-457) в Персия. През ранния 5 век те са завладяли Гандхара в Северна Индия. От 457 г. кидаритите се бият с Хефталитите, които са се съюзили със сасанидския крал Пероз I. Кидаритите се бият и с Пероз, и кидаритският крал Кункас e победен. През 467 г. кидаритите загубват столицата си Балаам (вероятно идентичен с Балх). Остатък от царството им в Гандхара се задържа до най-малко 477 г.. Кидаритите са владяли известно време също и Согдиана. След това се стига до битки между хефталитите и персите.

Източници

• E. V. Zeimal, The Kidarite Kingdom in Central Asia. In: B. A. Litvinsky (Hrsg.): The crossroads of civilizations. A.D. 250 to 750. Unesco, Paris 1996, ISBN 9-231-03211-9, (History of Civilizations of Central Asia 3), S. 119–133.

Външни препратки

• Frantz Grenet, Kidarites, Ehsan Yarshater: Encyclopædia Iranica