Антонин Пий
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Тит Аврелий Фулвий Бойоний Арий Антонин Пий (на латински Titus Aurelius Fulvius Boionius Arrius Antoninus Pius) е римски император от 138 до 161 г.
Антонин получава прозвището Пий („благочестив“) за предаността си към своя осиновител, император Адриан. Няма много документирани сведения за неговото управление, но вероятно това се дължи на относителното спокойствие и просперитет през този период, по-късно възхваляван като „Златния век на Рим“.
Наследник на благородническа фамилия Антонин прави успешна кариера на сенатор и управител на Сирия, достигайки консулство през 120 г., като става доверено лице на император Адриан, осиновил го през 138 г. Тогава Антонин бил задължен от Адриан да осинови Марк Аврелий и Марк Аний Вер, които било предвидено да станат императори след неговата смърт.
През своето управление Антонин успява да поддържа мира без да предприема големи походи и се справя с въстанията в провинциите Мавретания, Дакия, Египет и Германия, а в Британия, приблизително на 150 км северно от Адриановия вал, e построен още един вал против набезите на северните племена - скоти и пикти. Той получава името Антонинов вал, а в Рим издига паметна колона в чест на победите.
След смъртта на съпругата си Ания Фаустина през 140 или 141 г., императорът основава фонд за оказване помощ при издръжката на сираци и девойки от бедни семейства. Подобрява положението на робите като приравнява убийството на такъв с това на свободен. Дал им и право да търсят защита от жестокоста на господарите си пред статуята на императора.
| Римски императори | ||
| Адриан (117 - 138) | Антонин Пий (138 - 161) | Марк Аврелий (161 - 180) |
|---|---|---|
| Римска империя | ||
