Гандхара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Буда
Индия ок. 600 пр.н.е. и Махаджанапада

Гандхара също Гандара, Чандахара (Gandhāra, на пущунски: ګندهارا, на урду: گندھارا, на санскрит: गन्धार) е древен регион около град Пешавар, днес гранична територия между Афганистан и Пакистан. Центърът се намирал на реките Сват и Кабул. Столицата му град Таксила се намирала източно от река Инд.

От средата на 1 хилядолетие пр.н.е. Гандхара е една от 21 сатрапии (провинции) на персийското царство на Ахеменидите. Най-големите градове били Таксила (35 км северозападно от днешния Исламабад), от Дарий I (549 – 486 пр.н.е.) издигнат за главен град, и Пешавар. Александър Велики (356 – 323 пр.н.е.) превзема през 326 пр.н.е. и Таксила, чийто владетел се предава без бой.

През средата на 3 век пр.н.е. в региона на Гандхара по времето на император Ашока се разпространява будизма. След това до 1 век пр.н.е. Гандхара е под влиянието на гръцките крале на Бактрия, след това на персийските Парти.

През 1 век сл.н.е. (ок. 50 или 70 г.) Гандхара е център на Кушанската империя на Юеджи (Индо-Скитите вероятно от северозападната китайска провинция Гансу). През 330 г. се създава Империята Гупта, която изчезва през 5 век с нахлуването на Ефталитите (белите хуни). Те изгонват гандхарите от територията.

Източници[редактиране | edit source]

  • Bérénice Geoffroy-Schneiter: Gandhara. La rencontre d'Apollon et de Bouddha. Éditions Assouline, Paris 2001, ISBN 2-84323-243-0 (In deutscher Sprache: Gandhara. Das kulturelle Erbe Afghanistans. Aus dem Französischen von Eliane Hagedorn. Knesebeck, München 2002, ISBN 3-89660-116-4).
  • Albert Grünwedel: Buddhistische Kunst in Indien. 2. Auflage. de Gruyter, Berlin u. a. 1920 (bei Open Library).
  • Albert Grünwedel: Mythologie des Buddhismus in Tibet und der Mongolei. Führer durch die lamaistischen Sammlungen des Fürsten E. Uchtomskij. Brockhaus, Leipzig 1900 (auf archive.org).
  • Madeleine Hallade: Indien. Gandhâra. Begegnung zwischen Orient und Okzident. Photos von Hans Hinz. Aus dem Französischen übersetzt von I. Schaarschmidt-Richter und S. Schaarschmidt. 2. Auflage. Pawlak, Herrsching 1976.
  • Christian Luczanits (Hrsg.): Gandhara. Das buddhistische Erbe Pakistans. Legenden, Klöster und Paradiese. von Zabern, Mainz 2008, ISBN 978-3-8053-3916-2.
  • Herodotus. Histories. Cambridge, Harvard University Press., 1920.

Външни препратки[редактиране | edit source]